Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ПРЕЧИСТЕН, ГАНЧЕВ ЧАКА ГРОЗДОБЕР

Висшият съдебен съвет умря. Да живее Висшият съдебен съвет! Ето с какъв възглас всеки Божи ден трябва да слави пукването на зората заместник апелативният прокурор на София Николай Ганчев оттук нататък.
И после да зарежда яки трапези с тънки мезета и маркови питиета, защото той има за какво да се радва и да черпи. Негови гости би трябвало да са най-вече сегашните членове на кадровия орган на Темида, с чиято помощ хитроумният заместник апелативен прокурор Ганчев успя да се отърве от дисциплинарно производство. Ганчев трябва да споменава с добро и законодателя, който направи така, че всяка дисциплинарка да изчезне яко дим заради изтичането на абсолютните давностни срокове.
Спасителната сламка, за която се хвана Ганчев и не я изпусна, всъщност е чл.173, ал.1 от действащия Закон за съдебната власт (ЗСВ). Според неговия текст дисциплинарното наказание може да бъде наложено до една година от откриването, но не по-късно от две години от извършването на нарушението, ако то е преустановено.
Във ВСС в момента има около 7-8 висящи дисциплинарни производства, при които нещата стоят горе-долу по сходен начин.
Онези от тях, които не приключат до разформирането на сегашния съвет, ще трябва да поеме следващия състав на ВСС. Проблемът при тях обаче е, че те ще трябва да започнат наново. А както е известно, на пръсти се броят случаите, когато дисциплинарката приключва дебатите си за по-малко от година. Практиката сочи, че обикновено тя се влачи поне 18 месеца. Междувременно обаче текат давностните срокове. И в резултат на това, както сполучливо се пошегува един висш магистрат - наказателните производства свършват по-бързо от дисциплинарните.
Та да се върнем към дисциплинарното производство срещу заместник апелативния прокурор на София Николай Ганчев - от деня, когато стана ясно, че за него има данни за корупция, мина година и заради давността всичко е пито-платено.
Преди година и два месеца, на 12 май 2006 г., в столичен всекидневник шефката на Инспектората на Върховната касационна прокуратура (ВКП) Малена Филипова обяви, че ГДБОП е предала в отдела й 16 папки с информация, уличаваща висш обвинител в корупция.
Разпоредената от главния прокурор Борис Велчев проверка приключи на 7 юли 2006 година. Оказа се, че в материалите фигурират не един, а двама прокурори. Единият е Николай Ганчев, а вторият е бившият окръжен прокурор на Русе Люлин Матев. Според информацията на ГДБОП двамата са поддържали нерегламентирани отношения с разследвания от полицията бизнесмен Илиян Пенев-Мацола. От доклада на държавното обвинение обаче излезе, че Николай Ганчев и Люлин Матев са чисти като детски сълзи. И двамата познавали Мацола, но той им бил дългогодишен приятел и понеже не бил осъждан, не виждали проблем да общуват с него, обясниха заподозрените в корупция магистрати.
Позицията на главния прокурор обаче бе съвсем друга. Според него не било редно, а най-малкото - и морално, двамата да поддържат топла дружба с разследвано от МВР лице. Заради това той нареди на апелативния прокурор на София Лъчезар Маринов, по онова време пряк ръководител на Николай Ганчев, да внесе във ВСС предложение за дисциплинарното му уволнение. Заповедта бе изпълнена и на 20 юли 2006 г. предложението бе внесено.
На редовното си заседание на 26 юли 2006 г. ВСС сформира тричленна дисциплинарна комисия в състав - Евгений Стайков - председател на Софийския апелативен съд, Атанас Нешков - шеф на Ловешката окръжна следствена служба и Виолета Бояджиева - ръководител на Варненския апелативен съд. Съдбата на Николай Ганчев беше поверена именно в техните ръце.
Люлин Матев се отърва от дисциплинарно преследване, защото на същото заседание си подаде оставката и съветът я прие.
Предполагаше се, че тримата магистрати в комисията ще успеят бързо да приключат работата си особено при наличието на материалите от ГДБОП, към които бяха приложени и данните от специалните разузнавателни средства, използвани срещу двамата прокурори.
Надеждата за бързо приключване на случая обаче бе попарена. Дисциплинарката продължава вече година и както върви, скоро няма да свърши. Ще попречат поредицата от процедурни хватки, приложени от хитрия като лисица Николай Ганчев. Най-напред той се позова на едно решение на ВСС отпреди три години, според което кадровиците на Темида не могат да използват данните от СРС-тата, защото така ще нарушат Закона за специалните разузнавателни средства. Ганчев поиска протоколът от заседанието да се приложи към материалите от дисциплинарката. След като документът бе приложен, дойде ред и на други познати до болка номера - Ганчев или беше в отпуск, или - в болнични.
Точно поради болест той не присъства и на двете - засега последни, заседания на състава. На 18 юни пред ВСС бе представен болничен лист, че Ганчев страда от тежка форма на дискова херния и трябва да пази леглото 20 дни.
На следващата определена дата - 17 юли, той отново не дойде по същите причини. Това принуди председателя на дисциплинарната комисия Евгений Стайков да отложи заседанието за 4 септември. Изглежда, на Стайков му писна от дископатийните пристъпи на Ганчев, защото го принуди да си определи процесуален представител, т.е. човек, който да присъства вместо него на сбирките на състава.
Вече е съвсем ясно каква ще бъде съдбата на това производство. Достатъчно е да се вгледаме в календара и да се направят някои прости сметки, каквито със сигурност си е направил и болникът Ганчев.
Да приемем, че датата 12 май 2006 г. е моментът, в който нарушението на прокурора Ганчев е открито (въпреки че ГДБОП е пратило документите срещу него месец по-рано). Това означава, че едната година вече е изтекла отдавна и заместник апелативният прокурор може да се смята за недосегаем по това производство.
Наистина, чл. 173, ал. 2 от сегашния ЗСВ гласи: Давностните срокове не текат, когато лицето е в законоустановен отпуск. А медицинските документи се водят законен отпуск по болест. Даже да приемем, че почивките и леченията на Ганчев се вместват в рамките на два месеца, то давностният срок пак е изтекъл - на 12 юли 2007 година.
Що се отнася до другия давностен срок, посочен в разпоредбата на чл.173, ал.1, а именно две години от извършване на нарушението, то той е бил изтекъл още когато обществеността научи за отношенията на Мацола и Ганчев. Според справката на ГДБОП Ганчев е покровителствал Илиян Пенев-Мацола през първите месеца на 2004 г., което означава, че в началото на 2006 г. срокът окончателно е изтекъл.
Не по-малко интересна ще бъде съдбата на друга дисциплинарка - тази срещу следователката от Националната следствена служба (НСлС) Татяна Шарланджиева.
На 25 април бившият вече директор на НСлС Ангел Александров внесе искане във ВСС за уволнението на подчинената му, защото изнасяла информация по делото Топлофикация на свидетел, който се превърна в обвиняем. Става дума за фронтиереца Красимир Георгиев. Образуван бе тричленен състав, като за негов председател бе избран заместник-шефът на Върховния касационен съд (ВКС) Румен Ненков.
На 4 юли Ненков поиска от съвета да спре производството, защото срещу Шарланджиева паралелно върви и наказателно разследване за същото деяние (прокуратурата образува срещу нея дело за престъпление срещу правосъдието). Но мнозинството от членовете на съвета не се съгласиха с предложението му и задължиха състава да си свърши работата докрай.
И тъй като Румен Ненков отсъстваше от страната миналата седмица, то решаването на въпросната дисциплинарка също се отлага за есента. Ако дотогава Народното събрание разформирова ВСС и избере друг състав, то той ще трябва да започне наново да гледа прегрешенията на Шарланджиева. А кога новият ВСС ще приключи с разнищването на случая - Божа работа.
В новия ЗСВ обаче нещата около давностните срокове търпят известен прогрес благодарение на депутатите. Те успяха да вмъкнат текст, че дисциплинарно производство се образува до три месеца след откриване на нарушението, но не по-късно от две години от датата, на която е извършено.
С него де факто драстично се намалява давностният срок за дисциплинарните производства. Ако има нарушение на магистрат, то трябва да бъде открито в рамките на три месеца. От своя страна неговият административен ръководител трябва да извърши проверка, за да види дали прегрешенията не заслужават и по-тежко наказание. Ако това е така, шефът трябва да напише до Висшия съдебен съвет искане за налагането му. Кадровият орган на Темида пък трябва веднага да сформира тричленен дисциплинарен състав, който да реши дали цялата тази гимнастика е била основателна. И после се чака, месец, два, десет и т.н.То, народът си го е казал простичко - ако искаш една работа да не се свърши, направи комисия...

Facebook logo
Бъдете с нас и във