Параграф22 Weekly

Финал на сагата с тройното убийство в Гео Милев

Престъпление и наказание...16 години по-късно

Повече от 16 (шестнадесет !) години след жестокото тройно убийство в столичния кв. Гео Милев доживяхме да видим финала на едно от най- скандалните дела от последните двадесет години.


Тази седмица беше огласено решението на Върховния касационен съд (ВКС), според което единственият подсъдим по казуса - Димитър Кънчев, бе наказан с 18 години затвор. Върховните магистрати в състав: председател Вероника Имова и членове Фиданка Пенева и Павлина Панова, потвърдиха изцяло осъдителната присъда на Софийския апелативен съд, произнесена на 16 май 2011 г.


Димитър Кънчев (34-годишен) бе осъден най-сетне за това, че застрелял баща си и мащехата си, а след това заклал хладнокръвно 4-годишното си братче. Кървавата екзекуция на семейството стана на 2 март 1997 г. в мезонета на семейството в София.


Осемнадесетгодишният тогава Димитър беше съобщил в полицията, че открил труповете на баща си Николай, съпругата му Миглена и невръстния им син Ники. Но следи от взлом не бяха открити и разследващите насочиха подозренията си към Димитър, който в началото отричаше да е замесен в престъплението, но 36 часа след убийството направи пълни самопризнания.


Синът разказа, че се е скарал с баща си - оръжейния търговец Николай Кънчев заради дълг от 540 000 неденоминирани лева. Решил да вземе пистолета на татко си, за да го продаде, но бащата го хванал и затова Димитър избил цялото семейство по особено жесток начин. Тийнейджърът беше отвел криминалистите до контейнер за смет, в който бяха намерени ръкавиците, с които бе извършил престъплението, тефтер и портмоне на баща му и част от страничното огледало от семейното Ауди.


Половин година след признанията си, които дори бяха записани от телевизионна камера и излъчени в ефир, Кънчев се отрече от думите си, а адвокатите му твърдяха, че показанията били изтръгнати, след като подсъдимият бил упоен с лекарства. Освен това въпросните разпити били водени в отсъствие на защитата.


Първата оправдателна присъда беше произнесена през октомври 1999 г. от състав на Софийския градски съд (СГС) с председател Галина Захарова (тя се издигна до член на ВСС...) заради съществени процесуални пропуски при изземването на доказателствата. През годините делото четири пъти приключваше с оправдателни присъди в Софийския апелативен съд, които Върховният касационен съд отменяше и връщаше за ново разглеждане. Докато преди две години Димитър Кънчев получи присъда от 18 години затвор от втората инстанция - апелативния съд на София.


Внимателният прочит на решението на ВКС от тази седмица показва, че сред ключовите доказателства уличават Кънчев като извършител на престъплението са последните експертизи по делото - на ръкавици, на подписи на адвокати, а също и медицински заключения.


Върховните магистрати одобряват допълнителните действия на своите колеги от апелативния съд в София за изследване на намерените веществени доказателства, включително чрез ДНК анализ на ръкавиците, които в съдебните заседания подсъдимият отрече да е ползвал. Съвсем уместно магистратите се позовават и на физико-химичното изследване на ръкавиците, с което се доказват следите от капсулния състав от барий, олово, селен и антимон - вещества, установени по намерените на местопрестъплението гилзи. Както е известно, семейството е било избито с пистолет Зиг зауер, а детето - заклано с кухненски нож.


В хода на последното разглеждане на делото от софийските апелативни магистрати ръкавиците (като ключова улика) са били подложени на нови експертни проучвания. Подплатата и на двете ръкавици е изследвана за наличие на следи от биологичен материал - ДНК-профилът напълно съвпаднал с този на подсъдимия. С това е опровергана тезата на защитата и обяснението на подсъдимия, че изследваните ръкавици не са негови и че той по принцип не ползва ръкавици.


Използването на кожените ръкавици при произвеждането на изстрелите предпоставя намерените по тях следи от капсулния състав на намерените на местопрестъплението гилзи и отсъствието на такива по ръцете на подсъдимия. С изложеното по този пункт се дава отговор на възражението на защитата на подсъдимия срещу процесуалната годност на ДНК експертизата на веществени доказателства, които не са иззети по предвидения в НПК ред, пише в съдебното решение.


Друга опорна точка, на която се опираше защитата през всичките тези години, за да протака делото на всички възможни инстанции, беше използването на психотропни вещества за въздействие преди разпитите на Кънчев във фазата на досъдебното производство.


В крайна сметка се оказва обаче, че определените като вещества за психическо въздействие се свеждат до ампула от успокоителното диазепам, инжектиран на Кънчев преди разпитите в полицията на 3 март 1997 година.


На последното заседание на ВКС по казуса вещото лице в отговор на въпрос на адвокат на подсъдимия Диазепамът влияе ли на мисловния процес?, обясни, че не влияе и че медикаментът намалява тревожността и прави човека по-годен да говори и точно за това се прилага. В конкретния случай диазепамът най-вероятно е подействал, за да свали напрежението и тревожността у пациента, но не е констатирано нарушение на съзнанието му, дезориентация, илюзорно преобразуване на реални възприятия или налудно интерпретиране на факти или събития, твърдят докторите.


Следователно - пише в решението на ВКС - медицинската интервенция спрямо подсъдимия Д. К. чрез инжектиране на медикамента диазепам преди отвеждането му в съответното поделение на МВР за оперативно разследване не води до изменение на изводите на проверявания съд относно неговия личностен облик. Поради това настоящият състав също намира, че не е налице никакво съмнение за достоверността на обясненията, дадени от подсъдимия по време на досъдебното производство. (Експертизата е направена от двама психиатри от болница Св. Наум и Центъра за психично здраве Проф. Н. Шипковенски на 6 януари тази година.)


В решението на ВКС се припомня, че производството е пето по ред пред съда, който - според последните правила в НПК, в случая има правомощията на въззивна инстанция, която трябва да реши делото, без да го връща.


Затова ВКС е назначил и приел две ключови за изхода на делото експертизи - съдебно-медицинската за въздействието на диазепама върху организма и поведението на човека, друга, която да установи дали под протоколите за разпити на Кънчев има подписи на негови адвокати или те са на странични лица.


По молба на защитника на Кънчев - адвокат Слави Димитров, е била извършена проверка на протоколите от разпитите по време на досъдебното производство. Както е известно, навремето разследването по случая се водеше от шефа на отдел Тежки престъпления срещу личността към ДНСП полк. Ботьо Ботев и от топследователя Богдан Карайотов и от други опитни криминалисти, които години наред бяха укорявани, че не са си свършили коректно работата и не са спазили стриктно изискванията на процедурата. Назначената от съда графологическа експертиза на подписите на обозначените в протоколите адвокати показва обаче, че парафите са си техни, а не на случайни лица, както твърдеше защитата на подсъдимия.


Сега, след като вече е налице финална осъдителна присъда по едно от най-тежките убийства в най-новата ни история, логичният въпрос е: защо - при наличието на всичките неоспорими доказателства за вината на единствения подсъдим по това дело, то трябваше да се точи 16 години по инстанциите. Очевидно някой не си е свършил работата, както трябва далеч назад във времето. Прокуратурата ли, съдът ли - този въпрос винаги е спорен.

Facebook logo
Бъдете с нас и във