за из текста някъде. или, ако не става - към карето
В рамките на една седмица само се струпаха три конгениални събития, както би казал Остап Бендер: първо - акциите на „Левски” бяха джиросани на премиера Бойко Борисов, после - из медиите шурнаха СМС кореспонденцията „Vladi Goranov”, а накрая - Висшият адвокатски съвет поиска от Конституционния съд да обяви одържавяването на "наземните" частни лотарии за противоконституционно.
Както си му редът, всяко от тези събития се превърна в отделен скандал, а не би трябвало. Защото те са части от един пъзел, реден бавно и методично от доскорошният повелител на два многомилионни бизнеса - хазартът и търговията с антики.
Джиросването на акциите на „Левски” на Бойко Борисов може да се окаже нещо далеч по-сериозно от безсмислен ПР ход или обикновена подигравка, както го възприеха мнозина. От ден на ден това действие все повече заприличва на покана за преговори, в които Васил Божков може да си поиска всичко обратно:
и запорираните милиони, и колекцията,
и (вероятно) чисто новото си съдебно досие.
Този ход на Божков не само предизвика истински скандал, но постави клуба в патова ситуация. Защото реално в момента никой не може да каже чия собственост е дружеството (или по-скоро пакетът с 87 процента от акциите му).
Вярно, почти две седмици вече юристите в България ожесточено се упражняваха по темата и напълниха социалните мрежи и медиите с диаметрално противоположните си аргументи и мнения. Но истината е, че този спор няма как да бъде решен нито с професорски интервюта, нито с пресконференции от къра –
той ще трябва да влезе в съда.
Където - по силата на действащото законодателство, може да бъде оспорено и всяко действие, което клубът реши да предприеме сам във връзка с акциите.
Вероятността съдебните дела отново и отново да връщат собствеността на акциите в ръцете на Божков, е огромна. Но по-лошото е, че ясните отговори на Темида ще идват със закъснение от минимум три години - толкова е времето, в което се точи обикновено един подобен спор. А това е време, което „Левски” няма.
Юристи вече очертаха два варианта, чрез които да се избегнат дългите съдебни процедури и спорове около собствеността.
Първият беше
Борисов да вземе акциите
и след това да ги джироса на някого другиго - или на фенклуба, или на поредния „благодетел”. Само че премиерът категорично отказа да влезе в тази игра. Друг е въпросът дали може да излезе от нея само с една гола декларация пред медиите, че не иска да има нищо общо с въпросните акции.
Вторият подсказан изход бе
да се зачертае джирото в полза на Борисов,
след което акциите да бъдат прехвърлени на друг.
Около тази опция също бушуват спорове, главно в посока дали подобно действие може да е "чисто" от правна гледна точка. От друга страна обаче, ако Васил Божков и Георги Попов бяха скъсали сакралния "хвърчащ лист", едва ли някой щеше да тръгне да оспорва новото им волеизявление. Особено, ако акциите бяха прехвърлени на някой, който би могъл да отлепи клуба от дъното.
Така че ситуацията от ден на ден става все по-деликатна. Целта е очевидна: Божков и Попов искат да преговарят, но не с фенове, спортни журналисти или със спортни величия от близката "синя" история. Хазартният бос в изгнание иска да чуе какво ще му предложи Бойко Борисов – човекът, който държи всички властови лостове в държавата и който - евентуално - би могъл
да ги пораздвижи насам-натам в негова полза.
Вероятно точно това е била и целта на изненадващото прехвърляне на акциите точно на премиера: той сваля с един замах всички карти на масата и... започва да чака реакцията на "Банката".
Лошото е, че залогът в това раздаване е прекалено висок, за да можем схватката да я причислим в категорията "Лични разправии" или "Мерене на... това-онова между хора със силно его".
На всичкото отгоре,
в скандала бе замесен и Конституционния съд.
Преди десетина дни Висшият адвокатски съвет сезира КС с искане да обяви за противоконституционни законовите разпоредби, с които на частни фирми беше забранено да развиват лотарии, т.е. този бизнес бе одържавен в полза на Спортния тотализатор.
Защо точно сега беше внесено това искане е въпрос, чийто отговор може и да научим някога. Факт е обаче, че и двете усмъртени фирми - „Ню Геймс” и „Националната лотария”, заради които бе сезиран Конституционния съд, са свързани с Васил Божков.
Ако "конституционната дузина" спази собствените си традиции, лотарийното дело ще се точи поне една година. Според много юристи, шансът то да приключи в полза на "забранените" частници, е голям. Ако това се случи, правителството би трябвало да е щастливо, ако се отърве само с единия гол резил. Защото Божков едва ли ще се откаже да съди държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. И, ако има независимо правосъдие, да си получи обезщетението за претърпените щети в реален размер. Без значение на колко милиона ги е изчислил в исковата си молба.
Що е джиро?
Джирото представлява писмено изявление на титуляра на правото, инкорпорирано в ценната книга (менителница или акция), с което той прехвърля своите права на друг. То съдържа ясно разпореждане, дата и подпис на прехвърлителя.
Джирото се прави на гърба на самата ценна книга, а ако там вече няма място, се прикрепва допълнителен лист (алонж) и записите продължават на него. Целта е да може да се проследи така наречената верига от джира – т.е. да е видно как се е прехвърляла собствеността и чия е била тя във всеки един момент.
Поименните акции се прехвърлят с джиро. В днешно време страните предпочитат да подпишат и договор, защото така те гарантират правата и задълженията помежду си. Какъв е този договор обаче може и никога да не се разбере – просто защото самата процедура не изисква той да бъде представян пред никого. Новият собственик на (джиросаните) акции се вписва в Книгата на акционерите и толкова.
В закона хипотезата, до която се стигна с „Левски”, изобщо не е предвидена. Просто защото акциите са ценни книги, които инкорпорират права и струват пари. Затова всеки акционер си ги пази, а ако ги прехвърля на някого - това обикновено се прави срещу изплащане на цената им.
Вариантът, при който някой раздава акции по улиците като позиви и рекламни диплянки или пък ги прехвърля на случайни лица чрез случайни "вестоносци", законодателят никога не си е мислел, че е възможен. И затова подобна хипотеза никога не е обсъждана в българския парламент - нито по времето на монархията, нито по времето на народната република, нито откакто е демокрация.
