Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Предизборна грижа за длъжниците

Точно в навечерието на изборите избуя чутовна депутатска загриженост към длъжниците. Само за две седмици представители на три различни политически сили - ГЕРБ, "Коалиция за България" и България без цензура, внесоха четири свои предложения за промени в Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК). С едничката идея да облекчат положението на закъсалите с плащането на кредитите си граждани.


Повечето от предложенията са почти идентични, друга част са напълно нереалистични, а трети - безсмислени. И всички, дори вносителите им, са напълно наясно, че голяма част от депутатските им щения изобщо няма да минат при гласуването в зала. Но пък са идеални за гъделичкане на избирателя преди избори.


Основните идеи, около които се въртят предложенията за промени в ГПК, визират начина на призоваване на ответниците, възможността те да могат да обжалват действията на съдия-изпълнителите и оценките на изнесеното си за продан имущество. Силна бе атаката срещу прословутия чл.417 от ГПК, който дава на банките привилегията да си вадят изпълнителен лист срещу длъжниците само по извлечения от собственото си счетоводство, без същински съдебен процес.


Прави впечатление, че всички законопроекти единодушно клеймят съдебните изпълнители и ги обвиняват в рекет и на прицел обикновено се оказват главно частниците. Въпреки че това е, меко казано, странно, защото по същите правила работят и държавните съдебни изпълнители. Разликата между тях и частните е само тази, че едните си получават заплатите от бюджета и затова не си дават много зор, докато другите са на "самоиздръжка". Затова, поне според годишните отчети на двата вида бирници, частниците са доста по-ефективни. Логичната последица от това е, че са и повече мразени, въпреки че същите тези частници събират и издръжки на деца или неизплатените заплати на работници, които си ги чакат с години от бившите работодатели.


Няма спор, че ГПК наистина има нужда от промени, защото балансът в защитата на интересите на страните е безспорно нарушен. Въпросът е това да се направи така, че хем интересите на длъжника да са в достатъчна степен опазени, хем той все пак да бъде принуден да си връща дълговете, които е направил. Защото обратното би довело до фалити на фирми и банки.


Този филм вече го гледахме преди години, когато действаше старият ГПК. И по него длъжникът бе пазен толкова добре, че даже сам не можеше да се бутне. Тогава много повече пищяха кредиторите, които не можеха с години да си съберат парите. А сега пищят длъжниците. Все по една и съща причина - калпаво законодателство. А кодексът е основен закон в държавата, в който са недопустими кръпки "на парче" и без ясна визия за ефекта от тях поне за 20 години напред. Освен това вече се видя какво означава да се пише на коляно Наказателен кодекс - не е нужно същите проблеми да се повтарят и с ГПК - още повече че разпоредбите на ГПК засягат наистина всички граждани на държавата.


Вместо да седнат и да се разберат за една обща и балансирана между различните интереси позиция, която да защитават в Народното събрание, сега политиците предизборно се надцакват със законопроекти, които дори от птичи поглед бъкат от противоречия и от откровени безумия. Самите вносители вероятно чудесно съзнават, че внасят калпава стока, която така предложена просто няма кой да хареса. Но пък кампанията вече тече...


 


Без привилегия за "лошите" банки

Безспорно най-радикално е предложението на депутатите Светлин Танчев и Румен Йончев, които сега представляват "България без цензура". В петък (9 май) те обявиха операция "Справедливост", която според заместник-председателя на партията Ангел Славчев цели да защити гражданите от "рекета" на частните съдебни изпълнители.


Една от основните идеи в проекта им е искането за цялостна отмяна на т. нар. незабавно изпълнение от ГПК, барабар с прословутия чл.417, уреждащ привилегирован ред при издаването на изпълнителни листове. Но в този текст наред с държавата са подредени и банките. Само да поясним, че в чл.417 от ГПК се дава възможност срещу представяне на документ да се издаде изпълнителен лист не само на банките и на държавни органи за задължения към фиска и общинските бюджети, но в някои случаи и на търговски дружества, както и за частни лица, които например са дали пари назаем срещу запис на заповед.


Този текст от години боде очите на депутатите не само в сегашния парламент, но по правило се активизират само когато са в опозиция, защото така и никой не го отмени. Стигна се дотам омбудсманът да атакува тази привилегия на банките пред Конституционния съд, но и той удари на камък - съдиите заложиха защитата на обществения интерес банковата система да е стабилна и на правата на вложителите пред тези на длъжниците.


Вероятно такъв ще е резултатът и сега в Народното събрание, което ще трябва да гласува всичките тези предложения. Въпреки че и депутати от управляващата партия пишат ударно законопроекти в защита на длъжниците. На 8 май Страхил Ангелов от "Коалиция за България" също внесе свой проект за изменение в ГПК и също се "прицели" в чл.417 от него. Той обаче не посмя да настоява за цялостна отмяна на незабавното изпълнение, а предложи само да се отнеме на банките привилегията да си вадят набързо изпълнителен лист срещу длъжниците. "Даването на това право на банките представлява неоправдана привилегия. Отделно следва да се има предвид, че банковите институции в правоотношенията си с кредитополучателите и бездруго са по-силният икономически субект, разполагащ с огромни финансови и кадрови ресурси", смята депутатът.


Ангелов обаче очевидно е в малцинство дори в собствената си парламентарна група. Иначе няма как да се обясни фактът, че на 29 април други двама червени депутати - Георги Кадиев и Борис Цветков, внесоха свой законопроект. Който също цели по-равноправни и справедливи отношения между страните във вечния спор между длъжниците и техните кредитори, но не пипа привилегията за кредитните институции.


 


 


Жалби до дупка

Левите депутати Кадиев и Цветков предлагат длъжниците да могат да обжалват оценките, на които съдебните изпълнители продават имотите им, и да искат ново оценяване от независими експерти, ако не са съгласни с първоначално предложената пазарна стойност на вещите и къщите си. Факт е, че сегашната невъзможност за длъжниците да обжалват голяма част от действията по принудителното събиране на борчовете им противоречи на практиката на Съда на Европейския съюз. И ако не доброволно, то под неговия натиск депутатите ще бъдат принудени да премислят сегашното положение. Това обяснява и съвпадението, на което сме свидетели: три от законопроектите предвиждат да се даде право на длъжниците да оспорят оценката на имота си. Истината обаче е, че с предложените промени надали ще се достигне до реално подобряване на положението на длъжниците - само ще ги натовари с още разноски и лихви. Защото, ако оспорят оценките и искат нови, дръжниците ще трябва да си ги платят. Освен това не оценката, а най-вече купувачите определят цената на един имот - ако цената е прекалено висока, сделка просто няма да има и от това няма да спечели никой.


Предлага се и друга важна промяна: по сега действащия закон обжалването не спира изпълнението, предприето от съдебния изпълнител. И на практика в много случаи се стига до абсурдна ситуация - имотът на длъжника да е продаден, а година по-късно съдът да каже, че той нищо не е дължал. Жалби на такива хора непрекъснато заливат съдилищата, а и депутатските приемни - затова е обяснимо, че и в двата законопроекта - този на Страхил Ангелов и на колегите му Танчев и Йончев, се предлага тази практика да се прекрати. Идеята на депутатите е съдия-изпълнителят да не може да продава, преди да са се изчерпали всички възможности за обжалване пред различните съдебни инстанции. Разликата е в начина, по който ще става спирането на изпълнението - в проекта на "България без цензура" е предвидено то да става автоматично с подаването на жалбата. Докато в проекта на Страхил Ангелов трябва да е по преценка на съда.


Депутатите настояват и за увеличаване на защитата за т. нар. несеквестируемо имущество на длъжника. В проекта на Страхил Ангелов например се предлага да се отмени сегашната постановка на закона, която позволява изнасянето на публичен търг дори и на единственото жилище на длъжника, ако той го е ипотекирал в банка срещу кредит. Съдебната практика приема, че чрез ипотеката длъжникът сам се е отказал от несеквестируемостта на имота си. Предложението за опазване на несеквестируемите вземания на длъжниците в законопроекта на група депутати от ГЕРБ, внесен преди няколко седмици, също е предизвикано от камари жалби на ужилени хора. То предвижда банките да отказват да изпълняват запори върху сметки на длъжници, по които постъпват пари от социални помощи, пенсии и други обезщетения, върху които не може да се посяга. Любопитно е дали управляващите ще преглътнат хапа, че идеята идва от опозицията.


 


Адвокат за криещия се длъжник

Призоваването и последиците от неявяването на длъжника е друг проблем, около който се съсредоточават множество депутатски предложения. Така например проектът на Танчев и Йончев предвижда назначаването на особен представител на длъжника в случаите, в които той не бъде открит на адреса си от призовкаря , и делото се гледа в негово отсъствие. Не е ясно обаче кой ще плаща за услугите на този особен представител - това е адвокат, който ще се явява по делата и ще защитава отсъстващата страна пред различните съдебни инстанции. Изглежда абсурдно да се разчита, че този разход може да се поеме от бюджета на съдилищата.


ББЦ предлага и още една, още по-еретична идея: самият търг да не се провежда от съдия-изпълнител, а от "длъжностно лице" на щат към Районния съд, което да има минимум 10 години юридически стаж. Няма яснота какво ще прави такова "лице" в Районен съд, при това без да е магистрат. Още повече че толкова дълъг юридически стаж се изисква за съдия в Апелативен съд или в специализирания наказателен съд, където се предполага, че ще решават далеч по-сложни въпроси, отколкото да удрят с чука и да извикат "Продадено".


 


Бой по ЧСИ-тата

Частните съдебни изпълнители трябва да бъдат озаптени - това е тезата, която присъства във всички законопроекти, внесени до момента. Почти всички вносители искат или въвеждане на санкции за ЧСИ-тата , когато не изпълняват или изпълняват лошо задълженията си, или орязване на таксите.


Пръв провлече крак Страхил Ангелов, който в края на март поиска драстично орязване на таксите на ЧСИ-тата максимум до размер на 1/2 от вземането, което им се възлага за събиране.


Преди около две седмици група депутати от ГЕРБ представиха в парламента свои предложения за облекчаване на положението на длъжниците. Те пък настояват частните изпълнители да бъдат лишавани от право да работят завинаги тази професия, ако системно допускат нарушения на закона или нанесат значителни вреди с действията си.


В проекта на ББЦ пък се предлагат глоби в размер на една минимална заплата, ако съд отмени действието на съдебния изпълнител. И до три заплати за съдебния служител, който не е връчил правилно призовката на длъжника.


Преди няколко седмици сигнали, че ще се търси начин за засилване на контрола и отговорността на частните изпълнители, даде и правителството. Единомислието е впечатляващо, което значи, че такива мерки наистина ще бъдат предприети. Със сигурност от тях има нужда - в. "БАНКЕРЪ" е разказвал твърде много истории за действия на съдебни изпълнители, граничещи с абсурда. Въпросът обаче отново е в баланса. А той не се постига с текст, писан на коляно и... в името на предстоящите избори.

Facebook logo
Бъдете с нас и във