Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ПРАВИТЕЛСТВОТО И МАГИСТРАТИТЕ СЕ ОТКАЗАХА ОТ СЪДЕБНАТА РЕФОРМА

По всичко личи, че България още дълго няма да има съдебна система, която поне да прилича на нормална. Последното доказателство за тази нерадостна перспектива изкристализира по време на дългоочакваната кръгла маса Предизвикателствата пред бюджета на съдебната власт за 2006 година. Тя бе организирана от Инициативата за укрепване на съдебната власт на Американската агенция за международно развитие (USAID) и от испанския проект Укрепване на административния капацитет на ВСС и усъвършенстване на статута на магистратите, финансиран по програма ФАР на Европейския съюз.
По принцип кръглата маса бе замислена като мероприятие на най-високо равнище, защото темата на дискусията от години образува нерви както на слугите на Темида, така и на държавните ковчежници в лицето на Министерството на финансите. И наистина, във вторник (8 ноември), точно в 10. 00 часа, най-личните участници в дискусията по линия на Висшия съдебен съвет - председателят на Върховния касационен съд Иван Григоров, председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев и шефът на бюджетната комисия към ВСС Андрей Икономов, заеха местата си.
Срещу тях се изправиха двама ключови нападатели от отбора на изпълнителната власт - заместник-министрите на финансите Кирил Ананиев и Любомир Дацов. До края на срещата обаче те останаха сам самички на терена, защото третият играч - министърът на правосъдието Георги Петканов, пристигна с близо 45-минутно закъснение, в продължение на около час слуша безучастно за какво става дума, след което изведнъж стана и с тихи стъпки се изнесе в неизвестна посока.

В общи линии параметрите на дебата, разгорял се (уж) около кръглата маса, вече е известен. Висшият съдебен съвет иска от държавата за 2006 г. 471.9 млн. лв., докато Министерството на финансите и Министерският съвет са склонни да дадат на Темида не повече от 277 млн. лева. Според магистратите всяка нормална държава - независимо от това, дали членува в ЕС, или все още изживява родилните мъки на прехода, отпуска на съдебната си система бюджет между 2 и 4% от брутния си вътрешен продукт (БВП). Докато парите, които правителството е склонно да задели за българското за 2006 г., са точно... 0.56% от БВП.
Според представителите на изпълнителната власт обаче държавната субсидия за третата власт през следващата година е увеличена с около 28% в сравнение с тази през 2005 година. Освен това извън споменатите вече 277 млн. лв. от бюджета Министерството на финансите е предвидило още 20.7 млн. лв. за изграждането на регионални административни и търговски съдилища. Плюс други 10 млн. лв., определени за покриване на непредвидени разходи. Така че бюджетът на съдебната система за 2006 г. ще бъде 307.7 млн. лв., а това е доста повече от тазгодишните 230.1 млн. лева.
Тъжно е, но от широката общественост за пореден път
бяха спестени няколко неудобни факта
Най-напред се оказа, че тази кръгла маса е първата официална среща, на която представители на Висшия съдебен съвет и на финансовото министерство обсъждат очи в очи бюджета на третата власт. И то от 1991 г. насам, когато Великото народно събрание прие нова Конституция на България и отдели съдебната система от изпълнителната и законодателната власт.
Минус за България е, че тази първа официална среща бе инициирана, финансирана и организирана не от Висшия съдебен съвет (ВСС) или от Министерството на правосъдието (главен отговорник за хода и качеството на съдебната реформа), а от американци и испанци, за които съдбата на българското правосъдие е обикновен бизнес. Наистина във всички материали на кръглата маса фирмата на ВСС беше поставена най-отгоре в списъка на организаторите. За никого обаче не бе тайна, че това е просто жест на добра воля от страна на Кенет Стюард (представител на Американската агенция за международно развитие в България) и на Мануел Масуелос Фернандес Фигероа - предприсъединителен съветник на ВСС по линия на испанския проект.
Но най-тъжното е, че участниците в кръглата маса, наречена с гръмкото име Предизвикателствата пред бюджета на съдебната власт за 2006 г., се срещнаха, поговориха си и се разделиха като... добри непознати. Без да стане ясно защо Висшият съдебен съвет иска почти половин милиард лева (и по-точно 477 млн. лв.) и логиката, по която правителството (в лицето на финансовото министерство) е склонно да му отпусне само 307.7 млн. лева.
Неведнъж досега Параграф 22 е писал, че по време на мандата си
НДСВ реформираше съдебната система доста... невротично
До средата на 2002 г. цел № 1 беше възстановяването на Националната следствена служба, а от началото на 2003 г. до пролетта на 2005 г. цел № 1 беше ликвидирането на Националната следствена служба.
През май 2003 г. Народното събрание измени Наказателния кодекс и въведе извънзатворното изтърпяване на наказанията (т. нар. пробация). Правителството на Симеон Сакскобургготски обаче забрави да осигури пари за пробационни центрове и резултатът днес е повече от... налудничав: в България има над 2000 души осъдени на пробация, но те няма къде да изтърпят наказанията си, защото в страната има само един пробационен център - във Велико Търново.
Безспорно обаче
най-забележителният реформаторски абсурд
е дело на Висшия съдебен съвет. В подкрепа на искането си да получи от бюджета 477 млн. лв. ВСС е изложил следния аргумент: Средствата за заплати в становището на Министерския съвет са разчетени за 11 300 щатни бройки. Общата (разпределена) щатна численост на органите на съдебната власт към 1 януари 2006 г. е 11 525 щатни бройки. А плановата численост за 2005 г. - 12 050 щатни бройки, съгласно доклада на министъра на финансите, с който е внесен Държавният бюджет за 2006 г. в Народното събрание....
Оттук нататък обаче членовете на ВСС, които са работили върху проектобюджета на съдебната власт за 2006 г., са се изхвърлили доста сериозно. Защото не са съобразили произведението си с последните тенденции, по които се развива съдебната реформа.
Та, според авторите на проектобюджета от ВСС, през 2006 г. държавата трябва да осигури на съдебната власт 162.9 млн. лв. за заплати, като в тази сума се включват 21.4 млн. лв. за трудови възнаграждения на 95 младши магистрати (30 съдии, 50 прокурори и 15 следователи), назначени във връзка с 15-процентното увеличение на делата през 2005 година. А други 6.3 млн. лв. са необходими за заплатите на 300 служители за работа с класифицирана информация и на 300 съдебни администратори, които трябва да бъдат назначени във всички съдилища, прокуратури и следствени служби.
По силата на каква логика Висшият съдебен съвет допреди месец назначаваше младши магистрати, след като още от май е ясно, че разследването на 97% от престъпленията се прехвърля в МВР, а Националната следствена служба (НСлС) престава да съществува в сегашния си вид, не е известно. Поне от няколко месеца обаче членовете на ВСС са били наясно с факта, че в момента в НСлС работят 1109 магистрати и че през април 2006 г. новият Наказателнопроцесуален кодекс влиза в сила. Тоест - само след шест месеца около 850 следователи трябва или да бъдат преназначени в прокуратурата и в съда, или да бъдат уволнени и да получат обезщетения от по 15-20 месечни заплати накуп.
Но най-странното е, че в сравнителния анализ на проектобюджета, изготвен от ВСС, и числата, заложени в становището на финансовото министерство, е записано следното: след 1 януари 2006 г. в съдебната система трябва да заработят общо 11 525 души (според ВСС) или 12 500 души (според разчетите на финансовото министерство). По какъв начин са калкулирани тези сборове е пълна загадка, защото в сряда (9 ноември), непосредствено след редовното заседание на Висшия съдебен съвет, Параграф 22 научи от Пламен Генков - председател на комисия Съдебна администрация към ВСС, че в съдебната система работят само... 10 796 души: 1799 съдии, 1224 прокурори и 1109 следователи. Плюс 6664 служители: 4368 - в съдилищата, 1379 - в прокуратурите, и 917 - в следствените служби.
Колкото и да е неприятно, това разминаване между реално работещите днес в съдебната система и споменатите вече прогнози за след 1 януари 2006 г. навява неприятни мисли. А именно че някой някъде авансово раздува щатното разписание на съдебната система. За да може ВСС във всеки един момент да има на разположение неприкосновен резерв от един-два милиона лева, с който я да увеличи заплатите на когото трябва, я да запуши внезапно зейнала бюджетна дупка.
Кой знае защо покрай ушите на участниците в кръглата маса Предизвикателствата пред бюджета на съдебната власт за 2006 г. мина и замина един факт, който звучи повече от ужасяващо. По време на изказването си председателят на комисията Съдебна администрация към ВСС Пламен Генков обяви, че за деветте месеца на 2005 г. е имало на производство 564 959 дела , а до 31 декември 2005 г. общият брой на делата щял да достигне 753 279.
По какъв начин 4122-мата български магистрати могат да изчетат тази гигантска планина от томове, да осмислят тяхното съдържание и да вземат правилните решения е пълна мистерия. По-важното обаче е друго. Според статистиката наказателните производства, т. е. следствията и полицейските дознания, рядко надхвърлят 25% от общия брой на делата. Въпреки това обаче т. нар. съдебни реформатори продължават да си навиват на пръста, че най-голямата преграда по пътя на България към Европейския съюз било досъдебното производство.
Дори тази хипотеза да е 24-каратова истина, тя не изчерпва и една четвърт от претенциите на Брюксел към България. Защото
голямото условие на ЕС е
не МВР, прокуратурата и остатъците от следствието да работят като добре смазана машина, а българската съдебна система да не създава абсолютно никакви проблеми както на местния и на европейския бизнес, така и на обикновените хора.
Както е известно обаче, т. нар. съдебни реформатори не се вълнуват много от другите клонове на правото и изобщо не им прави впечатление, че има въпиеща нужда от разкриване на търговски и административни съдилища, от спешното европеизиране на Гражданскопроцесуалния кодекс и на Семейния кодекс, от създаване на национален кадастър и на единен имотен регистър, от тотално модернизиране на службите по вписванията. Да не говорим за мизерията, в която са потънали деловодствата, или пък за допотопните условия, в които са обречени да работят призовкарите.
На пръв поглед изходът от патовата ситуация е ясен: държавата трябва да даде на съдебната власт колкото може повече пари, примерно - не 477 млн. лв., колкото иска ВСС за 2006 г., а поне... 600 млн. лева. За да има и за заплати, и за реформа. В това отношение Пламен Генков бе прав, когато във вторник информира участниците в кръглата маса, че проблемът на Европейския съюз не е в бавното, а в бедното българско правосъдие.
Не по-малко прав обаче бе и председателят на бюджетната комисия в 40-ото Народно събрание Петър Димитров, който в прав текст заяви на висшите магистрати: Положението е такова, че за да се осигурят достатъчно средства за съдебната система, трябва да се орежат парите на някоя друга система. Но вие дайте вашите идеи за реформа на съдебната система, ние ще ги наложим върху сегашната проектобюджетна рамка и пари все ще се намерят отнякъде. Вашият подход обаче е калкулативно-разходен....
Е, Петър Димитров спести на неколцината останали магистрати истината, че ВСС страда от тежка безидейност и продължава да смята, че четирите кита на реформата са разширяване на магистратските правомощия, ограничаване на гражданските и процесуалните права, увеличаване на заплатите и разширяване на кабинетите. Тази негова деликатност обаче не попречи на участниците в кръглата маса само няколко минути по-късно да си пожелаят приятен ден и да се разделят като добри непознати.

Facebook logo
Бъдете с нас и във