Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Преходът, бившите ченгета и бъдещите президенти

Президентската надпревара догодина още отсега се очертава да е много интересна и с непредвидим изход. От една страна, тя ще бъде апотеоз на борческия спортен дух, а от друга - блестящ пример, че на наша почва демокрацията процъфтява, връзва и ражда екзотични плодове, невиждани никъде другаде.
Да хвърлим поглед на листата, в която засега, макар и непотвърдени, все пак фигурират имената на първите спрягани за надпреварата кандидати - Цветан Цветанов, Алексей Петров, и разбира се, Бойко Борисов.
Стартът на Цветанов за кампания 2011 напомня на бягане на дълго разстояние, каквото възпитаникът на ВИФ бездруго упражнява старателно и с постоянство. За неговата номинация се говори от година, вътрешният министър продължава в темпо, заобикаляйки препятствия от всякакъв имотен характер. Допълнителен тласък в старта към заветните покои на Дондуков 1 му дава и школата МВР - една силова институция, която по традиция предизвиква в широките народни маси представа за дисциплинираност, опрятност, строгост. Изборът на Цветанов ще бъде истинска реабилитация на скучното битие на редовия кадровик, през чиито ръце преминават МВР-служителите, формиращи точно тази представа.
За премиера Бойко Борисов няма смисъл да говорим. Само ще вметнем, че ако се кандидатира, номинацията му ще изпълни със смисъл и надежда мечтата на много хора за царя-батюшка. Зад гърба му е школата на източните бойни изкуства, на охранителния бизнес, генералският мундир виси до премиерския костюм в гардероба му, а там има място и за лъскави президентски чепици. Ако бъде избран, Борисов ще грейне на родния политически небосклон с пламък, пред който с респект ще се сведат маркучи стегнатите огнеборски редици.
И тук стигаме до третия кандидат, макар че все още не се е заявил със стопроцентова сигурност - Алексей Петров. Любопитно е, че първото му политическо изявление в тази посока се отнасяше до забулената в тайнственост дейност на настоящи и бивши ченгета - какъвто е и той - от времето на прехода. Сегашни и бивши работят заедно и определят политиката на България - така Петров гласно формулира съмнението, което иначе от години витае в общественото пространство. Пред митичните плевенски журналисти, които напоследък се ползват с доверието му, той обяви, че така е бил криминализиран българският преход.
Освен с това признание с какво разполага Петров на старта? Школата на източните бойни изкуства, романтиката на МВР и отряда на червените барети, охранителния бизнес, преподавателския костюм до шапката невидимка на Джеймс Бонд от ДАНС... Самото му явяване на избори за президент на републиката ще бъде връх в нееднозначната история на СОБТ и Съюза на бившите барети. Няма как устремяването му към Дондуков 1 да не поизмие маскировъчните боички от лицата на десетките бивши антитерористи, забърквани в поредица от скандали, инциденти и съмнителни връзки с подземието.
Да се върнем обаче към криминализирания от различни ченгета демократичен преход. Факт е, че и името на самия Алексей Петров, подобно на десетки негови събратя, преминали през мелницата на Специализирания отряд за борба с тероризма, се овъртоли в прахта, вдигната по време на почти библейския преход на обществото ни от социализъм към демокрация.
Като изключим недоказаната все още роля на бившата барета в Октопод-а, последният шумен инцидент с негово участие беше сравнително отдавна - от лятото на 2002 година. Нямаше как да не бъде шумен, тъй като през август същата година Петров стана мишена на неизвестни в онзи момент убийци. Само да отбележим, че този инцидент докара цял куп висши МВР-служители, главния прокурор Никола Филчев и други отговорни хора в държавата на крака пред басейна Спартак. Тогава Петров бе тежко ранен в гърдите и в крака, а бодигардът му Румен Пешев получи рана в ръката.
Именно охраната на бившата барета подсказа, че нещо около Алексей Петров не е така, както изглежда. Всъщност той беше охраняван от действащи бойци от СОБТ, които пък впоследствие вместо да бъдат наказани за извънкласното им занимание, бяха наградени от тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов със служебна благодарност...
В тази връзка си струва да отбележим и любопитния паралел в поведението на днешния МВР шеф Цветан Цветанов, който в онези години беше нещо като личен секретар на главния секретар и това на тогавашния професионал №1 в МВР Бойко Борисов. Днешните атаки на Цветанов срещу гилдията на съдиите по нищо не се отличава от гневните нападки на Борисов срещу Темида - помним сакралната фраза: Ние ги хващаме, вие ги пускате, изречена от тогавашния Борисов. Константна величина е и общата за двамата позиция - че и тогава, и сега МВР си е вършило добре работата.
Да, но пък онзи случай с Алексей Петров показа колко прав е той днес да твърди, че бивши и настоящи ченгета са криминализирали прехода. Защото воденото от Бойко Борисов МВР тогава разкри, че бивши барети са стреляли срещу пазения от настоящи барети бивш антитерорист, който пък по-късно, според твърденията на днешното МВР, водено от герберския тандем Цветан Цветанов и Бойко Борисов, се оказва глава на българския Октопод...
Както и да е. Факт е, че за стрелбата срещу Петров на 26 август 2002 г., при спецоперация на НСБОП, бяха задържани ексслужителите от СОБТ Николай Добрев (бай Добри), Любомир Баров, Атанас Велков, Кирил Цинцов, както и семейство Траян и Николинка Траянови от софийското с. Горна Малина. Няколко дни по-късно бившата барета Кирил Найденов-Косата се предаде сам, а на 17 септември примерът му бе последван от колегите му Димитър Димитров-Пелтека и Огнян Митков-Акулата.
Операцията стана повод Борисовото МВР да обяви, че е разбита организирана престъпна група, специализирала се в поръчкови убийства, взривявания и тероризъм, а прокурорът от Върховна касационна прокуратура Ангел Илиев я кръсти фабрика за убийства. Изключително мобилна, дисциплинирана, конспиративна, професионално изградена, със съответна диференциация на функции и задачи, със строга йерархия, жестока, желязна дисциплина, пълна конспиративност, така определи групата тогавашният заместник-шеф на НСБОП Венелин Великов. Това стана под благосклонния поглед на директора на службата ген. Румен Миланов - днес съветник в кабинета на премиера Борисов.
Е, няколко месеца по-късно полицейско-прокурорският ентусиазъм спихна и в края на 2002 г. разследването на фабриката за убийства бе разделено. Бившите барети си останаха обвиняеми за стрелбата срещу Алексей Петров, но едновременно с това срещу тях бе образувано и друго предварително производство - за незаконното притежаване на оръжия и боеприпаси. Постепенно обвиненията за опит за убийство на Алексей Петров отпаднаха поради липса на доказателства. В хода на разследването се оказа, че фабриката за убийства не е свързана с нито един терористичен акт, убийство или друго тежко криминално престъпление, извършени в България през последните години.
Междувременно на 3 април 2004 г. неизвестни лица се опитаха да разстрелят Николай Добрев (бай Добри), но го уцелиха само в левия крак. Все пак той бе осъден - но не заради стрелбата срещу бившия си колега. През ноември 2009 г. бай Добри бе осъден на една година условно с четиригодишен изпитателен срок за това, че удари журналистката от БТВ Канна Рачева шест години по-рано в Софийския районен съд. Делото за опит за убийство беше вече прекратено...
Така дори и вездесъщият някогашен главен секретар на МВР не успя да повдигне завесата над покритата с тъмна слава дейност на бивши и настоящи барети. Само да си припомним, че в прочутия секретен доклад на НСС от 1999 г. до премиера Иван Костов, станал причина за отстраняването на Богомил Бонев от МВР, бяха изнесени данни за участието на баретите в контрабандни канали. Не бивши, а действащи бойци от СОБТ. Според доклада на контраразузнаването командосите са били използвани при конвоиране на специални товари на определени фирми, охранявали са канали за незаконна търговия.
Явно историята ще разкрие кой какъв е бил тогава и сега. Какво ли си мислят днес храбрите тогава, според главния секретар Борисов, барети, опазили драгоценния живот на бившия си колега? Пълна мистерия.
По-важното е, че днес и Борисов, и Петров, че и Цветанов лъскат чепици за президентската надпревара. Все един ще бъде избран. Логичен е въпросът - луди ли сме по рождение, или такива ни направиха!?

Facebook logo
Бъдете с нас и във