Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Предизборни лакърдии

"Целият ми екип и аз лично ще ви окажем необходимото съдействие, за да бъде запазена тайната на вашето разследване и резултатът да е наистина полезен. Ще бъда пределно откровен - вашите дописки и репортажи стигат до нас по-бързо, отколкото документите. Понякога информацията е във вас, а възможностите за решение - у нас. Нека обединим усилията си, целта ни е една", призова медиите заместникглавният прокурор Борислав Сарафов във вторник (16 септември) .


С две думи, идеята е медиите да сигнализират до прокуратурата, когато получат информация, че някъде в държавата се купуват гласове, при това още преди да заложат скритите си камери.


Любопитно е обаче какво би се случило от това обединяване на усилията на медиите и държавното обвинение? Очакваният резултат никак не изглежда добър: след призива репортерските микрофони да се превърнат в СРС-та на практика ще бъде спусната плътна завеса пред информацията за това кой, къде и за кого купува гласове поне до приключването на изборната кампания. По една простичка причина: цялата информация на журналистите ще попадне под грифа "следствена тайна", ако по случая се образува досъдебно производство. Още по-кофти ще стане, ако прокуратурата се възползва от медиите и ги "окичи" със законни СРС-та по време на техните разследвания. Тогава вече и думичка няма да могат да кажат на зрителите заради класифицирането на информацията. И репортажи като този от Бобовдолските мини ще ги гледаме "някой ден" - вероятно около година след изборите. Ако изобщо го видим. Така Сарафов ще се окаже напълно прав - тайната на журналистическите разследвания наистина ще бъде запазена. От всички.


Дали репортерите ще се вържат, ще видим тепърва. Що се отнася до въпроса дали интересът на медиите и съответно на обществото да бъдат максимално информирани за това какви хора се натискат да го управляват, няма да бъде посмачкан под претекст да влезе в действие наказателната репресия за виновните, в мижавия вид, в който се очаква тя да бъде наложена - той си има съвсем очевиден отговор. Достатъчно показателно е и че гражданите предпочитат да звънят в редакциите и да се оплакват там - вместо в полицията и прокуратурата. Липсата на доверие в институциите е потресаващо голяма, но е факт, за който си има конкретна причина - резултатът от работата им.


Всъщност в призива на Сарафов няма нищо лошо. И би било нормално журналистите и прокуратурата да си сътрудничат, когато работят в името на обща , при това напълно справедлива кауза: да се сложи край на срамната изборна търговия, с която България придоби безумна слава по цял свят. Стига да си имат доверие и да имат еднакво силно желание действително да се стигне до разбиването на политико-икономическата мафия, която от 25 години държи властта по този начин. За жалост това желание никак не прозира от официалната статистика за работата на Сарафов и на колегите му, нито на държавните ведомства.


Справките за т. нар. изборни дела сочат, че при всеки вот се подават около 500 сигнала за търговия с гласове, включително и от медиите, от които излизат средно едва по 20-30 досъдебни производства. Поне половината от тях впоследствие биват прекратени поради липса на доказателства. А ако изобщо се стигне до съд, присъдите са повече от мижави - пробация или условно наказание, евентуално с някоя глоба. Влезлите в затвора дилъри се броят на пръстите на едната ръка и това, че все пак стигат до решетки, се дължи обикновено на богатите им криминални досиета отпреди.


Обикновено прокуратурата и полицията стигат само до "цацата" - до дребните търговци на гласове, до които нишката към поръчителите им просто прекъсва. Затова и в затвора никога не са влизали кандидати за депутати или партийни лидери. Разследванията стигат най-много до някой тартор на махленско ниво. Защо е така? Дълги години оправданието беше, че основната причина за провалите в борбата с изборната търговия е невъзможността да се ползват спецразузнавателни средства. Е, сега вече очевидно е намерен заместител, но резултатът най-вероятно ще е същият. Със сигурност има още множество обяснения, едно от които е, че никой няма интерес да "изпее схемата". Но "принос" за този резултат имат и калпавото законодателство, и пошлата съдебна практика. Но и чиновническото отношение при разследването също дава своя дан.


Отделна тема е, че от години се знае прекрасно къде пребивава "рисковото" население. Знае се не само от журналистите - всеки, който има интерес, може да отвори протоколите от всички минали избори от сайта на ЦИК и да проследи в кои секции една и съща по броя си компактна маса гласоподаватели "мигрира" всеки път към различна политическа сила, явно сменяйки убежденията си според заплащането. Според експертите става дума за около 200 000 души в страната, които си разделят около 10 000 000 лв. суха пара при всеки вот. Впрочем сумата само на пръв поглед изглежда внушителна. Всъщност масрафът може да се избие после дори от една-единствена обществена поръчка.


Брокерите на гласове също са известни - знаят си ги във всяко село или паланка. Явно само полицията не може да стигне до тях. От години в този бизнес се избягват разговорите по телефона, така че подслушването се оказва вече твърде безполезно. Но не се е чуло да са пратени полицаи под прикритие, включително въоръжени със скрити камери (за сметка на бюджета), за да разследват схемите за търговия с гласове. Никой не се е похвалил и че е пратил и данъчните - поне при знайните брокери на гласове, за да ги проверят за евентуално незаконно богатство, ако не могат да се съберат доказателства за престъпленията им.


Вместо това се създават всевъзможни кухи междуведомствени структури, от които никой не очаква реална работа. И се молят журналистите да сътрудничат на полицията. Ама няма да стане само с лакърдии...

Facebook logo
Бъдете с нас и във