Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Правосъдното министерство гузно за бягството на затворниците

Първата работа на правосъдното министерство след предпразничното бягство на двама души от Централния софийски затвор била да запуши устата на служителите си за станалото, научи "Параграф 22". Ръководството му - министърът Зинаида Златанова и заместникът й Илия Ангелов, отговорен за местата за лишаване от свобода, са забранили всякакви изявления в медиите по тази тема. Това е станало на проведената в министерството на 2 май, ден след установяване на бягството, среща с участието на шефовете на затвори и арести в страната. Непосредственият повод за информационното затъмнение е интервю, дадено от председателя на управителния съвет на Синдиката на служителите в затворите в България Иван Петров.


Златанова и Ангелов странно защо са се позовали на заповед на ексминистъра Диана Ковачева, според която комуникацията с медиите трябва да става единствено с посредничеството на пресцентъра на ведомството - практика, наложена от години. От синдиката на затворническите служители очевидно веднага са разбрали, че мярката е заради изявата на техния председател, защото на 3 май управителният съвет излезе с решение за свикване на извънредно закрито заседание в Пловдив. Дневният ред включва една-единствена точка: "Изработване на позиция и вземане на решения за последващи действия относно последните събития в системата на затворите и публично оповестени становища на Министерството на правосъдието".


Според наши източници синдикалистите са приели с недоумение подобна забрана, тъй като Иван Петров се е изказал не е в качеството си на служител на министерството, а на синдикален лидер. При това той казва изрично, че не може да даде никакви сведения, защото няма такива, и коментира само социално-битовите проблеми на професията, създаващи предпоставки за пропуски в охраната. Причина за бързата реакция на синдиката явно е очакването вината да бъде хвърлена изцяло върху изпълнителския състав, без да се държи сметка за отговорността на ръководния екип в министерството. Веднага след срещата при Златанова заместникът й Илия Ангелов заяви, че ще има жестоки наказания, след като случаят "се разнищи", че от виновните длъжностни лица ще бъде потърсена както дисциплинарна, така и наказателна отговорност, както и че негативните тенденции ще бъдат "обуздани" чрез атестиране на състава за лоялност и обучение за работа на бързи обороти.


Междувременно липсата на официална информация, докато тече спешна проверка, поражда всевъзможни версии за бягството на Николай Николов-Шатката и гватемалеца Хосе Луис Гевара Мартинез. Преди да изчезнат, двамата работили като парнаджии в помещение извън основната сграда на затворническия комплекс, но в неговия двор. Както изглежда, двамата са напуснали килиите без съответните правни основания. Николов е осъден на 20 години лишаване от свобода за убийството на перничанина Николай Христов-Хайо през 2008 г., излежава присъдата си отскоро и не би трябвало да му се разрешават подобни облекчения. Гватемалецът пък е подсъдим по делото за въоръжения грабеж на Атанас Атанасов, извършен преди четири години в прохода Хаинбоаз от четирима души. Делото обаче е висящо и Мартинез не е със статут на затворник, а изтърпява мярка задържане под стража. А законът предвижда възможности на работа да бъдат извеждани лишени от свобода с окончателна присъда, но не и задържани в следствените арести.


В очакване на резултата от проверката прокуратурата опита да опровергае тиражирана в медиите информация, че нейни представители са съдействали за бягството, давайки разрешение Николов да работи като парнаджия. Версията, че такова разрешение е дадено като бонус за свидетелските му показания срещу разбитата банда "Килърите 3", оглавявана от пернишкия бос Васил Станков - Бай Васо , беше лансирана в медиите от председателя на Специализираната апелативна прокуратура Даниела Попова. Според нея прокуратурата не е искала подобно нещо, което не означава обаче, че не е дала разрешение по искане на началника на затвора Петър Кръстев. Попова всъщност прехвърли топката именно към него, казвайки, че осъдените имат право на работа и явно му е предоставена някаква възможност. Както и че началниците на затвора решават дали лишените от свобода да бъдат на по-лек режим.


Попова може би е права, защото Законът за изпълнение на наказанията и задържането под стража дава широки правомощия на началниците на затворите да "ресоциализират" лишените от свобода с трудова дейност. Съгласно закона "работата, която трябва да изпълнява лишеният от свобода, се определя от администрацията съобразно съществуващите възможности, като се вземат предвид възрастта, полът, здравословното му състояние и работоспособност, изискванията на сигурността, професионалната квалификация и предпочитанията му". Точен критерий, както и срок след влизане в сила на присъдата, в който такава работа може да се възлага, обаче няма. Ограничение има само по отношение на промяната на първоначално определения от съда режим в по-лек. Това може да стане, след като осъдените излежат 1/4 от присъдата, което обаче не означава, че първоначално налаганият на лишените от свобода строг режим не може да бъде облекчаван с работа на различни обекти.


Във всеки случай ръководството на затвора би трябвало да е наясно каква е степента на опасността осъден и подсъдим за тежки престъпления да работят в помещение в близост до изхода на затвора откъм ул. "Майор Векилски". Същото важи и за наличните шахти и подземни комуникации, даващи възможности за бягство през стената. Вече се появиха мнения, че е най-малко вероятно двамата да са я прескочили. Единственият подобен случай от десетилетия е отпреди петилетка във Варна и още на следващия ден беглецът е бил задържан. Системата не помни и случай на класическо прокопаване на тунел под стената, каквито опити по света има, и то в далеч по-модерни затвори. А Илия Ангелов изрази убеждение, че приказките за прокопани тунели са белетристика "в сферата на Граф Монте Кристо". В резултат най-достоверен остава вариантът, че бягството е станало със съдействие на служители. Има и по-сериозни версии - като тази, че изчезването на Шатката е продиктувано от ангажимент "да му благодарят" за оказаното съдействие или - да го спасят от подготвяно отмъщение. Или да провалят делото срещу пернишките килъри.


Чуха се и подозрения, че бягството е начин за дискредитиране на назначения два дни по-рано за шеф на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" Росен Желязков. Дългогодишният началник на варненския затвор измести от поста Митко Димитров, който беше понижен до негов заместник. Това е второ отстраняване на Димитров от най-висшия пост в системата за изпълнение на наказанията, след като през 2012 г. опитаха да го пенсионират. Върховният административен съд обаче го възстанови и оттогава нямаше индикации, че търсят негов приемник. Димитров е в ръководството от дълги години, отзивите за него са противоречиви. Един от последните е, че се обграждал с "манекенки", назначавайки подобни екземпляри в огромната администрация за сметка на надзиратели в охранителния състав.


Колкото и преувеличени да са всички тези версии, в министерството явно са гузни от нещо. Включително и от факта, че бягството на Шатката и Мартинез стана, докато представители на правосъдното ведомство празнуваха в Софийския затвор един от националните празници на Италия в компанията на хора от италианското посолство. В новинарските рубрики на централните телевизии видяхме пищна трапеза с апенински деликатеси като пица, салата от миди, лазаня, агнешко по традиционна италианска рецепта и прочее вкуснотии. Връзката е излежаващият в затвора присъда италианец Салваторе Караба - докато отбива наказанието си той води и курс по майчиния си език.


Всъщност за по-малко от десет дни затворниците бегълци станаха петима - при това три от бягствата се оказаха успешни. Дни преди бягството на Николов и Мартинез от ареста в Сливница избягал задържан, който е хванат по-късно. На 5 май пък от общежитие от открит тип към затвора в Бургас пътят към свободата пое Иван Гюров-Шливата. С него бил и още един затворник, но той се спънал и бил задържан. Шливата е задържан през 2010 г. за серия грабежи на бензиностанции и режимът му бил облекчен преди броени месеци. Бягството станало под носа на охраната, която на подобни места често е символична. Общежитието пък било в окаяно състояние и това предоставяло отлични възможности за прескачане на ниския му дувар. И във всичко това няма нищо случайно, тъй като хронично недостигащият и непрекъснато орязван бюджет за затворите е съчетан с поддържането на огромен превес на администрацията спрямо надзирателите от охранителния състав.


 


Шефът на Софийския затвор Петър Кръстев беше подгонен от бившия правосъден министър Диана Ковачева, но тя се провали в опита си да го изхвърли от системата за тежки дисциплинарни нарушения. През 2012 г. се появи информация, че Ковачева е издала заповед за уволнението на Кръстев, но се оказало, че десет дни преди това той излязъл в болнични. По този повод се понесоха слухове, че Кръстев се е възползвал от отсрочката, за да оправи нещата с помощта на пари и връзки. И, изглежда, се е справил блестящо, защото след като бе отстранен първия път после Митко Димитров стигна до временно изпълняващ длъжността шеф на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Шефът на Софийския затвор стана обект на коментари отдавна във връзка с осигуряването на луксозни условия за т. нар. ВИП затворници, сред които се сочат имената на Алексей Петров и Ивелин Банев-Брендо. Официалните мотиви за уволнението на Кръстев бяха груби дисциплинарни нарушения на хора от администрацията на затвора и невъзможността му да се справи с отговорностите на поверения му пост. Според информация в медиите чашата преляла след акцията "Гастрольорите", при която беше разбита група за крупни обири от богаташки домове. Сред задържаните се оказа и действащият надзирател от Софийския затвор Ангел Петров. При претърсване на дома му бяха намерени големи количества дрога - кокаин и амфетамини, които продавал на лишените от свобода. И въпреки слуховете, че това ставало с покровителството на Петър Кръстев срещу 5000 лв. на месец, той излезе сух от премеждието, запазвайки поста си до ден-днешен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във