Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Политическото влияние върху съда ражда корупция

Най-мощният инструмент за въздействие, който ползва организираната престъпност в рамките на Европейския съюз, е политическата корупция, а най-разпространен е корупционният натиск от страна на криминални групировки върху полицията и местната власт. Това е един от основните изводи от международно проучване на Центъра за изследване на демокрация (ЦИД), озаглавено Организираната престъпност и корупцията: национални характеристики в страните членки на ЕС. Мащабното изследване е направено по поръчка на генерална дирекция Вътрешни работи към Европейската комисия.
Обемистият труд обхваща анализ на състоянието във всичките 27 страни на съюза. Проведени са 156 интервюта сред антикорупционни организации, сред представители на правоохранителни и съдебни власти, сред специалисти от частния сектор, адвокати, одитори и следователи, разследващи измами, както и експерти от университети и журналисти. Авторите на проучването споделят, че в някои от страните в Европа, като например Малта и Португалия, въобще нямало никакви изследвания по темата. Някои правителства, като това на Кипър и Люксембург, дори отказали да участват в проучването, заявявайки, че в страните им въобще няма никаква корупция и никаква организирана престъпност и отпратили по живо по здраво анкетьорите.
Държавите в това изследване са обособени в седем клъстъра (групи - б.р.). на основата на 14 индикатора - за корупция, организирана престъпност, ефективност на управлението, макроикономика и сива икономика. Според тези показатели в групата на най-слабо засегнати от корупцията и организираната престъпност влизат Дания, Финландия и Швеция, във втората група са Австрия, Белгия, Ирландия, Германия, Люксембург, Холандия, Словения, Испания и Великобритания и т.н Докато се стигне до последната - седма група по тази скала, където са най-уязвимите откъм корупция - тук именно сме ние в компанията на Полша и Румъния. В тези страни организираната престъпност най-активно използва корупцията, а институционалното противодействие е най-слабо.
Ако страните от съюза се разположат по оста север-юг прави впечатление, че на юг, където сме и ние, се наблюдава силно заразена съдебна система, докато северните членки на ЕС са се преборили с този проблем. В някои от тези страни дори не можели да си спомнят за случаи на подкупени прокурори и съдии. На юг обаче темата за политическото влияние в правораздавателната система е застъпена силно. Изследването показва, че островните държави Малта и Кипър също страдат от този порок, но и усилията на администрацията за разследване на корупцията в магистратските среди са огромни.
Причината страната ни да се намира на това незавидно място в европейската класация е, че в България границата между легалната и незаконната икономика е все още далеч по-размита от тази в повечето страни членки на ЕС, смята Тихомир Безлов, главен експерт в Центъра за изследване на демокрацията и един от участниците в изследването. Организираната престъпност у нас, натрупала богатства от наркотиците, от контрабандата и проституцията, действа в симбиоза с корпорации и групи, които притежават приватизираните държавни активи. Подобно съдружие е в състояние да трансформира натрупаното богатство в политическа и административна власт според аналитиците. Организираните престъпни мрежи са се инфилтрирали в повечето държавни институции, включително и в полицията, в митниците и в прокуратурата, сочи анализът.
Според експертите изследването показало, че е много силно влиянието на криминални структури върху политическия елит и партиите на местно равнище, а някои групировки дори били в състояние да въздействат върху депутатите или политиците на национално ниво. В редица държави, сред които и България, крупни криминални предприемачи влияели върху назначенията в полицията и службите за сигурност. Посредници от типа на бивши полицейски офицери или агентите на службите за сигурност, адвокати и информатори, бизнесмени и политици улесняват корупционния обмен с криминалните групи.
Докладът сочи, че политическото влияние върху съдилищата е ключов фактор за съществуването на съдебната корупция. Обвързаността на главния прокурор с правителството, както и на членовете на Висшия съвет или върховния съд с парламента, компрометират независимостта на съдебната власт, констатират авторите на изследването. Това е особено валидно за ситуацията в България, където Висшият съдебен съвет (ВСС) е изграден на квотен принцип.
В България има сериозна корупция, но за разлика от други страни, където разследванията срещу подкупните магистрати се правят постоянно, такива тук липсват, а когато ги има, не се стига до присъди. Изследването сочи също, че адвокатските среди са смазващият елемент в корупционните схеми, именно те са посредниците. Според проучването у нас често цели отдели в полицията се заразяват с корупционно поведение и почтените сред униформените стават обект на преследване от техните недобросъвестни колеги. Друг проблем, който се наблюдава, засяга т.нар. негативни социални мрежи и е разпространен особено в Португалия. Така е дефинирано издигането в кариерата в полицията или отстраняването на конкуренцията чрез използването на приятелски връзки.
Още по един показател България се нарежда в челните места в Европа: говоренето за престъпността. Прави впечатление, че докато в другите страни от ЕС публичното говорене за корупция сред магистрати и полицаи е много предпазливо, у нас това се дискутира широко, но не води до положителни резултати в борбата с вредните явления.
Резултатите от проучването сочат, че най-разпространена в Европейския съюз е корупцията в местното самоуправление и администрацията. В редица страни от ЕС се срещат примери с кметове и общински съветници, осъдени за връзки с организираната престъпност и с престъпниците с бели якички. Напоследък местният феодализъм, познат ни от Дупница, се наблюдава и в Южна Италия, Испания и особено в Корсика, където цялата власт била разделена между местни кланове.
Страната ни се очертава и като износител на организирана престъпност поради липсата на справедливост, която да извади извършителите на престъпления от обществената среда, коментира МВР-шефът Цветан Цветанов по време на кръглата маса в парламента, на която бе представено изследването. Той посочи, че този извод е свързан с липсата на необходимото правораздаване и членството ни в ЕС, което позволява по-лесен достъп на хората до всички страни от съюза. Липсата на справедливост, която да извади криминалния контингент от обществената среда, му позволява той да се впише в трансграничните организирани групи, посочи Цветанов.
Опасната корупция в полицията е, когато организираната престъпност чрез свои къртици има достъп до информация, свързана с икономическата престъпност, с наркотиците и контрабандата, добави вицепремиерът. Той представи статистика, според която досъдебните производства срещу служители на МВР са 107, като в 42 от случаите има наложени различни мерки за неотклонение.

Facebook logo
Бъдете с нас и във