Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Последно сбогом на знаковите дела?

Знаковите дела са мъртви, да живеят знаковите дела! Перифразата на думите, с които е започвало управлението на всеки френски монарх,изглежда приложима за опита на новия Висш съдебен съвет(ВСС)да се отърве от мрачната сянка на т. нар. процеси с висок обществен интерес. В съдебния театър на сенките, разиграван на българска сцена, всичко изглежда възможно.


Броени дни след като съветът реши единодушно да премахне въведената от предшествениците комисия за контрол върху знаковите дела, шефът на Сметната палата Валери Димитров оповести, че е дал на прокурор четирима бивши здравни министри. От одит на висшия контролен орган станало ясно, че Евгений Желев, Божидар Нанев, Анна-Мария Борисова и Стефан Константинов са недофинансирали лечението с диализа на бъбречноболните у нас в периода от началото на 2009 г. до средата на 2011 г. В резултат се стигнало до недостиг на медицински персонал за качествено лечение и до неравнопоставеност на пациентите в отделните региони. Заключението на Сметната палата е, че четиримата министри носят главната отговорност за проблемите с лекуването на болни с хронична бъбречна недостатъчност и очистването на кръвта им чрез диализа. Такива пациенти нямат друг шанс да живеят освен трансплантация на бъбрек, за която се чака на дълга опашка, а през това време животът им се поддържа само чрез периодична диализа.


Дали прокуратурата ще се отнесе сериозно към този сигнал, дали ще повдигне обвинения и дали ще ги поддържа активно в съда, е въпрос на политическа конюнктура, както е било винаги досега. Но ако все пак го направи, какви ще са тези дела? Дали обстоятелството, че ВСС иска да се отърве от тях, ще ги направи по-малко знакови и обществено значими? И дали очакването да бъде осъден министър, депутат или висш чиновник ще секне с факта, че съветът не разполага с комисия, която да държи под око тези процеси?


Както Параграф 22 предвиди, след излизането на отчайващия юлски доклад на Европейската комисия,решението на Брюксел да се откаже от писането на едно и също на всеки шест месеца, а да направи това след година и половина, ще бъде възприето като повод за спиране дори на приказките за реформа в правораздаването. С решението си за сформиране на обществен съвет, в който ще членуват неправителствени организации с активни позиции по проблемите на съдебната система, новите съдебни началници просто сменят тактиката. Хвърля се прах в очите с привикването на дежурни въжеиграчи, които не могат да бъдат коректив, тъй като подменят съществените въпроси със странични, лобирайки в полза на статуквото. Въпросните НПО-та нито са особено неправителствени, нито са независими от държавата. Нещо повече - те работят активно със съдебната власт за прибиране на пари по всевъзможни европейски проекти, от които, поне засега, полза няма.


Премахването на комисията за знаковите дела става на принципа: Такова животно нема. Заклинанието беше подплатено с известна обосновка, в която пътят към бездействието е постлан с добри намерения. След като в последните месеци ключови представители на съдебната власт зададоха тона в забележителен синхрон, бившата депутатка от ГЕРБ и член на новия съвет Юлиана Колева свали картите със заключението, че съществуването на комисия за проверка на обществено значимите дела е вредно за системата. Делата не можели да бъдат делени на обществено значими и незначителни, въпреки че Европейската комисия държи под око стотина и чака от съвета отговори защо се провалят. Същите тези дела пък съвсем случайно са обект на висок обществен и медиен интерес, тъй като обвиняемите са знакови фигури на прехода от ъндърграунда или високите етажи на властта.


Разбира се, комисията в предишния ВСС не направи нищо, освен да изброи няколко основни похвата за опропастяването на тези процеси. Посочени бяха обаче не истинските причини, а най-често прилаганите процесуални хватки. Самата комисия в лицето на председателя й Пламен Стоилов пък призна, че е безсилна срещу догмата за ненамеса в независимостта на съда. Парадоксалното е, че Стоилов направи това оплакване на заседание на парламентарната правна комисия, на което като неин член присъстваше и Юлиана Колева. Тогава тя не само не смяташе комисията за знаковите дела към ВСС за вредна, но и зададе въпроса докога магистратите от съда и прокуратурата ще се крият зад своята независимост, оправдавайки се с грешките на другия.


Да изправиш до стената или поне да поставиш в неудобно положение български управник изглежда все по-трудно постижимо. Какво например ще каже правосъдният министър Диана Ковачева на поканените у нас магистрати от чужбина, които да анализират провалите по знакови дела? Ковачева обяви това през март, проверката трябваше да започне в средата на юни, а през септември проверяващите да дадат препоръки за решаване на проблемите. Уточнено беше, че става въпрос за действащи съдии и прокурори от пет европейски държави - Германия, Холандия, Франция, Италия и Испания. Наблюдаваните от Европейската комисия дела, по които те трябваше да работят, също са пет - срещу Братя Галеви, братя Маргини, Марио Николов, Асен Друмев и по делата Софийски имоти.


Допълнено беше, че основно ще се преглежда работата на прокуратурата, но ще се провеждат срещи и със съдиите по тези пет дела (а би трябвало и с членовете на ВСС в комисията за наблюдение на знаковите дела, каквато вече няма). Договорена беше и експертна помощ в законодателството от страна на консултанти от Съвета на Европа. От тях се очаквало да помогнат за изработването на новия Наказателен кодекс, както и за създаване на методика за оценка на натовареността в съдебната система, която да наблегне на качествените критерии за сметка на количествените.


Защо не идват тези хора вече никой не коментира. По наблюдаваните от Еврокомисията 92 знакови дела са влезли в сила едва 13 присъди, от които ефективни са само осем. В тази бройка са и братя Галеви, които изчезнаха веднага след като узнаха за необичайната развръзка на делото. В списъка има едва две дела за поръчкови убийства, които прокуратурата е внесла в съда - Килърите, и това за ямболската адвокатка Надежда Георгиева. Първото върви още на първа инстанция, а второто се сгромоляса на въззивната с оправдаване на всички обвиняеми. Същото фиаско претърпяха и делата САПАРД срещу групата на Марио Николов. Бившият директор на държавен фонд Земеделие Асен Друмев бе оправдан по две дела и осъден по едно, но условно. Ексшефът на Софийски имоти Тошко Добрев получи две ефективни присъди, но на първа инстанция. Петгодишните ефективни присъди на братя Галеви също бледнеят пред величието на мрачната им слава в района на Дупница и се увенчаха с изчезването им зад граница. Братята Маргини бяха напълно оправдани по обвинение в заговор за убийство на три не по-малко знакови фигури на прехода - Любен Гоцев, Никола Дамянов и Иван Тодоров-Доктора.


Първият от четиримата здравни министри на ГЕРБ - Божидар Нанев, беше оправдан вече от Софийския градски съд в делото за умишлено сключване на неизгодни сделки за доставка на антивирусния препарат тамифлу. Процесите срещу министрите от тройната коалиция Емилия Масларова и Николай Цонев се провалят тотално, а делото срещу Венцислав Върбанов приключи оправдателно с отказ на прокуратурата от редица обвинения и ода на радостта от страна на съдия Петя Крънчева. За делата срещу бившия премиер Сергей Станишев и срещу сегашния финансов министър Симеон Дянков пък изобщо не си струва да се говори.


nbsp;


nbsp;


В книгата си Проблеми на наказателната политика в Република България, с която стана тихомълком професор, отиващият си главен прокурор Борис Велчев заявява, че внушаваната ни от Европейския съюз вина заради оправдателни присъди по знакови дела не е израз на европейска цивилизованост.


Нима трябва да има осъдени на всяка цена само защото са министри? Имало оправдателни присъди, защото не сме събирали качествени доказателства. Подсъдимите са обявени предварително за виновни и ако няма осъдителна присъда, вината е в полицията и прокуратурата. Това е тъжен европейски прочит на презумцията за невиновност. Когато обаче и Европейската комисия всяка година внушава разбирането, че у нас има огромна корупция по високите етажи на властта и нищо не се прави за противодействието, когато за критерий на равностойна принадлежност към европейското правно пространство се въведе броят на осъдените министри, това никак не помага за изграждането на националната представа за справедливост, пише Велчев в името на професурата.


В пълен разрез с фактите Велчев твърди, че оправдателните присъди по знакови дела у нас са малко на брой, а дефицитът на справедливост не идвал от това, че през годината е имало една-две оправдателни присъди по шумни дела. Истинският дефицит на справедливост, според Велчев, идвал от неразкритата флагрантна престъпност, от това, че хора без никакви легални доходи продължават да натрапват на обществото и на властите луксозния си начин на живот, да дразнят с кортежите от бронирани джипове, с многобройните охрани и скъпите къщи, в които живеят. Интересно колко от тези хора постигат това без съдействието на властите!


В началото на мандата на ГЕРБ, развивайки тезата си за декриминализиране на куп състави в Наказателния кодекс и за упражняване на контрол от администрацията, Велчев предложи полу на шега да се забрани на министрите да сключват договори за обществени поръчки. Това можел да прави главният секретар на съответното министерство и да носи цялата отговорност. Като експерт той не можел да се оправдава с никого, както правят обикновено министрите. Като знаел какво го чака, ако наруши закона, главният секретар едва ли би се вслушал в исканията на политическото лице - министър. Шегата на главния прокурор явно не допадна на никого и дори не беше взета насериозно.


nbsp;


На вниманието на ВСС


Както стана ясно от представения миналата седмица отчет на румънската Национална дирекция за борба с корупцията, северната ни съседка, с която незнайно защо ни слагат в една категория в мониторинга на правосъдието, дори и не помисля за неглижиране на знаковата престъпност. С оглед шокиращата бездна между свършеното от двете държави в сектора предлагаме Висшият съдебен съвет да прекрати всякакви контакти с колегите си от Румъния като вредни за българската съдебна система. На мястото на закритата комисия за наблюдение на знаковите дела пък следва да бъде създадена комисия, която да анализира защо румънските постижения са вредни за нас. А след заличаването на разликата между обществено значими и незначителни дела, което ВСС цели, да бъде заличена и пропастта между постиженията на двете държави.


И така - срещу липсата на осъдени български министри, депутати, висши чиновници и магистрати румънците са осъдили един премиер, един министър, двама сенатори, шестима депутати, един държавен секретар, 26 кметове, заместник-кметове и заместник областни управители, шестима членове на окръжни съвети, 24 магистрати, 164 полицаи, 50 директори на национални компании и публични институции, 60 служители на контролни органи като финансова полиция, данъчна администрация и др. Влезлите в сила присъди за корупция са 1500, а повдигнатите обвинения са срещу 4700 души, включително и срещу адвокати, нотариуси, жандармеристи, митничари, председатели на окръжни съвети. Половината от тези обвинения са срещу хора от високите етажи на властта, което прави процесите знакови, както и да го усукват нашите съдебни управници. За злоупотреби с еврофондове са били изпратени на съд близо 400 души, като по-малко от 10% от тези дела са завършили с оправдателна присъда.

Facebook logo
Бъдете с нас и във