Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Прецизно

Прокурорът от Софийската градска прокуратура (СГП)Кирил Димитров демонстрира потенциал в борбата с престъпността. Тези дни стана ясно, че бил нападнат във входа на кооперацията, в която живее. Пресрещнали го трима маскирани, последвали удари в главата. Но държавното обвинение твърди, че не бил пребит .


Дотук - нищо за чудене. Повдигнал е някое неудобно обвинение и го предупреждават да не се престарава. Вместо да го похвалят, шефовете на СГП хвърлят усилия да опровергават версиите, че колегата им е сигнализирал за инцидента в МВР, в Бърза помощ и в ръководството на... СГП. Какво лошо и да ги е повикал? Иди разбери. Но не, прокурор Димитров преценил, че пердахът, който е отнесъл, не е престъпление от общ характер, а от частен. Този тип деяния се преследват не служебно от прокуратурата, а по тъжба на пострадалия, отправена до съда.


Димитров обаче и тъжба не подава. И как да подаде, като не е разпознал нападателите си и не знае срещу кого да я подаде? Докато биячите го налагали, съобразил обаче, че действията им не са по повод на изпълнението на служебните му задължения. Поне така ги възприел.


Да е дума или жест, иди-дойди. Възможни са тълкувания. Но се питаме как прокурорът е възприел, разтълкувал и правно квалифицирал тупаниците върху себе си. Дали е свръхчувствителен към различните форми на престъпна дейност, или е дотолкова отдаден на професионалната си кауза, че внимава да не прекрачи закона дори когато го млатят?


Деликатен нюанс, допълващ представата за прецизността на обвинителя, внесе преди година негов диалог с медиите. След неудобен въпрос във връзка с делото срещу двама бивши антимафиоти, обвинени за смъртта на арестанта Пламен Куцаров, прокурор Димитров заплаши питащия журналист с поредица от процесуално-следствени действия: Ако хвърля тогата, ще те разбия! и Ще ти стъжня живота! Прецизно, нали?

Facebook logo
Бъдете с нас и във