В началото на юни 1994 г. един български всекидневник препечатва твърде любопитна информация от немския вестник Висеншафт унд лебен. Според нея немският космически спътник засякъл неизвестни мощни гама-излъчвания, идващи от България. Данните за наблюдаваното лъчение са съобщени от завеждащ лабораторията за паранормални явления в Гьотингенския университет д-р Вера Гус де Вонлк. Лъчението пулсирало в строго определен ритъм с периодични редувания, което не е характерно за естествени източници. То било засечено при преминаване на спътника над Югоизточна Европа в 0.32 ч. на 27 август, в 3.47 ч. на 3 септември и в 5.05 ч. на 28 ноември 1993 година.Според немския вестник, единият поток гама-лъчи идвал от Балканите в района на развалините на древната крепост Евмолпия, а другият източник бил недалеч от София - в землището на село Царичина. В публикацията се твърди още, че учените предложили на НАСА запис от ритмичните импулси, които напомняли строго повтарящи се цикли от морзов текст. Периодичността им била проверена с точност до 0.0001 секунди. Явлението е оприличено на мигащи опознавателни светлини, използвани в авиацията.Двама жители на Царичина също се сблъскали с неизвестното на 17 декември 1992 г. Според Лиляна Банева, около 22 ч. в този ден от долината, намираща се на север от селото, се появил мощен лъч като от силен военен прожектор, който осветил цялата местност. Жената тръгнала натам, за да види какво точно свети, но като стигнала до мястото, не открила абсолютно нищо - нито машина, нито военен прожектор. Светлината сякаш извирала от земята и... изведнъж изчезнала. Няколко часа по-късно друг царичинец - Павел Кръстанов, забелязал ярко огнено кълбо. Постепенно то променило формата си, станало като продълговат балон и бавно се спуснало към земята - точно над мястото, където по-късно военните ще размахват кирките.Мистерията на Царичина стана повод за поредица от експерименти. През юли 1993 г., на около километър над селото, опънали палатки трима членове на Фондация за космоноетически изследвания. Тя е създадена през есента на 1991 г. и се занимава с проблема за съществуването на интелект в Космоса и други форми на живот, различни от тези на Земята. Целта на експедицията е да направи наблюдения и да потвърди (или отхвърли) хипотезата, че районът изобилства от прояви на необичайни явления (НЛО, светлинни силуети, светещи сфери, полтъргайсти, зелени човечета и т.н.). Изследователите имали прибор за нощно виждане на слабосветещи и слабоотразяващи светлината обекти, измервател на гама и бета-лъчение и устройство за прослушване на пространството в инфрачервения спектър...За три седмици експедицията регистрирала 27 паранормални случая (най-често между осем вечерта и шест сутринта): 21 наблюдения на НЛО, два случая на ограничена проява на полтъргайст, явяване на 30-сантиметрово човече и еднократна поява на т.нар. тройно слънце. В някои моменти НЛО-явленията не били съвсем дружелюбни. Един от изследователите си събрал багажа и си заминал, след като на 26 юли овален предмет с размери на голяма тиква, светещ с бяла луминисцентна светлина, се приближил до палатката му.Жител на селото видял светещо кълбо с диаметър около 40 см около 4 ч. сутринта на 28 юли. Към 17.30 ч. на другия ден, при неизяснени обстоятелства, в лагера избухнал пожар. Унищожени били палатката на шефа на експедицията, апаратурата в нея и голяма част от документацията. Инцидентът е оценен от изследователите като колегиална подкана от извънземните да прекратят проучванията...Курбан ке има там! Виждам кръв. Вие, цивилните, правете каквото искате, но военен човек да не пострада. Ке правите, ке струвате, но военен да не пострада. Аз много ги обичам военните, разбрахте ли? Айде, след две седмици отново ще дойдете при мен да ми кажете какво сте направили... Тези думи, според участници в операция Слънчев лъч в Царичина (за която Параграф 22 писа миналата седмица), са изречени от леля Ванга, когато делегация от трима военни я посетила в дома й в Рупите. Те били пратени по повод предсказания на екстрасенси, които имали контакти с леля Ванга насън. В сънищата си те получили предупреждение, че петима участници в Слънчев лъч ще загинат след срутване на тунела.В разговора с пророчицата станало дума, че на 100 метра дължина в тунела ще се влезе в помещение, където е положен Първия човек. Ама какъв човек! Това не е човек, а маймуна - жълта, космата и изсъхнала, рекла леля Ванга.Сагата Царичина започва през 1990 г. Според съновидение на екстрасенса Димитър Кекеменов, глас от Космоса му съобщава, че е потомък на цар Самуил и е крайно време да поведе българите към светлото бъдеще, очертано в няколко предсказания и твърдения на екстрасенси: в земните дълбини край село Царичина е скрито съкровището на Самуил; там има саркофаг с положено тялото на човек, дошъл от Египет преди милиони години, а в саркофага са написани слова за миналото и бъдещето на човечеството; долу е погребано тялото на двуметрово двуполово космическо същество, дошло от загиналата планета Фаетон и дало началото на човешкия род...Няколко месеца след започването на секретната операция Слънчев лъч на Министерство на отбраната работата около Царичина преминава в по-висша фаза. За нея следят непрекъснато екстрасенси и експерти от Главния щаб на МО, пряк ръководител на операцията е генерал Любомир Динев, началник на управление Химически войски, цялата дейност ревностно се следи от началника на Генералния щаб генерал Радню Минчев. Някои от екстрасенсите са установили връзка с космическа система на име РОРО, която предава информация чрез няколко контактьори на земята. Освен РОРО с военните установяват връзка и космическите системи КИКИ, СОРЕЛ, ЩИТ, ВИСШИЯ РАЗУМ...Отначало контактите се осъществяват с помощта на Марина Наплатанова, дъщеря на шефа на екипа от МО полковник Делчо Наплатанов, началник на Научен отдел при Генералния щаб на МО.Срещата й с потайностите на Царичинската дупка е фатална. На 8 февруари 1991 г. Марина Наплатанова се самоубива, като скача от десетия етаж на блока, в който живее. Според някои източници, тя имала пристъпи на шизофрения и получавала припадъци далеч преди да се захване с Царичина.В жалба до министъра на отбраната Димитър Луджев, с копие до главния прокурор на Въоръжените сили генерал-майор Лилко Йоцов, Наплатанов обаче пише, че пръст в самоубийството на дъщеря му имат специалните служби. Още в самото начало на работата в Царичина край началника на Генералния щаб ген. полк. Радню Минчев се появява екстрасенската и бивша служителка на службите Дора Петрова. Наплатанов дори посочва служебния й телефон - 82 41 66. По-късно под нейно влияние ген. Минчев включва в изследователската група екстрасенса Ели Логинова, която му дава важна информация от извънземната система РОРО - че има само три дни, за да открие и изкопае тайнствено съкровище в Царичина. Генералът дори прави план за работата под условно наименование Слава. Контактьорката с РОРО бързо печели доверието на висшия военен и често се среща с него. Не така вървят нещата при Марина Наплатанова. Тя е кореспондент на системата КИКИ, от която черпи информация за Царичина. Оказва се, че нейде в Космоса за Царичина водят битка две извънземни системи. Стига се дотам, че РОРО чрез Логинова и Наплатанова поставя ултиматум на КИКИ: война или мир!В жалбата си полк. Делчо Наплатанов подробно описва мръсната игра, която според него се води за унищожаването на дъщеря му Марина. В нея се включил и зет му майор Атанас Атанасов, живущ в София, със служебни телефони 82-85-58, 82-35-77, посочени от жалващия се полковник. Потомственият спецслужител Атанасов (баща му бил бивш кадър на ДС) признал на Наплатанов, че е космически човек от специални структури, че със своите колеги работи на някакви специални машини и по цял ден общували с извънземни системи като КИКИ и РОРО. Атанасов работел по програма на свръхсекретна лаборатория, която се занимавала с т. нар. лептонно оръжие. То оказвало психично въздействие на обекти от разстояние и ги принуждавало да вършат всичко, което поиска владеещият оръжието. При разговори бащата на майора настоятелно се интересувал дали Наплатанов знае нещо за лептонното оръжие, измислено в СССР. Докато бащата подпитвал, синът се ослушвал подозрително, твърди в жалбата си полк. Наплатанов.Според Наплатанов, майорът бомбардирал с психоенергия дъщеря му, манипулирал я и я подтиквал към самоубийство. В жалбата си до Луджев полк. Наплатанов твърди, че на 2 февруари 1991 г. майор Атанасов се включил в телепатичния канал на дъщеря му и казал: Хайде, дим махала! Време е да свършим с тебе! На 8 февруари Марина Наплатанова се хвърля от десетия етаж.Психотронното или лептонно оръжие отдавна е влязло в речника на военните парапсихолози. В тази насока усилено са работили и работят както ЦРУ, така и специалните служби в бившия СССР и техните наследници. Елементи на психовойната се използват от всички ръководители на секти, които със силата на паравнушения и телепатия превръщат паството си в бездушно стадо.Според проф. Казначеев, виден капацитет в парапсихологията, психотронното въздействие се базира на превръщането на гледаната картина и на звуците в биотокове. Чрез специален предавател човешкият мозък излъчва тези биотокове в космическото пространство. Оттам те се улавят от приемници и се декодират. По този начин може да се предава важна информация от военен, научен или друг характер, твърди професорът. Страничният ефект от действието на такава система е превръщането на човека-предавател в бездушно същество, което няма своя собствена воля и живот извън функцията му в системата. Елиминирането на изхабения приемо-предавател е елементарно. Може би поради това делът от парапсихологията, който се занимава с експериментиране с човешкото съзнание като основен елемент на психотронното оръжие, често е наричан психофашизъм.Три години след замразяването на Царичинската дупка и спирането на разкопките мистерията отново напомня за себе си.На 13 февруари 1995 г., четири години и пет дни след самоубийството на дъщеря му Марина, от моста в жк Дружба се хвърля и Делчо Наплатанов. Приживе 57-годишният полковник освен по операция Слънчев лъч е работил и по компютърните технологии за управление на зенитно-ракетни комплекси, бил е преподавател в катедра Противовъздушна отбрана и военновъздушни сили на Военната академия, подготвил е десетки български и чуждестранни инженери и аспиранти в нея. Свидетели твърдят, че от началото на разкопките до последните си дни Наплатанов постепенно се променял - затварял се в себе си, станал подозрителен, нервен, явно бил измъчван от нещо. На погребението му на 15 февруари сред присъстващите можела да се чуе репликата: Делчо не се е самоубил. Тайната за неговата смърт и мотивите, подтикнали го да скочи от моста, останаха неразгадани.Десет години след сагата Царичина Елка, продавачка в магазин за хранителни стоки в Царичина, която по време на героичното копане държала барче в непосредствена близост до началото на тунела, си спомня: Това е тунел, който е съществувал от далечни години. Той е с гладки стени, от гладък камък. В края му, както ми разказаха войници, участващи в разкопките, има вити стъпала, които слизат надолу. На войниците било забранено да ходят отвъд стъпалата - там влизали само генералът, майорът, капитанът и екстрасенската. Долу имало врата, която се отваряла. В дупката се слиза през фургон, който я покриваше. Преди да почнат да копаят дупката, от която изхвърляха само кал и вода, там се явявали светлини. Те изчезнаха, когато дупката беше запечатана. Водата изпомпваха с ръчни помпи, които били три на брой и на различна дълбочина в тунела. Чувала съм войниците да си говорят помежду си: А бе, ти сега се репчиш, ама утре ще си долу на третата помпа, ще те видим тогава... Преди да запечатат дупката с бетон, дойдоха някакви чужденци - дипломати. Дойде генералът, всички останали. Направиха голям банкет. По едно време генералът вика: След години Царичина ще бъде цветна градина, който купи имот тука, ще сполучи!Днес нищо не напомня за станалото преди десетина години край Царичина. А онази цветна градина кротко дреме под нечия о.з. фуражка...
