Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Пребозалата с мерки корупция едрее

Редовият български гражданин все по-трудно се ориентира в джунглата от противоречиви статистически данни, отразяващи нивото на борбата с корупцията и другите видове престъпност.
По правило след всеки критичен доклад от Европа, посветен на правосъдието, следва канонада от изявления на представители на българската правосъдна система, целяща да докаже колко сме напреднали в премахването на отрицателните явления в обществото.
В духа на тази традиция са и нестихващите реакции след последния, наречен мек доклад от ЕК, чийто предмет беше съдебната реформа, борбата с корупцията и организираната престъпност. Както знаем, той бе публикуван на 12 февруари и още същия ден премиерът Станишев обяви, че правителството отново ще набележи мерки. Мерки имаше и след миналогодишния твърд доклад от юли, които не удовлетвориха особено европейското ръководство.
Пет дни след огласяването на последния доклад от Брюксел спецзвеното за борба със злоупотребите с пари от еврофондовете към прокуратурата отчете бум на разследванията, свързани с програмите ФАР, САПАРД, ИСПА, Леонардо и пр. Според данни, изнесени от ръководителката на звеното Маргарита Попова, за три месеца и половина в съда са внесени 23 дела (при положение че за последните три години броят им е бил само 11). Уточнено бе, че се работи над още 160 висящи дела и преписки, една трета от които по програмата САПАРД.
Впечатлена от тази внушителна статистика, министърът по европейските въпроси Гергана Паси отсече: Добра работа, прокуратурата действа по европейски! Очевидно обаче - поне до момента разследващите действат основно по сигнали от Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), а не толкова по сигналите от вътрешните одитори, ако изключим случая с НАП и Мургина.
В тази връзка от прокуратурата казаха в прав текст на министрите да вземат мерки - сакрална и натоварена с толкова надежди дума. Опасенията на ВКП от слабостите на българската контролна система се оказаха съвсем основателни, след като в медиите бе разгласено писмо на Херман Брюнер до Меглена Плугчиева, в което шефът на ОЛАФ се гневи за липсата на контрол върху европарите вътре в самия фонд Земеделие. И призова ресорните министри да вземат мерки. Явно обаче Брюксел все още няма особена вяра на нашите одитори, тъй като в телевизионно интервю по ВВТ заместник градският прокурор Божидар Джамбазов се похвали, че всяка седмица в София дефилирали представители на европейската служба за борба с измамите. Очевидно за тяхното присъствие невинаги научаваме - случайно или не.
В обичайния оптимистичен дух бе и статистиката в доклада на Софийската градска прокуратура (СГП) за 2008 г., разгласен в края на миналата седмица. Градският прокурор Николай Кокинов извади статистика, според която броят на осъдителните присъди през последните две години се е увеличил с 50% - през 2006 г. те са били 56 на сто, а през миналата година 83 на сто. В отчета на прокуратурата е отбелязано, че най-голям брой осъдени има сред крадците - 182-ма на брой. Браво!
Изглежда обаче, че именно зад оставащите по-малко процента на отървалите се без присъда се крият едрите риби от сенчестия сектор, свързани с крупните злоупотреби по еврофондовете, с организираната престъпност и с корупцията по по-високите етажи.
Как обаче да съвместим оптимистичните стъкмистики на съдебната ни система за успехи в борбата с престъпността през последните две години с противоположните изводи, произлизащи от доклада на Центъра за изследване на демокрацията за 2008 г. и озаглавен многозначително Престъпление без наказание, за който Параграф 22 писа. Според неговата статистика - която не съгласувана с прокуратурата, между 2005 и 2008 г. броят на внесените обвинителни актове в съда за корупционни престъпления и за престъпления, свързани с организираната престъпност, е намалял с повече от 30 процента. В доклада пише също, че през 2004 - 2007 г. 80% от образуваните досъдебни производства за корупционни престъпления не са достигнали до съда и са били спрени или прекратени още на фазата на досъдебното производство. Само в една пета от случаите делата са били внесени в съда с обвинителен акт. Според анализаторите корупцията не само не е намаляла, а се е върнала към най-високите си нива отпреди осем години, докато наказуемостта за явлението е силно снижена. Характеристиките на процеса говорят, че страната ни е засегната тежко и от политическа корупция. Корупцията отново е основен проблем за българите, след като успя да изпревари дори безработицата и бедността във време на криза.
В цялото вавилонско стълпотворение от цифри, илюстриращи подема в борбата с престъпността се явява и публикуваният в началото на миналата седмица доклад на американската изследователска група Глобал интегрити, който постави България на второ място по мерки срещу корупцията през 2008 година. Проучванията обхващат 57 държави по света.
Изненадващото е, че две източноевропейски държави са начело по предприетите мерки срещу корупцията - първа е Полша и след нея - България, която е получила 87 от възможни 100 пункта. За да класира отделните държави за техните антикорупционни мерки, Глобал интегрити използва 23 показателя. България се представя най-слабо по показателите политическо финансиране, механизми за сигнализиране за нарушения, законодателна отговорност и състояние на медиите. Правоналагането също е относително слабо. Според доклада България страда най-много от същите проблеми, които са в основата на корупционните процеси във всички проучени държави. Проблем номер едно и за България, и за другите държави е нерегулираното финансиране на политическите процеси.
Политическото финансиране в България, посочва се в доклада, страда от правна неяснота, която доведе до скандали като този през юни 2008 г., когато се разкри, че средства от ЕС са били насочени към БСП и кампанията на сегашния президент за неговото преизбиране. Според американския анализ съществуващите в България организации, които биха могли да сигнализират за нарушения, остават неефективни.
В документа се казва също, че дори новосъздадени институции като Държавна агенция Национална сигурност, които имат мандат за независими разследвания на организираната престъпност, са демонстрирали с действията си своя политически характер и са създали сериозни съмнения за ефективността си.
Изпълнителният директор на Глобал интегрити Натаниел Хелър, бивш служител на Държавния департамент, изтъкна във връзка с доклада, че финансовата криза вероятно ще засили корупцията в света. Милиардите, които правителствата изсипват за стимулиране на икономиките, създават голяма вероятност тези пари да стимулират и корупцията, смята Хелър. Той предвижда корупционни скандали, свързани с отклоняване на средства от спасителните пакети. Нищо чудно.

Facebook logo
Бъдете с нас и във