Днес вече за никого не е тайна, че всички въпроси около темата НЛО, контакти с извънземни, паранормални явления и други са вълнували от самото им възникване както обикновените хора, така и държавни институции и правителства. През 1969 г. например става известно, че в САЩ е действал официален проект, дело на американските военновъздушни сили, за проучване на НЛО и съпътстващите го явления. Работата по този проект, известен като Синята книга, била преустановена под претекст, че държавните ведомства се оттеглят поради липса на обект за проучване, тоест - НЛО не съществуват. Прекратяването на проекта е официално оповестено.Изследвания на НЛО в Щатите има още от 1947 г., като те са били приоритет на самото ЦРУ. Тайната за заниманията на ЦРУ е разкрита през 1978 г. след появата на Закона за свобода на информацията. Тогава са публикувани около 1000 страници от секретни изследвания и програми на ЦРУ по темата. Експертите предполагат, че в същото време не са видели бял свят още около 10 000 страници на документи, засекретени от съображения за сигурност. В това отношение не правят изключение и тайните служби в бившия СССР. В архивите им са запазени стотици свидетелства за кацания на НЛО, следи от пребиваване на извънземни, прелитания, отвличания и т.н. През 80-те години към Руската академия на науките е създаден специален институт, занимаващ се с феномена НЛО. В средата на миналата година украинската Асоциация по уфология публикува засекретени данни на военните, в които са описани около 60 случая на принудително кацане, въздушни боеве и систематизирани прелитания на НЛО над територията на някогашния СССР и днешните екссъветски републики. Любопитен факт от разсекретения доклад са данните, отнасящи се до посещения на НЛО на територията на... България и други страни от Балканския полуостров. Според тях, през 1945 г. в Югославия са намерени останки от разбил се апарат с неизвестен произход. Космическите железа са транспортирани до база за проучване на извънземен скрап в Житкур. Същата година са намерени останки от подобен апарат и в България, които също са се озовали във въпросната база. През 1959 г. в акваторията на Гдиня в Полша пада кръгло тяло, светещо в червени, оранжеви и жълти цветове. Апаратът немедлено е изваден и изпратен в братския СССР. На брега е открито човекообразно същество от неизвестен произход, което умира в болницата в Гдиня, но останките му са изпратени в СССР. Според доклада са регистрирани поредица катастрофи с участието на неидентифицирани обекти в Полша, Афганистан, Албания, България и Югославия, при които останките от корабите (и пилотите им) са транспортирани в СССР. Разсекретените наскоро данни разкриват, че повечето от откритите останки на НЛО са складирани в Житкур, Волгоградска област. И по-точно - на територията на Държавния централен полигон Капустин Яр, намиращ се на около 4 км от закритото градче. Те са поставени в обширно подземно съоръжение, в което от 1991 г. е скрит и жив извънземен, хванат след като корабът му е свален с ракета. През 1995 г. в един от хангарите на тази база са се намирали пет апарата от извънземен произход. На фона на тези мащабни (поне като харч) проучвания на американските и бившите съветски тайни служби е любопитно да видим с какво се занимават родните Военно разузнаване, Генерален щаб, Военно контраразузнаване, Национална служба за сигурност и прочие спецорганизации, които обгрижват националната сигурност.Първият по-шумен случай в историята на родната уфология удобно се вмести сред събитията, очертаващи жалоните на демократичните промени в страната ни след 1989 година. В тази история за първи път у нас бяха замесени в странно повествование съкровище на български цар, космически прародител на българския род, НЛО, екстрасенси, космически разум, Министерството на отбраната, Генералният щаб и мистериозни служителки от спецслужбите. ... Предизвикалото толкова емоции през 1990 г. село се намира северозападно от София, на около 15-тина километра от Костинброд, почти в средата на мисления триъгълник от селата Чибаовци, Дръмша и Градец. Различни източници твърдят, че районът е бил познат и на цар Самуил. Според тези източници, все още непотвърдени от историята, останките от някогашното кале Градище всъщност са руини от Самуилова крепост, която се намирала на около 500-800 метра от Царичина. Една от легендите гласи, че някъде около източната порта на крепостната стена Самуил наредил да се закопае златно съкровище, тежащо около 300 килограма.Според друга легенда Самуил имал три дъщери - Яна, Бояна и Балша. Царят подарил на дъщерите си земите, които днес са в землищата на днешните села Бояна и Яна. Предците на сегашните жители на село Балша, според преданието, са обработвали градините на третата дъщеря, която останала да живее с татко си в територията на днешните Царичина, Чибаовци и Балша. Трета легенда пък направо казва, че Царичина означава пророчица. Доморасли тълкуватели на тази легенда твърдят, че над селото има местност, наречена Сивил. Тя пък била кръстена на името на надарената с божествена дарба да предсказва древна жена Сибил, следи от която можели да се открият във вярванията на древните гърци, римляни и евреи. Сивил доскоро се наричала и местната височина Марков връх, в чието подножие е и прословутата дупка. Това съвпадение сложило край на съмнението на интерпретаторите на легендите, че в местността тук наистина има нещо пророческо, нещо белязано свише... Подобно на древногръцка трагедия, и тук в началото беше сън - сънят на жителя на софийското село Царичина Димитър Кекеменов, асансьорен техник по професия, екстрасенс и контактьор по призвание и душа. Една нощ, в началото на декември 1990 г., жителят на с. Царичина Димитър Кекеменов е сполетян от съновидение. Така както си спял, в съня си чува мощен глас. Когато Vox Deus започва да говори, около Кекеменовия одър се появяват личности, които винаги са били символ на българския дух - Иван Вазов, Г. С. Раковски, Васил Левски и Христо Ботев. Раковски сложи ръка на рамото ми и каза: Димитре, българино, поведи българите! В твоята кръв тече кръвта на Самуил, ти си негов потомък, разказва по-късно Димитър Кекеменов...Три дни след онзи сън, Кекеменов отново чува същия глас, който му подсказва, че на Царичина е заровено имане на българския цар Самуил. Под диктовката на гласа свише Кекеменов чертае скица на местността, където според предсказанието е заровено богатството на далечния му царствен роднина...Много пъти съм сънувал и съм получавал подсказване, че в Царичинската местност има нещо скрито, нещо много важно, свързано с времето на цар Самуил, казва Кекеменов... За великия български цар съм слушал неведнъж от дядо ми. Той ми казваше, че владетелят е идвал в нашия край да се лекува. Често бил съпровождан от сина си и това е една от легендите за името Царичина - твърди екстрасенсът. - Според него, името Царичина идвало от думите цар и чина (син) на старобългарски. Срещите, които съм имал на сън с известни личности от нашата история, ми подсказаха, че съм потомък на Самуиловия род и като такъв трябва да извърша нещо велико. Много пъти, когато съм минавал покрай едно място в Царичина, вътрешен глас ме спираше и неизменно ми повтаряше: Виж, тук се крие нещо много важно! - казва Кекеменов.Оттук нататък колелото се завърта. Димитър Кекеменов разказва за съня си на Стамен Стаменов, шеф на асоциация Феномени, и му показва скицата. Стаменов от своя страна показва скицата и разказва за странните видения на Кекеменов в Генералния щаб на Министерството на отбраната, където има познати. Напълно в духа на демократичните промени информацията за съня и митичното богатство на цар Самуил предизвиква ентусиазъм в редиците на хората с пагони и със случая, съновиденията и скиците на местността най-авторитетно се заема самият Генерален щаб на Министерството на отбраната. Датата е 3 декември 1990 година.На 5 декември следва светкавична реакция на министерството - изпратен е нарочен екип, който да огледа местността и да снеме рекогнисцировката на района. В архивите на Министерството на отбраната операцията по копането край Царичина е засекретена с поетичното име Слънчев лъч. На 6 декември сутринта край Царичина настъпва истинско вавилонско стълпотворение - наоколо щъкат хора с пагони, опъват се палаткови лагери, лумват лагерните огньове, засвистяват кирки и лопати. Тежките машини захапват земята. Към 16 ч. на същия ден вече е направен изкоп с дълбочина 2.5 метра и дължина около 14 метра. В този час копаенето спира. Заповедта идва от Генералния щаб, където в помощ на военните е призована и екстрасенска. По нейно внушение копаенето спира, тъй като отдолу нищо нямало да излезе. Разкопките трябва да продължат, но стотина метра встрани, сочат съветите на екстрасенската Ели Логинова. Заповедта е изпълнена незабавно, машините и копачите се местят на указаното място, но след известно време екстрасенската издава нова заповед, с която заниманията са прекратени отново. На 7 декември е посочено друго място в близост, а изкопаното дотук е зарито. Впоследствие посоката на копаенето е променяна още няколко пъти и според очевидци галерията изглежда като спирала. В началото на операцията в нея участвали 12 военни, но постепенно броят им е сведен до седем. Копаят само офицери, а пръстта се изхвърля от редници. Свеж въздух в галерията се нагнетява с компресори. Мъките по изкопаването на галерията продължават две години, докато на тогавашния министър на отбраната Александър Сталийски не му писва и не издава заповед за прекратяване на операция Слънчев лъч. Дупката на галерията е бетонирана, обектът е запечатан, а случаят потъва в архивите.И до днес никой не знае с точност какво са търсили военните там. След първоначалната хипотеза за наличие на съкровището на Самуил там версиите около Царичинската дупка претърпяват промени и еволюции. Според една от тях тук преди ужасно много години дошло племе от Египет. То изкопало дълбока дупка, в която бил положен саркофаг. На вътрешните му стени, с неразгадано досега писмо, била написана историята на света от преди 2000 години и още толкова години напред, в бъдещето. Версията гласи, че този, който открие саркофага и разчете посланието вътре, щял да наложи своето върховенство в света. Друга хипотеза сочела, че някъде в дълбините лежи скритото мумифицирано тяло на двуметрово космическо двуполово същество. То се преселило тук от загиналата при космически сблъсък планета Фаетон и положило началото на човешкия род. През 1990 г., когато край Царичина е ударена първата кирка от военната операция Слънчев лъч, в сърцето на Европа, във Франция, е създадена класификационната система на д-р Жак Вале. Тя подрежда в строга система различни срещи и контакти с НЛО и според тази система - авторите на предсказанията, съновиденията и хипотезите за намиращото се под скалите в Царичина, попадат в Група АN (аномалия), Категория 4 (аномални преживявания на хора, които твърдят, че са имали среща с чужди същества в друго пространствено измерение). Повечето от свидетелите, преживели подобни аномалии, определят себе си като контактьори, получили възможност да общуват с космически разум. Какво всъщност е накарало институция като Министерството на отбраната да се постави в Група АN, Категория 4 доброволно? Имало ли е нещо, което е представлявало интерес за националната сигурност и е предизвикало категорична намеса (по примера на ЦРУ и военните в САЩ и техните колеги от бившата СССР)?Мистерията за мотивите на Генералния щаб да се нагърби с разкопките в Царичина не е разгадана и днес. След епопеята Царичина отговорните военни служби замлъкнаха, сякаш се обидиха от ширещите се намеци за проявената очевидна глупост от МО в цялата тази история. В този смисъл случаят Царичина продължава да е загадка, а свидетели продължават да говорят за необикновено засилено присъствие на НЛО-явления и подобни ефекти в този район.Никой не се стресна и от двата мистериозни смъртни случая на хора, пряко свързани с операция Слънчев лъч, които внесоха неочаквана трагична нотка в иначе комедийния наглед сюжет. Забъркал в причудливо повествование доморасли екстрасенси, космическия баща на човечеството, египетските мумии, извънземния разум и земните хора с пагони. ..
