Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ПОВЛИЧАТ КРАК ПЪРВИТЕ ПРИСЪДИ В ПЪТНИЯ ФОНД

В понеделник (24 ноември) състав на Софийския градски съд осъди бившите служители на фонд Републиканска пътна инфраструктура Любомир Лилов и Иван Владимиров. Те бяха признати за виновни, след като бяха заловени да получават подкуп от 25 хил. лв. в началото на годината.
Лилов от самото начало, а и в момента се признава за виновен и съдейства на разследването. Съдът взе предвид това и му определи сравнително лека присъда - една година условно, с три години изпитателен срок и глоба от 5000 лв.
Колегата му Владимиров пък, който през цялото време твърди, че е невинен, бе порязан по-сериозно. Той получи ефективна присъда от пет години затвор и 20 000 лв. глоба, а освен това съдът му забрани и да упражнява професията си, която е специалист по пътно строителство, за срок от три години. Присъдата, до която първата инстанция стигна за по-малко от една година, не е окончателна. Решението може да бъде обжалвано в 15-дневен срок пред Софийския апелативен съд.
Двамата ортаци бяха въведени в съдебната зала, закачени един за друг с белезници. Но сякаш това бе единствената връзка, останала между тях, защото щом съдът им даде думата, те започнаха да се топят един друг в опит да получат по-ниска присъда. Това сащиса присъстващите в залата, които следят този процес от самото му начало.
Тук е мястото да припомним, че двамата мъже бяха арестувани при спецоперация на 24 януари тази година, докато получават подкуп от 25 хил. белязани лева. Парите бяха им донесени в сак от архитект Георги Янев, от когото били поискани като първи транш от рушвет в размер на 50 000 лева. Целта на подкупа била да се измени планът за застрояване и за регулация в землището на великотърновското село Леденика, за да се даде картбланш архитектът да реализира свой проект.
Архитектът обаче алармира за случая полицията, в резултат на което двамата рушветчии бяха заловени в сградата на пътния фонд на площад Македония. Лилов бе спипан в момента на получаването на маркираните банкноти в собствения си кабинет, а ортакът му Владимиров - в коридора пред вратата на кабинета, при опит да хукне по стълбището.
Според версията на Лилов, развита пред съда, всичко започва на 3 декември миналата година с обаждане на негов познат (чието име той не съобщава), който го помолил да съдейства на арх. Георги Янев да получи одобрение по проекта. Лилов се консултирал с Владимиров, който бил казал: Няма проблем, може да бъде направено, но трябва да си плати 50 000 лева.
На 17 януари архитектът се обадил с молба сумата да бъде намалена или поне разделена на вноски. По думите на Любомир Лилов, колегата му Владимиров склонил на вноска от 25 000 лв., за него били 2000 лв. от тях. На 24 януари архитектът дошъл с парите и последвала акцията, при която двамата чиновници бяха задържани. Като капак тази операция на МВР стана в разгара на скандала около тогавашния шеф на фонда Веселин Георгиев, който на 23 октомври получи обвинение за конфликт на интереси.
До момента Иван Владимиров не се признаваше за виновен и мълчеше. На заседанието в понеделник обаче той се разприказва. Лилов никога не ми е предлагал пари. Разбирам, че иска минимално наказание, но начинът не е, като си измие ръцете с мен. Винаги ми е бил началник и съм го уважавал. Възмутен съм от лъжите му, реагира възмутено Владимиров и за сетен път не се призна за виновен.
Според неговата версия Лилов му е представил архитекта като свой приятел, който ще внася проект. Владимиров два пъти му обяснявал, че няма как проектът да мине.
Думите му не направиха особено впечатление на съдебния състав. Наблюдаващият прокурор по делото Чавдар Ангелов поиска ефективни присъди и за двамата подсъдими. Той настоя Владимиров да прекара зад решетките поне десет години, тъй като не само носел основната вина за престъплението, но и за разлика от бившия си началник не си признал. Освен това Ангелов поиска конфискация на половината му имущество и 25 000 лв. глоба. През цялото време Любомир Лилов упорито твърдеше, че 90 на сто от парите от подкупите отивали по веригата нагоре, но присъдите вече са произнесени, а така и не се разбра къде точно по тази верига са отивали рушветите. Може би това ще се изясни в следващи разследвания по по-високите етажи?
Междувременно случаят с белязаните пари стана причина за редица проверки в пътния фонд, и впоследствие доведе до спиране на пари по европейски програми. Това бе и формалният повод за отстраняването на бившия шеф на фонда Веселин Георгиев. Той бе замесен в конфликт на интереси заради поръчки, дадени на фирмата на брат му за над 120 млн. лв., заради което и получи прозвището Батко. Междувременно Георгиев се яви като свидетел по делото срещу двамата бивши чиновници на едно от съдебните заседания, като описа обвиняемите като много добри служители. По думите му той се е срещал с тях на оперативно съвещание всеки понеделник, а заради служебните задължения на Лилов се е виждал с него и по-често.
На 23 октомври прокуратурата обвини бившия шеф на пътния фонд Веселин Георгиев за престъпления по служба с настъпили значителни вредни последствия за държавата. Според държавното обвинение той е сключил договори с фирмите Биндер и Инмат, както и с Гражданско сдружение Инфраструктурни обекти с цел набавяне на имотна облага за двамата му братя - Бойко и Емил Георгиеви. Веселин Георгиев е с наложена мярка за неотклонение парична гаранция в размер на 10 000 лева.
Според наблюдаващия прокурор от Софийската градска прокуратура Моника Малинова, от действията на Батко са настъпили значителни вредни последици за България. Тя поясни пред медиите, че щетата се изчислява като равна на спрените от Брюксел междинни плащания по Кохезионния фонд за развитие на пътната инфраструктура. По това перо, заради конфликта на интереси, бяха замразени около 150 млн. евро, които трябваше да отидат за строеж на автомагистрала Люлин и за техническа помощ при подготовка на пътни проекти.
В неделя, ден преди произнасянето на присъдата срещу Владимиров и Лилов, германската агенция ДПА (Дойче прес агентур) излезе със статия за България. В нея се споменава за повдигнатото обвинение срещу Георгиев, който е наречен бивш министър на пътното строителство. Съобщения за процеси и полицейски хайки пълнят заглавните страници на вестниците в България, както никога досега - след като през лятото ЕК спря финансовите помощи именно заради корупцията в страната, пише в материала. Агенцията цитира шефа на ОЛАФ Франц Херман Брюнер: Ударихме внезапната спирачка - замразихме отпускането на средства.
Ден след произнасянето на присъдата над Лилов и Владимиров Европейската комисия даде ясен знак, че само с двете мижави решения на съда няма да минем през капките. ЕК ни отпра поредния звучен шамар, като реши да спре окончателно 220 млн. евро от европейските фондове, предназначени за България, поради недостатъчните мерки за борба с корупцията в страната. Това е първият случай, когато страна от ЕС е лишена от европейски фондове, заяви говорителката на ЕК Кристина Наги.
Часове по-късно железният вицепремиер Меги Плугчиева изрази от Берлин недоволството си от неприятния факт с думите: Аз съм дълбоко разочарована от решението на Европейската комисия. При толкова свършена работа и толкова усилия. Питам аз, коя страна от страните членки е освободена от корупция и е решила всичките си проблеми?
Отговорът е, че едва ли има такава страна. Фактът, че ни удрят по ръцете обаче е показателен. Но не за съществуването на грандиозен заговор срещу нас, както някои може би тълкуват случващото се. Не - за разлика от другите страни, където държавата се бори с корупцията, у нас корупцията души държавата.

Facebook logo
Бъдете с нас и във