Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Предлагат имунитет за свидетелите срещу мафията

Прокурори предлагат да се въведе имунитет за престъпници, които са склонни да свидетелстват пред съда за други тежки престъпления - отвличания, организирани престъпни групи, убийства. Имунитетът се дава срещу сътрудничество за наказването на по-сериозни участници в криминалната схема. Срещу показанията на "имунизирания" свидетел му се гарантира, че няма да бъде наказван за собственото му престъпление. Екстрата ще се дава по преценка на съда, но може да бъде и отнета, ако се окаже, че сътрудникът на правосъдието не е добросъвестен.


Това е т.нар. сътрудничещ свидетел - институт, който е познат в други европейски държави, но е новост за нас. Според прокурорите, които предлагат въвеждането на такъв тип свидетел у нас, той ще позволи по-добра работа срещу транснационалната организирана престъпност и събиране на повече годни доказателства за престъпленията й. Освен това ще улесни взаимодействието на българските власти с колегите им в държавите, в които такова сътрудничество се прилага.


Точно в момента тази идея изглежда повече от еретична заради пълното фиаско на прокуратурата в поредица "знакови дела". Както и заради обвиненията на знайни и незнайни политици срещу магистратите с червени тоги, че различни хора ги използват за разчистване на сметки и за политически поръчки. Всъщност винаги и навсякъде съществува опасността бандюгите да вземат магистратите "за канарчета" и да им разказват пълни небивалици, колкото да получат защита срещу собствените си мизерства или наистина да "обслужат" нечия поръчка. В другите държави обаче криво-ляво се справят с това, а за нас съществува "обоснованото предположение" за обратното. Така че свидетелският имунитет надали ще събере нужната политическа подкрепа, за да стане факт, или поне не на този етап.


Имунитетът е само едно от предложенията за промени в законодателството, които прокуратурата отправя към бъдещите законотворци. Те са подробно описани в годишния доклад на главния прокурор Сотир Цацаров, който е внесен за обсъждане в Народното събрание. Предложенията са правени от териториалните прокуратури при анализите на тяхната дейност, както и по време на обсъжданията на предложението за нов Наказателен кодекс.


Друга спорна идея е искането на държавното обвинение да отпадне защитата на банковите сметки и на данъчната тайна и занапред данните от тях разследващите да получават, без да искат разрешение от някой съд. Мотивът е, че така ще се премахне излишният формализъм в разследването. Само че подобен "допуск" до лични тайни изглежда твърде опасен за държава с прокурорски шефове, които ходят да си пият кафетата при бивши и сегашни премиери, политици и министри.


Основната идея на прокурорите обаче е да се свие наказателната репресия, която упражнява държавата. Затова те предлагат част от текстовете в НК, за т.нар. по-малко значими престъпления, да отпаднат от закона и на практика вече да не се водят за престъпления. Предложенията за декриминализация на леките престъпления от години прави всеки нов главен прокурор - очевидно Цацаров няма да е изключение от принципа. Само че трудността идва оттам, че под "незначително" престъпление юристите разбират едно, а гражданите - друго.


Прокуратурата разграничава два вида леки престъпления, за които се предлага различна съдба: една част от тях да продължат да съществуват, но вече само като нарушения и да бъдат наказвани само с глоба - става дума за шофиране в нетрезво състояние, за държането на цигари или алкохол без бандерол, за престъпленията против кредиторите, за унищожаване на чужда вещ и др. За втората група идеята обаче е изобщо да изчезнат като престъпления в законите, та даже и като простъпки, защото вече били "неадекватни на съвременните обществени отношения". Това означава пълна декриминализация и следователно липса на всякаква държавна репресия при търсенето на отговорност за тях. Сред тези престъпления са неплащането на издръжка или неволното причиняване на ПТП само с имуществени вреди. Само че това са и едни от най-масовите престъпления. И хората трудно ще преглътнат липсата на защита от държавата. Особено за издръжките, които са трън в петата на държавното обвинение от години - направени бяха няколко опита прокуратурата да се отърве от разглеждането на тези дела, но всичките се оказаха неуспешни. Странно е обаче как към този списък на "неадекватните" на съвременните обществени отношения престъпления е прибавен и незаконният хазарт.


Общото впечатление от прегледа на повечето предложения е, че обвинението просто търси начин да се разтовари от огромната лавина от дела, жалби и преписки, с които в момента го заливат отвсякъде. В което няма нищо лошо - факт е, че прокуратурата е натоварена с напълно несвойствени правомощия, за които се плаща на десетки други държавни органи. Само че и за тях самите е далеч по-лесно да изсипят купища бумаги в прокуратурата, а тя да се оправя, както може. Вместо да си свършат работата. При това "разтоварване" обаче не трябва да се губи правилната преценка за това кое е значимо за гражданите, които в крайна сметка плащат заплати на магистратите и очакват да имат полза от тях.


 


 


Гафове за 2 млн. лева


Само за една година 280 българи са завели дела срещу прокуратурата по Закона за отговорността на държавата за вреди и 217 от тях дори вече са я осъдили за грубо нарушение на правила и правни принципи. Най-често става дума за граждани, които са били обвивени в извършване на престъпление, но после са били изцяло или частично оправдани. Или пък за затлачено с години разследване.



Само тази година държавата ще плати общо 2 060 197 лв. обезщетения на пострадалите от незаконните прокурорски действия. А можеше да си спести тези пари, ако в прокуратурата наистина влизаха само най-читавите, най-независимите и най-можещите юристи в държавата. Но това не е така. Лошото е, че липсата не само на морални задръжки и етика, но и на елементарни професионални качества сред голяма част от обвинителите става все по-видим проблем.



Решение за него обаче не предлага и тазгодишният прокурорски доклад. Нещо повече - сред идеите за следващи промени в закона е вкаран и отдавна лелеяният мерак да се премахнат конкурсите за израстване в кариерата. А така изкачването в йерархията отново ще започне да зависи основно от това кой целува най-добре ръката на началника. Не че досега не беше така, де...

Facebook logo
Бъдете с нас и във