Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Постни промени в съдебния закон

Усиленото писане на промени в Закона за съдебната власт(ЗСВ), с които управляващите да замажат очите на администрацията в Брюксел, се увенча тази седмица с готов проект на правосъдното министерство. Текстовете се отнасят основно до процедурата по избор на членове на следващия Висш съдебен съвет (ВСС). Ограниченият им обхват обаче не е оправдание за мекушавата намеса в статуквото, което направи кадруването в съдебната система срамна дума. Това не е изненадващо, тъй като предложенията са предимно от няколко неправителствени организации, но са пресявани от съдебните началници. В крайна сметка правосъдният министър Диана Ковачева е подписала скромен набор от текстове, с въвеждането на които съдебната реформа ще си остане предимно добро пожелание.


Изоставена е най-широко обсъжданата идея, която се очакваше твърдо да залегне в проекта - ВСС да се състои от две колегии. Повечето аргументи досега бяха в полза на разделянето му на съдийска и прокурорска колегии. Запазен е и статутът на съвета като постоянно действащ. Но е влязло в проекта предизвикалото възмущение предложение членовете на съвета и на съдебния инспекторат след края на мандата си да се върнат на длъжност с една степен по-висока от заеманата преди избора. Въвеждането на добилата популярност като бонус привилегия е мотивирано единствено с грижата за кариерен растеж - по закон магистратите минават през атестация през четири години, а членовете на съвета и инспекторите - не. Това пораждало опасност при връщането им на магистратска длъжност след петгодишен мандат във ВСС кариерното им развитие да пострада, понеже ще трябва да чакат още четири години следващата атестация. Тази екстра не се полага само на членовете на ВСС и на инспекторите, които подадат оставка или ако правомощията на съвета бъдат прекратени предсрочно. За да се избегнат упреците, че сегашните членове на кадровия орган си постилат месеци преди мандатът му да изтече (в края на септември), е предвидено, че промяната няма да важи за тях и за новоизбраните съдебни инспектори.


Колкото до избора на членове на съвета, отново е предпочетен казионният вариант това да става чрез делегатски събрания, а не пряко на общи събрания. С идея за по-широка и детайлна представителност е променена само квотата - един делегат ще се пада на двойно по-малко магистрати - на 5 вместо на 10, както е сега. Нов момент е, че делегатските събрания по места ще издигат и номинации за членове на съвета, но няма ограничения за броя на номинациите. Общите събрания трябва да бъдат проведени до три месеца преди да изтече мандатът на ВСС, а делегатските събрания - в едномесечен срок след провеждането от общите.


В проекта е намерило място модернистичното изискване за 30 месеца след влизането в сила на този закон да се създадат правила за пряк избор на членове на съвета чрез гласуване по електронен път. Това ще важи за избора на по-следващия състав на ВСС и явно е вкарано, за да декларира стремеж към откритост и прозрачност. За да звучи по-реалистично, разпоредбата е придружена с изискване в деветмесечен срок преди да изтече мандатът на следващия ВСС, да се проведе експериментално електронно гласуване по новосъздадените правила.


Изборът на членове на съвета от парламентарната квота ще се подготвя от специализирана комисия към Народното събрание, която незнайно защо ще бъде постоянна. Тя ще изслушва кандидатите и ще изготвя доклади за професионалните и нравствените им качества. Те ще включват данни за съответствие с изискванията за заемане на длъжността, такива, които поставят под съмнение качествата на кандидата, включително и по отношение специфичната му подготовка и мотивация, публичната му репутация и наличието на обществена подкрепа за него. Кандидатите пък ще трябва да предоставят информация за периодичното си атестиране, за поощрения, за дисциплинарни наказания и дисциплинарни производства, както и за наказателни производства, независимо дали магистратът е бил обвиняем. Аналогична процедура се предлага и при избора на съдебни инспектори.


За пръв път се предлага механизъм за въвеждане на предварителен подбор на жалбите до Съда по правата на човека в Страсбург. Предлага се създаването на нова Глава трета а в ЗСВ, въвеждаща правила за проверка на жалби срещу бавно правосъдие. Главата е озаглавена Разглеждане на жалби срещу нарушаване на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Жалбите ще разглежда инспекторатът, а към него ще се създаде специално звено от експерти с поне петгодишен юридически стаж. Ако то прецени че сигналът е основателен, ще се определя и изплаща обезщетение в съответствие с практиката на Европейския съюз по правата на човека, но в размер на не повече от 10 000 лева. Получилите обезщетение по този ред няма да имат право да търсят друга компенсация и по съдебен ред. В шестмесечен срок от влизането в сила на Глава трета а онези, които са подали жалби в Страсбург, могат да подадат жалба и в новото спецзвено. Изключение ще правят само жалбите, по които евросъдът се е произнесъл за основателността им и ги е оставил без разглеждане като недопустими.


nbsp;


nbsp;


В сряда(4 април)правосъдният министър Диана Ковачева започна с оправданията. Тя призна, че прекият избор на членове на съвета е най-добър, а системата един магистрат-един глас е безценна. Опитът й да обясни защо тази система не приета, беше твърде нелеп. По думите й този модел бил много широко обсъждан и дори разработен като вариант, но се отказали от него, защото не бил разработен един достатъчно ясен модел за фазата, която предшества прекия избор, а именно за номинирането. .


Проблем било и събирането на всичките 2300 съдии на едно място, за да гласуват. Затова заложили на електронния избор, който обаче няма да бъде въведен за гласуването на следващия избор състава на ВСС . За него министърката каза, че явно ще е труден, но пък за последно. Когато и ако електронният вот бъде въведен, Ковачева отдавна няма да е министър. Според нея следващите 5 години ще стигнат на експертите да изработят прозрачни процедури за номиниране на членовете, ще могат да се разгънат процедурите по изслушване и ще може по електронен път всеки магистрат да гласува за своя фаворит.


Ковачева каза, че не новият ВСС ще има много работа, която трудно може да свърши с едно заседание на седмица, но в предложените промени не се предвижда съветът да заседава по-често. във връзка с оставката на председателя на етичната комисия правосъдният министър заяви, че тя трябвало да бъде по-прозрачна и да се знае какви сигнали постъпват в нея, да представя информация и на заседанията на ВСС. Ковачева се изхвърли дори, че е важно гражданите да упражняват някакъв вид контрол върху тази комисия, но за това нито е предвидила нещо в проекта, нито предложи как да стане. Етичната комисия на ВСС е истинско блато за постъпващите в нея сигнали за безобразия на магистрати по конкретни дела, а Цонев лично призна преди време че сигналите са много, но в никой от тях нямало конкретни доказателства за корупция.

Facebook logo
Бъдете с нас и във