Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Прасетата и Улпия Ескус

Древноримския град Улпия Ескус продължава да бъде открит град. Но не за желаещите да го разгледат, а за иманярите. Факт, за който красноречиво говори акцията на Главна дирекция Борба с организираната престъпност в края на миналата седмица, когато бяха арестувани петима лъжепочитатели на историческите паметници.
Задържаните са братята Павел и Николай Павлови от с. Гиген, Плевенско, както и трима техни помагачи от близките села Гулянци, Михайлово и град Пордим. В двора на братята антимафиотите изкопали обезглавена мраморна статуя на жена, висока два метра. Първоначално се появиха интерпретации, че това е богинята Афродита, но се оказа, че е римска нагробна фигура, по всяка вероятност на богата жителка на древния град Улпия Ескус.
Освен скулптурната находка спецполицаите иззели и около 200 различни антични римски монети, малки метални статуетки, фрагменти от златни апликации от конска амуниция, оброчни плочки на боговете Асклепий и Хигия. Между трофеите са и пет металотърсача, парчета от глинени съдове и фрагменти от други антични вещи и фигурки.
Новината за поредната успешна акция на МВР срещу иманяри може да се впише в активите на ведомството. За съжаление не е новина, че незаконните разкопки в Улпия Ескус продължават и, изглежда, няма сила, която да ги преустанови.
При продължилото повече от четири месеца наблюдение над двамата братя антимафиотите установили, че те не са част от изграден канал за трафик на културно-исторически паметници, а са действали сами и изкарвали пари от незаконни разкопки. Най- любопитното от информацията, подадена от МВР за случая обаче, е, че групата от с. Гиген е била наблюдавана в продължение на четири месеца. Самата статуя обаче е изкопана от терена на римския град преди цели 4... години. Само можем да предполагаме колко старини са минали през ръцете на самодейните археолози през тези години. До това лято, когато хората от МВР случайно попаднали на братята, които търсели мераклии да закупят огромната фигура, тежаща около 2 тона.
Но за да стане разбираемо усещането, че няма сила, която да спре незаконните разкопки в Улпия Ескус, е нужно да се върнем към историята на този огромен археологически обект. Той открит за пръв път за науката и хората през XVII век от граф Луиджи Марсили. През 1871 г. известният австро-унгарски археолог Феликс Каниц посещава античното селище и го описва, а първите редовни археологически разкопки тук тръгват през 1904-1905 година.
Любопитно е, че когато започва проучването на обекта, в турското законодателство (през 1871 г.) е приет закон, в който иманярството се третира като престъпление. Нещо повече - османските администратори слагат платени пазачи на открития римски град Улпия Ескус. Причината, според историческите хроники, е да не се допускат селяните да грабят древните саркофази, които използвали за... корита на прасетата си.
На мястото на римския град е съществувало селище на тракийското племе трибали и според хрониките то се наричало Ескус ( по името на река Искър). През първото столетие след Христа тук е бил настанен Пети Македонски легион на римската имперска армия. За това съдим и от открития през 1986 г. надгробен паметник на Луциус Фрейус Фаустус, който бил началник на легиона. Плочата е намерена случайно при строителни работи в... двора на ТЗКС-то на с. Гиген. След като легионът напуска селището, тук е основан внушителен град, наречен Улпия Ескус, на името на бащата на император Траян, Улпиус. Заграденият от високи каменни стени град първоначално обхващал 18 хектара, впоследствие с разраснал се още десет. За мащабите на градостроежа можем да съдим по това, че водата до селището се докарвала по специални водопроводи от района на сегашното село Оряховица, което е на 20 км от Гиген. Другият водоизточник пък е бил съвсем наблизо - на около 3 км от селото. Имало е и обществена баня, която е била с около 720 кв. м площ - с вход, каса и съблекални.
Градският площад (форум) е заемал 2 хектара, в средата е била ареата - постлано с каменни плочи пространство под открито небе, където древните обитатели на града се разхождали и разговаряли, обградени от статуи на богове, на известни римляни и заслужили граждани. Наоколо се извисявала колонада от коринтски колони, отвъд които пък били разположени четири храма на Юпитер, Юнона, Минерва и Фортуна. Според историческата наука Улпия Ескус е един от малкото градове в Римската империя, чийто форум е бил обграден от четири храма.
И още нещо: от десетина години се говори за втория ни мост през Дунава и краят на приказките не се вижда. Римляните обаче не си поплювали - на 5 юли 328 г. от .н. е. император Константин Велики освещава мост, дълъг 1150 м, който свързвал Улпия Ескус с фор Сукидава, в днешната румънска област Корабия. Мостът е изграден от монолитни каменни блокове и дървена платформа.
Всичко хубаво си има край и през VI в. Улпия рухва пред пълчищата от авари и славяни. По- късно е изградено средновековно българско селище, но то няма нищо общо с блясъка на римския град. От онези времена е останал един красноречив надпис, открит върху останките на малка църквица: Който... прочете написаното, нека прокълне еретика, ако ли не го прокълне, нека сам той да бъде прокълнат. Написа монахът Ананий.
Дали мястото е било прокълнато, не е ясно. Упадъкът на Улпия Ескус, започнал с нахлуването на славяните, продължил с идването на прабългарите и... ако по-късно не са били турските закони, може би щеше да бъде ликвидиран из основи.
За съжаление османската империя като че ли се е грижила по-добре за опазването на старината, отколкото властите от модерните времена. Мине се не мине месец и полицията хване тук поредния любител на културно-исторически паметници. През 1998 г. например историкът Петър Бънов от Плевенския музей и колегите му подават серия от сигнали до полицията заради усилни нелегални разкопки в района на Улпия Ескус. Тогава са разкопани повечето от некрополите в града, разбити са стотина гробове. Иманярите стигат дотам, че си разпределят територията на града на парцели - като в Клондайк.
Полицията е безпомощна да опази древното селище. През септември 2002 г. се стига до истински куриоз - синът на тогавашния кмет е хванат за кражба на мраморна статуя на знатен римски гражданин на Елпия Ескус от II-III в. от новата ера. Паметникът на културата, тежащ около половин тон, бил измъкнат от археологическия обект с трактор и завлечен в селска плевня. Статуята била продадена на бизнесмен от София за 50 000 марки, но на аукционите в Западна Европа тогава е можела да стигне до 300 000 паунда.
А МВР периодично продължава да информира за заловените иманяри, сякаш като доказателство на приказката луд умора няма, само се поти. През август 2006-а е заловен 40-годишен археолог от гр. Гулянци, който усърдно разкопавал древния град край с. Гиген. В дома му са открити 15 керамични лампи, 25 керамични гърнета, 20 фибули, монети, 100 броя пръстени и халки, както и керамичен орнамент с изобразени лица на него. През януари 2009 г. са арестувани двама иманяри в землището на Улпия Ескус. Те копаели в село Гиген, снабдени с металотърсач. Срещу тях е образувано досъдебно производство, което обаче приключва безславно, защото 26-годишните копачи ровели в частен имот.
В началото на 2010 г. абсурдът с опазването на културно-историческите паметници стана пълен, след като в Ловеч беше учредена Българска национална федерация по металдетектинг. Казано на простичък език, това е организация на хора, които упражняват хобито металдетектинг, или издирване с металотърсачи. Раждането на новата федерация стана възможно, след като Конституционният съд отмени няколко текста от Закона за културното наследство. По неофициална информация практикуващите това странно хоби са, има-няма, около стотина хиляди, а оборудването могат да си го набавят с поръчка по ИНТЕРНЕТ. Цените на металотърсачите варират от 200-500 лева. Към 3000 лв. вървят масовите професионални уреди.
В същото време, докато любителите на това хоби се организираха, общинарите в Плевенския регион се чудеха как да опазят старините, разположени там. През януари 2010 г., докато се учредяваше новата федерация, кметът на Гиген Красимир Първанов изплака на рамото на областния управител Иван Новкиришки, че няма пари за охраната на резервата Улпия Ескус. След премахването на програмите за временна заетост, по които ние наемахме хора за охрана на обекта, е необходимо да се измисли начин, по който да е продължи опазването му, заяви кметът. Единствените пари, които успя да измоли за римския град, бяха 2000 лв. за ремонт на сградата, където се съхраняват находките от Улпия Ескус. За съжаление безработицата в Гиген е много голяма, а като прибавим към това и значителната малцинствена група, която също е безработна, проблемите в селото се увеличават, категоричен бе кметът.
Проклятието на монах Ананий, изглежда, държи влага и до днес. Римският град привлича любители на металдетектинга като магнит, с охраната са натоварени социалнослаби безработни, мраморните статуи буквално подават ръце изпод земята, багери и трактори - колкото щеш. Само държавата, за която през 1878 г. са се борили нашите деди, днес я няма, въпреки че Улпия Ескус е със статут на археологически резерват и е изключително държавна собственост. МВР също е държавна институция, но все търчи по следите на иманярските трактори. Въпросът е къде е онзи пазвантин, заради когото някога селските прасета са лочели помията от дървени копани, а не от саркофазите на знатни римски граждани...

Facebook logo
Бъдете с нас и във