Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Правни чуденки по казуса Червенкова

В разгара на протестите срещу олигархията един прост на пръв поглед съдебен казус събра близо 300 недоволни пред Съдебната палата. Екипирани с тениски и плакати с надписи Няма да дадем Гергана!, Спасете Гери!, Следващият си ти! протестиращите натиснаха Софийския апелативен съд (САС)да откаже екстрадицията на българката Гергана Червенкова в САЩ. Съдът отложи за втори път решението си, този път за 19 юли, с мотива, че не е получил изисканите от американската страна документи. Едно отлагане в повече е шанс за счетоводителката да се спаси от правосъдието зад Океана, но не дава отговор на някои въпроси, свързани с екстрадицията като процедура, когато става дума за равноправни партньори. А оттам и с разликата между похватите, използвани от различните правни системи.


Щатската прокуратура повдигна общо шест обвинения срещу Червенкова в две основни направления - разпространение на наркотици по интернет и пране на пари. Наказанието, което те предвиждат, е лишаване от свобода за 68 години. В края на март Софийският градски съд (СГС) отказа да гледа искането за екстрадиция от американския съд с аргумента, че липсва молба за екстрадиция съгласно българското законодателство, която да е написана от Департамента по правосъдие в САЩ. Има обаче молба за арест, клетвени декларации от американските разследващи, че Червенкова е извършила въпросните престъпления, както и нота от посолството. Българската прокуратура протестира отказа пред апелативната инстанция, която го отмени и върна делото на СГС. За разлика от него, САС се довери на клетвените декларации, след което друг състав на СГС разреши екстрадицията с оглед указанията на горната инстанция. Основният мотив е, че в екстрадиционното производство съдът на замолената държава не може да коментира дали обвинението на молещата е основателно и доказано.


В опита за спасяване на български гражданин от сурово задгранично правосъдие трябва да се лавира между актове, които България е въвела като част от законодателството си. Става въпрос за Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест и за Договора за екстрадиция между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати. Той беше подписан през 2007 г. от тогавашния американски посланик Джон Байърли и от правосъдния ни министър Миглена Тачева. Народното събрание го ратифицира през 2008 г. и нормативът влезе в сила през 2009 година. Двата акта са сходни, но макар ратифицираният договор да има силата на закон, договорът има преимущество пред закона. От една страна, договорът е подписан няколко години след приемането на закона. Но пък в закона е записано, че той се прилага при наличието на международен договор, като го допълва по отношение на неуредените въпроси. Предимство на договора дава и фактът, че той е основан на Споразумението за екстрадиция между Съединените американски щати и Европейския съюз, подписано през 2003 година.


Разбираеми са емоциите на защитниците на Червенкова, но е нелепо да се твърди, че Договорът за екстрадиция със САЩ трябва да бъде денонсиран час по-скоро, понеже е неравноправен и превръща българските държавни институции в пощенски станции за препращане на български граждани да бъдат съдени в чужди съдилища. Къде е неравноправието, щом като правата и задълженията на двете страни са еднакви, по тези правила те могат да бъдат както молеща, така и замолена за екстрадиция държава? Правилата са си правила и за тях е трябвало да се мисли, когато е подписван договорът. Особено по отношение на клаузите, които въвеждат по-сурови правила, отколкото записаните в закона.


Екстрадицията у нас се допуска само когато деянието, по повод на което се иска, съставлява престъпление и по българския закон, и по закона на молещата държава и за него се предвижда наказание лишаване от свобода или мярка, изискваща задържане на лицето за не по-малко от една година или друго по-тежко наказание. Дали осчетоводяваните от Червенкова онлайн продажби на лекарствени продукти без изискваните в САЩ рецепти и без преглед от лекар са престъпление по българското законодателство е въпрос, който трябва да бъде изяснен именно от българския съд.


Налице са и съответните възможности (наред с други)за отказ за екстрадиция. Това може да стане, ако в България за същото престъпление вече има влязла в сила присъда срещу лицето, чието екстрадиране се иска. Или ако се иска екстрадиция заради деяние, подсъдно на българския съд, или когато в Република България за същото престъпление наказателното производство е висящо или е прекратено. Екстрадицията е допустима при висящо наказателно производство за престъплението, за което се иска тя, както и за престъпление, което е извършено извън територията на молещата държава, но българското законодателство не предвижда наказателно производство за такова престъпление.


Българската страна в лицето на спецпрокуратурата провежда разследване, но със странната формулировка срещу неизвестни лица, които по поръчка на неизвестна организирана престъпна група са извършили финансови операции. При това положение не става ясно смята ли българската прокуратура извършеното от Червенкова за престъпление. Срещу нея не е повдигнато обвинение у нас, за да се говори за висящо производство и съответно - че то е прекратено.


Както казахме обаче, добрите възможности в закона са силно редуцирани в договора. В него екстрадицията не се разрешава, когато исканото лице е било осъдено или оправдано за престъплението, за което тя се иска с окончателен и обвързващ акт от компетентните власти в замолената държава. При капацитета и темповете на нашето правораздаване Червенкова нито може да бъде осъдена, нито да бъде оправдана в обозрими срокове. По-неприятното за нея е, че договорът е категоричен: Освобождаването от наказателна отговорност или прекратяването на наказателното производство поради липса на юрисдикция не са пречка за екстрадиция. Както и че екстрадиция няма да бъде отказвана само въз основа на това, че замолената държава има наказателна юрисдикция. Ще рече - за да откаже България екстрадиция, трябва не само да може да я съди по българските закони, но и да я осъди или оправдае с влязла в сила присъда.


Договорът дава все пак възможности за отлагане на процедурата по екстрадицията. Това може да стане, ако срещу лицето, чиято екстрадиция се иска, се води наказателно преследване или то изтърпява наказание в замолената държава. В тези случаи нейните власти могат да отложат процедурата по екстрадицията до приключване на производството или до изтърпяване на наказанието. Замолената държава може дори да проведе процедурата по екстрадиция и след като тя бъде разрешена, да отложи предаването на исканото лице до приключването на производството или докато то изтърпи наказанието си.


Именно тези възможности изглеждат най-реалистични в случая Червенкова. За тази цел обаче българската прокуратура трябва да обвини счетоводителката и да вкара делото в съда. А съдът да я оправдае или да я осъди на лишаване от свобода. Тази възможност не звучи никак страшно в съдебната действителност, тъй като у нас няма съдия, който би наложил тежка присъда за онлайн търговия с лекарства. Особено на фона на исканите от американската прокуратура 68 години затвор. В САЩ протестите пред Съдебната палата няма да свършат работа. Но няма да има и протестиращи.


nbsp;


nbsp;


Повторното отлагане на произнасянето на САС (решението му по закон е окончателно) беше обосновано с това, че американската страна не е изпратила документите, изискани от съда в предишното му заседание - уверения, че българката не е заплашена от смъртно наказание, че обвинителният акт е подписан от окръжен прокурор от Южен Ню Йорк, както и превод на единадесетата поправка от конституцията на САЩ. Основателни или не, тези бариери пред екстрадицията са в тон с характера на тази процедура - при нея въпросите за престъпната дейност и вината на извършителя не се разглеждат по същество, а се проверява наличието на основания за предаването му на чуждите власти.



Ако българският съд е тръгнал обаче в посока да откаже екстрадицията, трябва да внимава как го прави. В последното заседание САС поиска от ГДБОП иззетите по времето на обиска и ареста на Червенкова доказателства и удостоверение от Гранична полиция с информация за държавите, които задържаната е посещавала. Допуснато беше и искане на защитата на Червенкова за приобщаване на веществените доказателства по дело, което е образувано в България. Адвокатите настояха да получат данните от иззетите четири компютъра, за да може да се запознаят с материалите на обвинението. Всички тези действия са в сфера, в която съдът не бива да навлиза. Те не само объркват процедурата, предполагайки разглеждане на наказателния казус по същество, но и объркват подсъдността - у нас паралелно разследване води специализираната прокуратура и ако по него бъдат повдигнати обвинения, по тях трябва да се произнесе специализираният наказателен съд.

Facebook logo
Бъдете с нас и във