Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Престъпления без наказания

Обичайна гледка по улиците в големите градове напоследък. Въпросът е как ще бъде наказан виновният.

Съдилищата в страната масово прекратяват наказателни дела срещу шофьори, обвинени за каране в нетрезво състояние или за причиняване на леки катастрофи - това се случва вече всеки ден. По-лошото е, че броят на прекратените дела тепърва ще расте, а палитрата на обвиненията, за които това ще се случва, ще става все по-пъстра.

Всичко това са реалните последици от едно иначе перфектно мотивирано и правилно в чисто юридически смисъл решение на наказателната колегия на Върховния касационен съд, което бе публикувано само преди месец - в края на декември. С него съдиите просто припомниха принципа, че човек не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо - ne bis in idem. Той е основополагащ в правото още от времето на древните римляни и се прилага навсякъде... където има правов ред.

У нас обаче, ако се удариш в табела и си "на градус", първо те глобява катаджията, а после те "минават" и през съда, където получаваш и присъда. Същото е с незаконната сеч, с бракониерството и ред още "дублирани" в административното и в наказателното законодателство закононарушения. Така един и същи човек, за едно-единствено действие, извършено еднократно, всъщност можеше да бъде наказан два пъти: веднъж с глоба по административен ред и после - с наказателна присъда.

След публикуването на споменатото тълкувателно решение обаче тази практика вече е поставена "вън от закона", макар че ако трябва да сме честни - тя никога не е била и вътре в него. Но по-важното е какво следва от това в практиката.

Всичко това се вижда от един пример от Русенския окръжен съд отпреди седмица. Пред съда е представена жалба срещу решение на долната инстанция - Районния съд. Водач на лада е осъден да плати 1000 лв. глоба в полза на държавата заради катастрофа, при която  натрошил пешеходец. Шофьорът е обвинен в престъпление по чл.343, ал.3 от Наказателния кодекс. Признат е за виновен от първата инстанция на 11 декември 2015 година. А случаят му изглежда точно като всичките останали хиляди подобни, които съвсем доскоро минаваха напълно безпроблемно през съдилищата и приключваха с влезли в сила присъди.

Само че в този случай не става така. Просто защото месец след произнасянето на Районния съд, с което той признава водача за виновен, излиза Тълкувателно решение 3/2015 г. на ВКС. И за втората инстанция то е вече императив.

Адвокатът тутакси прилага удостоверение от МВР, от което става ясно, че провинилият се водач всъщност е вече "осъден" от КАТ.

Още в същия ден на катастрофата пътните полицаи са му издали акт за нарушение на Закона за движение по пътищата - че не карал със съобразена скорост и не спрял да пропусне човек на пешеходната пътека. Въз основа на този акт месец по-късно е било издадено наказателно постановление, което е влязло в сила, а глобата от 140 лв. вече била дори платена. Това наказателно постановление според Европейската конвенция за правата на човека е вид "наказателно обвинение". И след като с него му е наложено наказание за същото това действие, от което всъщност е пострадала пешеходката, няма как той да бъде осъден повторно за същото - заради принципа ne bis in idem.

В случая с шофьора от Русе прокуратурата няма друг ход, освен да заяви, че жалбата е основателна и че наказателното дело трябва да бъде прекратено. Така е, защото вече има влязло в сила наказателно постановление, с което същото лице, за същото деяние е наказано по административен ред в административнонаказателно производство.

И съдът прави точно това - отменя решението на Районния съд, с което водачът е признат за виновен и осъден да плати 1000 лв. глоба в полза на държавата и прекратява наказателното производство срещу него: "При така установените обстоятелства настоящият съдебен състав намира, че решението на първоинстанционния съд е постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като е нарушен един от основните принципи в наказателния процес - ne bis in idem, регламентиран в чл.4, параграф 1 от Протокол №7 към ЕКПЧ. Протоколът е подписан от Република България, ратифициран е, обнародван е в "Държавен вестник" и е част от вътрешното право на страната, като по силата на чл.5, ал.4 от конституцията има приоритет пред нормите на вътрешното право. Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение 3/2015 г. на ВКС, наказателното производство, образувано срещу лице, срещу което е било проведено приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно производство, подлежи на прекратяване....", пише съдът в мотивите си.

Така делото срещу шофьора просто заминава в коша. А наказанието, което той получава от държавата заради това, че едва не е размазал човек на пешеходна пътека, е... 140 лева. Толкоз.

Дали е справедливо? Въпрос на гледна точка. Факт е само, че е юридически правилно. Затова е важно да се види как се е стигнало дотук.

Всъщност, и досега законодателството ни винаги е забранявало за едно и също деяние да се налагат едновременно две наказания - и за престъпление, и за административно нарушение. В чл.33 от Закона за административните нарушения и наказания е изрично записано, че когато за дадено деяние е възбудено наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно производство не се образува. А ако е било образувано и по-късно стане ясно, че става дума за престъпление, производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.

Само че практиката приемаше, че дори когато става дума за едно-единствено закононарушение, то може всъщност да представлява някакъв особен вид "съвкупност", която позволява, образно казано, с един куршум да се уцелят едновременно два заека. И така хем деянието да е административно нарушение, хем престъпление. Както се е случило с шофьора от Русе: блъснал човека на пешеходната пътека, ама едновременно с това е нарушил и Закона за движение по пътищата, защото е карал с несъобразена скорост, не е спрял и не е дал предимство. 

Така двете структури - МВР и прокуратурата, са провели две паралелни и напълно самостоятелни разследвания на едно-единствено нарушение, без никаква връзка помежду си. И всеки си е гонил наказанието според закона, по който работи. Без никой-никого да уведомява какво се случва с "общия" им нарушител.

Освен това административното производство се развива в чувствително по-кратки срокове и по правило приключва преди още разследването изобщо да е набрало скорост, а така нарушението на принципа ne bis in idem в най-честия случай се оказва факт още в момента, в който се повдига наказателното обвинение. В "русенския казус" актът за нарушение е съставен в самия ден на катастрофата, а месец по-късно е издадено наказателното постановление, което не е обжалвано и много бързо е влязло в сила. Прокуратурата обаче е повдигнала обвинение срещу водача повече от половин година след катастрофата - друг въпрос е защо са се замотали толкова разследващите органи.

А като за капак, административната отговорност се налага от държавни органи, за които точките в статистиката са най-важното нещо в света. И ако в отчета трябва да има определен брой написани актове и наказателни постановления, няма земна сила, която да ги спре да ги натрупат. А и в прокуратурата нещата напоследък не стоят по много по-различен начин.

Всичките тези проблеми лъсват накрая - когато един шофьор си тръгва от съда с наказание от 140 лв. за това, че е ударил пешеходец.

Естествено, в тази спечена ситуация най-лесно е да се хвърли кал по съда. Пък така е и модно напоследък. Само че е очевидно, че не тълкувателното решение е проблемът - върховните съдии просто са следвали правните принципи, валидни за цял свят. Но е очевадна липсата на механизъм, който да възпира подобно "дублиране" на отговорността - по административен и по наказателен ред. Този механизъм обаче няма как да се изгради от магистратите - той просто не е тяхна работа. Работа е на законотворците.

Впрочем, законопроектът за изменение на НПК и ЗАНН, с който тази срамна ситуация следва да остане в историята, вече е факт - група депутати го  внесоха в четвъртък (25 февруари).

 

 

ВКС: Нужни са комплексни законодателни изменения
                                                   
ВКС дава алгоритъм, по който ступорът може да бъде преодолян: чрез сложен механизъм от действия по възобновяване, прекратяване и последващо възобновяване на "дублираните" административни и наказателни дела.

"Пречките пред повторно наказателно преследване на едно и също лице за същото деяние, за което по отношение на извършителя е било проведено окончателно приключило административнонаказателно производство с характер на наказателно по смисъла на Конвенцията, могат да бъдат елиминирани чрез последователно приложение на система от правни институти, регламентирани в действащото законодателство:
- прекратяване на второто по ред наказателно производство, образувано и/или проведено срещу дееца след окончателното приключване на административнонаказателно производство с наказателен характер за същото деяние, респективно с отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му на основание;
- възобновяване на окончателно приключилото административнонаказателно производство при наличие на предпоставките на чл.70, б "в" от ЗАНН, отмяна на постановените по него актове и прекратяването му;
- възобновяване на прекратеното наказателно производство и провеждането му.

Когато обаче окончателно е пропусната възможността за възобновяване на административнонаказателното производство или възобновяването е невъзможно поради липса на основание за това, ефективна компенсация на нарушението на принципа ne bis in idem може да се постигне само чрез прекратяване на образуваното второ по ред неприключило наказателно производство, респективно отмяна на постановените по него съдебни актове и прекратяването му. Или ако втората по ред наказателна процедура също е окончателно приключила чрез възобновяване на наказателното производство, отмяна на постановените съдебни актове и прекратяване на наказателното производство.

Радикалното преодоляване на конфликта между правилото ne bis in idem и принципа за приоритет на наказателната отговорност пред административнонаказателната е възможно чрез комплексни законодателни изменения, които могат да се обмислят в различни насоки, включително и чрез въвеждане на ново основание за спиране на хода на образувания втори наказателен процес до отстраняване на процесуалната пречка за провеждането му, каквато се явява приключилото първо по време административнонаказателно производство за същото деяние срещу същия деец", дава препоръка ВКС.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във