Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Пресяват делата за Страсбург

Спецзвено започна да действа към Инспектората на ВСС

Подир реките от мастило, изписани покрай множеството дела, с които България залива съда по правата на човека в Страсбург, от началото на тази седмица у нас вече официално започна да действа дълго гласеното спецзвено за пресяване на местна почва на жалбите срещу бавното родно правосъдие. След провеждане на конкурс вече са назначени и работят група експерти към Инспектората на ВСС (ИВСС), потвърди за Параграф 22 говорителят на тази институция Златина Георгиева.


Както е известно, в момента България е на едно от челните места в Европа по брой на делата, които затрупват Съда по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). Всяка година държавата ни плаща значителни суми по осъдителни решения за нарушени права и най-вече за прекомерно забавено правораздаване.


Според статистиката, с която разполага Министерството на правосъдието (МП), от 2001 г. досега българският данъкоплатец е платил около 2 млн. лв. за забавени дела. Основната причина за това е, че досега на национално ниво нямаше механизъм за обезщетяване на хората, които се оплакват от мудното правосъдие у нас.


Този недостатък на българското законодателство бе изтъкван многократно през последните няколко години в докладите на Европейската комисия (ЕК) по линия на правосъдието и вътрешния ред. В повечето европейски страни отдавна съществуват институции, пред които хората да се жалват за проблемите си с местното правораздаване, преди да се обърнат към Съда по човешките права. У нас за подобен национален филтър за отсяване на делата - какъвто вече е налице, се говореше още от времето на бившия правосъден министър и сегашен вицепрезидент Маргарита Попова, но бяха необходими три години, за да се реализира този план. Отсега нататък експертите ще разглеждат жалбите на пострадалите от бавното правосъдие у нас и ако се установи, че дадено дело се е проточило повече от законно установения срок, човекът ще получи обезщетение от държавата. Ако обаче компенсацията не удовлетворява потърпевшите, всеки може отново да отнесе въпроса до Страсбург. Очакванията са с новата процедура да се намалят разноските по провеждането на подобни дела в чужбина, които също са за сметка на данъкоплатците. Освен това Европейският съд по правата на човека е претоварен и решенията му се чакат с години. Та ако казусите се решават на родна почва, българите ще си спестяват и време.


Проблемите с множеството осъдителни решения на съда по правата на човека и с огромния брой на все още нерешените дела там принудиха правосъдния министър Диана Ковачева наскоро да дава обяснения пред парламента, че се предприемат конкретни мерки за провеждане на ефективни вътрешноправни механизми. Явно сред тях на първо място се смята новата структура за пресяване на жалбите за мудно правораздаване и други нарушени права на българските граждани.


По мнението на депутата от Коалиция за България Михаил Миков обаче националният механизъм, който се създава, няма да реши проблема. Бившият вътрешен министър е на мнение, че ако се намали натовареността на Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ), то това ще стане за сметка на прехвърлянето на граждани в натоварения български съд. За тази цел юристът Миков призова в националните правни системи да се въведат ефективни правни средства за защита, които да дадат възможност на жалбоподателите да получат обезщетение по-бързо, отколкото ако всяко дело се разглежда самостоятелно в Страсбург.


Според червения депутат дори да се решат проблемите с натовареността, с това няма да се решат същностните проблеми с нарушаването на правата на човека.


Сега остава да чакаме, за да видим как ще се развие ситуацията след стартирането на специализираното звено към Инспектората. Правосъдният министър Ковачева вече обяви, че до края на годината в България се очаква да бъдат върнати стотици нерешени в Страсбург дела и българските граждани вече ще имат право да търсят вътрешноправните механизми за обезщетяване по тях. Според поправките в Закона за съдебната власт това може да стане в рамките на шест месеца. Това е значително по-кратък срок в сравнение с практиката на Европейския съд по правата на човека, където периодът за получаване на обезщетение може да продължи и до десет години.


Преди две седмици по предложение на опозицията от СДС и ДПС парламентът взе решение правителството периодично да отчита пред депутатите доклади за всички решения на Съда по правата на човека по дела срещу България.


nbsp;


nbsp;


nbsp;


Тази седмица в медиите бе оповестено, че бившият главен редактор на в. Труд Тошо Тошев и журналистката Светлана Йорданова (сега работеща във в. 24 часа) са осъдили България в Страсбург.


Според решението на съда българските власти са потъпкали чл. 10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи - нарушение на правото на свободно изразяване. Причина за решението на ЕСПЧ е съдебен произвол срещу Тошев и Йорданова, които преди години са били осъдени от тукашните съдилища да платят обезщетение на бившия служител на МВР и на Националната следствена служба Николай Тодоров заради публикация във в. Труд от 1996 година.


В статията на Йорданова се цитирало официално съобщение на пресцентъра на МВР, както и изявление на прокурор от военната прокуратура за образувано наказателно производство срещу следователя Тодоров. Въпросното наказателно дело срещу бившия служител на МВР за неправомерно присвояване, укриване и използване на секретни служебни документи било прекратено години след това.


Междувременно през 1999 г. Тодоров завежда дело срещу Тошев и Йорданова за накърнената си чест и след многократно връщане през инстанциите през 2004 г. получава решение в своя полза за общо 10 000 лв. обезщетение. Европейският съд обаче отхвърля мотивите на българските магистрати като неоснователни.


Сега Светлана Йорданова ще получи обезщетение от 4500 евро, плюс 1518 евро за разноски по делото. Тошев не е претендирал за обезщетение за вреди и разноски по делото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във