Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Прекратиха делото за фалита на "ТЦ-ИМЕ" АД

Делото за фалита на "ТЦ-ИМЕ" първоначално се падна на съдия Румяна Ченалова, която набързо прати синдик не само в това дружество, но и във фирма, регистрирана на Вирджинските острови.

Делата за несъстоятелност срещу дружествата, навързани в скандала "Корпоративна търговска банка", в най-добрия случай ще се влачат с години, докато приключат - с какъвто и да било резултат. Едно от тях обаче вече отиде в архива. Софийският градски съд прекрати делото за фалита на "ТЦ-ИМЕ" АД - дружество, смятано за ключово в бизнеса на Цветан Василев. Сега въпросът е доколко това, което се случи с това съдебно производство, ще е показателно за съдбата и на другите такива дела, които вече заливат съдилищата.

Делото срещу "Технологичен център - институт по микроелектроника" АД, или накратко ТЦ-ИМЕ, беше образувано в Софийския градски съд през юни 2014 година. Това беше много преди да се случат квесторите, синдиците и спешните промени "на коляно" в законодателството заради рухването на КТБ. Тогава скандалът все още набираше сила, все още се говореше само за разрива между Пеевски и Василев, но никой дори и не помисляше, че може да се случи онова, което последва. 

Да припомним, че молбата за фалит на ТЦ-ИМЕ бе подадена от "Сиболе сървисис Инкорпорейтид България" - дружество, което е регистрирано у нас, но капиталът му е собственост на панамска офшорка. Нужно е да подчертаем изрично и че това дружество не присъства в имуществените декларации на депутата Делян Пеевски, подадени до Сметната палата, въпреки че в медиите упорито му се приписва такава връзка.

Молбата за несъстоятелност всъщност беше едновременно срещу ТЦ-ИМЕ и срещу един от основните му акционери: регистрираното на Британските Вирджински острови дружество "ЕФВ Интернешънъл Файненшъл Венчърс Лимитид", което притежава около 40% от капитала на ТЦ-ИМЕ.

Делото беше заведено с мотива, че "ЕФВ Интернешънъл Файненшъл Венчърс Лимитид" дължи на "Сиболе" 14 000 000 евро. А ТЦ-ИМЕ бе обвинена, че е действала като скрит съучастник и е кредитирала компании, включително вирджинската офшорка, без да има лиценз за тази "банкова" по своята същност дейност - една изключително сложна конструкция, по която няма почти никаква съдебна практика у нас.

Справка в сайта на СГС от миналата седмица обаче показа, че това дело вече е прекратено с определение на съдия Мария Бойчева от 25 март. Това определение все още липсва в Търговския регистър. А назначената като обезпечителна мярка за временен синдик Елвира Гроник Танчева все още се води като представляващ дружеството.

А защо се е стигнало дотук пък подсказва едно друго определение на същия съдия. То обаче е произнесено на 9 февруари 2015 година. С него молбата на "Сиболе" е оставена без движение, а към дружеството са поставени четири изисквания и му е даден срок от един месец, за да ги изпълни. Дадено му е и указание, че ако не го направи, молбата за фалит ще му бъде върната.

Първото от тези условия всъщност е най-неизпълнимо: иска да се представят доказателства, установяващи компетентността на българския съд да се изказва по повод на действия на ответника "ЕФВ Интернешънъл Файненшъл Венчърс лимитид", регистрирано на Британските Вирджински острови. Ще припомним, че още през юни 2014 г., когато това дело беше образувано и когато то - разбира се, най-случайно, се падна на съдия Румяна Ченалова, тя само за няколко дни успя да се справи със свръхсложната материя и дори да назначи временен синдик като обезпечителна мярка. При това и в двете фирми - и в ТЦ ИМЕ, и в дружеството, регистрирано на Вирджинските острови.

Това обаче веднага вдигна юристите на крак, защото те логично започнаха да задават едни чисто "технологически" въпроси: има ли българският съд право да праща синдик на Вирджинските острови и част ли са изобщо тези острови от територията на Европейския съюз, за да има каквато и да било компетентност българският съд по отношение на регистрираните там компании? И законно ли е действала Ченалова, или просто "устремно" е разширила територията на Европейския съюз?

Въпросът така и си остана висящ, въпреки че споменатото определение, с което Ченалова прати наш синдик на далечните острови, безпрепятствено се "претърколи" през две съдебни инстанции. Назначаването на временния синдик бе обжалвано и пред Софийския апелативен съд, който на 4 март безапелационно заяви, че от данните по делото няма никакво основание, което да сочи, че той е необходим. Само че САС въобще не се произнесе може ли изобщо български съд да "командирова" синдици по екзотичните острови и как чисто технологично те ще управляват имущество на дружества, в които никога не са стъпвали.

Въпросът така си и остана без отговор. Но именно той бе най-важният - съвсем не само заради конкретния случай, а заради предстоящата лавина дела за несъстоятелност на дружества, обвързани с офшорни фирми от всякакъв вид и с всевъзможни адреси.

Останалите три условия, поставени от съда по делото срещу ТЦ-ИМЕ и "ЕФВ Интернешънъл Файненшъл Венчърс Лимитид", изискваха да се дадат  доказателства, че "центърът на жизнените интереси" на офшорката е у нас - за да може да се обоснове тази компетентност на българския съд. Нужно бе да се приложат доказателства и за правноорганизационната форма на дружеството от Вирджинските острови - дали е капиталово, или не, защото това е важна "подробност" за производството по несъстоятелност. И да се уточни и какви имуществени активи има това дружество на територията на България.

Доколко са изпълнени тези четири изисквания, поставени от  съдия Мария Бойчева към "Сиболе Сървисиз инкорпорейтид България" - молителя, поискал фалита на ТЦ-ИМЕ, можем само да гадаем. Но фактът е един: на 25 март делото е прекратено, фалит няма.

Дали развоят на това дело ще е показателен за следващата лавина от дела, свързани с Корпоративна търговска банка и нейните кредитори и длъжници, голяма част от които също са с регистрации в офшорни зони? Предстои да видим.

Facebook logo
Бъдете с нас и във