Параграф22 Weekly

Бойко Великов, директор на БОРКОР:

Ползата от центъра тепърва ще се види

Бойко Великов е роден през 1954 г. във Велико Търново. Магистър е по българска филология и е доктор по психология и доцент по социална и политическа психология във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Член е на БСП. Зад гърба си има опит от пет депутатски мандата в Народното събрание. По време на последния си престой в парламента бе шеф на комисията "Антимафия". Преди изборите за сегашното НС Великов сам се оттегли от "голямата политика". Впоследствие, от 11 декември миналата година, стана директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност, по-известен с абревиатурата БОРКОР.


Г-н Великов, чувствате ли се вече уютно като шеф на БОРКОР? Защото не Ви посрещнаха особено ласкаво - в България плюеха ведомството, че е похарчило 10 милиона за нищо. А и иззад граница центърът не жънеше кой знае какви овации, оценката в последния доклад на Еврокомисията също не беше особено ласкава...

- Не бих казал, че се чувствам уютно. При това по-няколко причини, част от които са свързани с въпроса ви. За мен сега е особено важно да приемем последния модул от информационно-аналитичната система и да я пуснем да работи. Върху този аналитичен модел е работено много дълго време и е вкаран значителен ресурс. Очаквам да приемем модула до края на месеца, да започнем да използваме цялата система и да имаме конкретни резултати. Освен това работим по няколко проекта, които смятам за изключително важни. Искам да видя крайния резултат от тях - препоръките, които центърът ще направи, и как те ще залегнат в нормативната уредба. Защото ние можем да направим много добър доклад и да предложим мерки за борба с корупцията, но ако те не намерят своята реализация, се обезсмислят усилията и ресурсите, които сме вложили. Неизвестността и неяснотата винаги предизвикват липса на спокойствие. Затова не ми е уютно.


Поне би следвало вече да сте спокоен, че БОРКОР няма да бъде закрит...

- Не мисля, че този въпрос стои на дневен ред. Най-лесно е да закриеш една институция, но според мен, когато закриваш нещо, трябва да си дадеш сметка какво печели и какво губи държавата от това. Правителството е преценило, че не се налага да се закрива центърът. Той има ресурс и потенциал - човешки и технически, с които да работи и да дава резултат. В центъра работят 68 служители, от тях половината са командировани от други институции - това е т. нар. мобилна администрация, която е практика в Европа, за да се ползват аналитичните възможности на институциите с опит в определени сфери. Потенциал имаме, а по резултатите ще се съди доколко е необходим такъв център. Според мен резултатите от работата ни тепърва ще се видят в тези конкретни предложения, които правим. Те трябва да намерят своята реализация. Така, както впрочем намериха реализация предложенията ни за електронните обществени поръчки. Не знам доколко хората си дават сметка, но те са една решителна и много важна крачка в борбата с корупцията. Стига законът наистина да бъде приет докрай. Годините, в които съм работил и в Народното събрание, ме правят по-скоро песимист, но все си мисля, че условията, в които се намираме - политически, икономически, социални, ще съдействат да бъде приет този закон в пълния му вариант.


И понеже сам заговорихте за живота в парламента - според Вас хората по върховете на властовата пирамида у нас искат ли да премахнат корупцията, или това е поредното клише за пред избирателите?

- Не можем да бъдем еднозначни в оценките си и да правим извод, че всички управляващи имат едно и също желание да се преборят с корупцията в страната. Това е неверен извод. Винаги е имало и ще има огромна съпротива срещу мерките за противодействие на корупцията, при това във всички власти. Корупцията се реализира чрез властта. Няма корупция без власт. Винаги, във всяка власт, независимо каква е, дори чисто географски - на Изток, или на Запад, винаги има корупция. Просто в развитите демокрации институциите имат утвърдени функции и разполагат с контролни органи, които работят значително по-ефективно. У нас в началото на прехода контролната система беше срината и сега постепенно се изгражда отново. Но през това време се създаде една значима корупционна среда, която даде тежко отражение върху всички области на живота. Вземете само ДДС-измамите. Ако през 2006 г. говорехме, че чрез тях държавата губи между 500 млн. и 1 млрд. лв. годишно, сега говорим вече за 2 млрд. лева. Нужни са конкретни мерки, за да се ограничат измамите и корупцията.Това може да стане чрез промени в законите и подзаконовите актове, както и ако се активизират контролните и специализираните органи. За никого не е тайна, че няма данъчна измама без участие на данъчен служител.


В същото време само преди няколко дни парламентът прие на второ четене т. нар. ин хаус поръчки - т.е. възможността държавата и общините да възлагат на свои фирми обществени поръчки без конкурс. Частният бизнес реагира много остро срещу тази възможност, която според организациите на работодателите ще доведе до корупция, масово ще се нароят общински фирми, през които ще минават поръчките, а до частниците няма да достига нищо и те ще са обречени на фалит. Как оценявате този закон от позицията на ръководител на център, който е създаден да се бори с корупцията?

- За мен е логична реакцията на работодателските организации, недоволството им, че се ограничават възможностите на частните фирми, особено на малките и средните. Разбирам и опасенията им, че се създават условия за корупционни действия. И познавайки българската практика, мисля, че имат основания. Но този закон произтича от европейска директива, с която ние не можем да не се съобразим, все пак сме страна член на ЕС. За мен обаче е важно при това съобразяване на европейското с националните законодателства винаги да се отчитат и особеностите на българските условия. Няма как да атакуваме самия принцип на "ин хаус" поръчките - след като има дирекива, ние трябва да я изпълняваме. Факт е обаче, че се създават допълнителни условия, които могат да породят проблеми в бъдеще. Затова смятам, че може да се помисли за засилен контрол в общините и държавните структури. Имайки предвид ограничените възможности на Агенцията за държавна финансова инспекция и Сметната палата, в центъра бихме могли да си поставим задача в следващите месеци да наблюдаваме този процес. Бих дал един пример защо е нужно това. Скоро направихме преглед и сравнихме цени на лекарства и консумативи, закупувани чрез обществени поръчки в държавните и в частните болници. И се оказа, че има значителна разлика в цените им - не само по отношение на лекарствата, но и на всички консумативи, които се ползват. В частните болници те са на доста по-ниски цени. И логично възниква въпросът - как става така? И започваме да търсим причината, а оттам и решението. Затова смятам, че и с "ин хаус" поръчките ще е добре, ако те се използват като инструмент за намаляване на цените на стоките и услугите, които се заплащат с обществени средства. Но в същото време трябва внимателно да се проследи дали те няма да създадат условия в съответните държавни и общински структури просто за да се избягват процедурите за обществени поръчки. Така че по отношение на контрола бихме могли да се включим.


Казвате, че вече очаквате работата на БОРКОР, простичко казано, да започне да се вижда от хората. Как ще стане това?

- Ще повторя, че приетият преди няколко дни модел за електронните обществени поръчки е изцяло разработка на центъра. В момента подготвяме проект за европейската програма "Иновации и конкурентоспособност". Ще излезем с доклад и с конкретни предложения за мерки, които да ограничат корупционната среда в тази програма. Като приключим с нея, ще продължим с други европейски програми според значимостта на финансовия им ресурс. Считаме, че това е нашата роля в областта на превенцията и ограничаването на възможностите за корупция. В момента работим заедно с Института за държавата и правото към БАН и по Закона за концесиите, който е с национално и със стратегическо значение. Според нас, първо, законът не се спазва, второ, няма контрол по изпълнението на концесиите. Следователно има нужда от сериозни промени. И по този мониторинг ще подготвим доклад с конкретни предложения и мерки. Отново съвместно с БАН, с нейния Институт по икономика, работим по темата за измамите с ДДС. Според нас е нужна промяна в подзаконовата нормативна уредба, която би помогнала за ограничаването на източването на бюджетни средства.


На следващо място са предложенията, които правим по законопроекти на МС. Пример са имуществените декларации на митничарите. Имаше предложение те да отпаднат, но ние настояхме тези декларации да се запазят. Преди години, докато все още бях в парламентарната Комисия за борба с корупцията, съвместно с НАП направихме ревизия на имотното състояние на 50 произволно избрани митничари. Имаше доста "интересни" резултати. Имаме намерение да осъществим и мониторинг върху обществените поръчки, които ще се възлагат по постановлението на МС за тези 500 млн. лв., които правителството реши да даде за проекти за регионално развитие. Проверката ще направим с произволно избрани обществени поръчки, но критерият ни няма да е политически - няма да делим кметовете според политическата им принадлежност. Имаме и идея, заедно с Клуба на журналистите за борба с корупцията, с Камарата на строителите и с други граждански организации да направим регистър, който наименовахме "Регистър на срама". Нашето желание е да посочим в него фрапантни случаи на обществени поръчки, в които заданието буквално предопределя изпълнителя. Например: търси се производител на прах за пране, който трябва да се продава в опаковка от точно 475 грама, а такъв е само един. Или - търси се фирма за градски автотранспорт, която трябва да има освен автобуси и багери. Това са действителни случаи, на които сме се натъквали. В този регистър ще посочим възложителя и заданието за обществената поръчка. Така ще стане ясно кой носи отговорността.


Така няма ли да се изпокарате с хората от Вашата партия - все пак те са управляващите и те харчат обществените пари в момента...

- Когато съм поемал ангажимент, включително и тук, съм заявявал многократно, че за мен корупцията няма партиен цвят. И хората от моята партия са се убедили в това. За мен не представлява трудност да публикувам срамни задания на кметове, които са от всички политически партии. Няма да ги деля. След като са правили такива задания, да си носят и отговорността.

Facebook logo
Бъдете с нас и във