Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Престъпният бизнес на Вячеслав Иванков

Вячеслав Иванков, по прякор Япончик, е едва ли не най-известният криминален авторитет както в Русия, така и извън пределите й. Роден е през 1940 година. В края на 60-те и началото на 70-те години той се свързва с бандата на Генадий Карков с прозвище Монгол. Иванков получава прякора си заради специфичната източна форма на очите си. Бандата на Монгол се състои от 20 до 30 жестоки и сръчни престъпници. Япончик попада в нея заради спортните си постижения като боксьор (още като ученик Вячеслав покрива норматива за кандидат-майстор на спорта).
Престъпниците се специализират в рекетиране на нелегалните съветски милионери: т. нар. цеховици, работници в търговията, колекционери на антиквариат и др. Изборът на подобни мишени не е случаен - потърпевшите избягват да се оплакват в милицията, защото там трябва да обяснят произхода на милионите си.
През 1972 г. обаче органите на реда разгромяват бандата. Всички арестувани получават дългогодишни присъди. Иванков успява да се отърве от наказание. По това време Япончик вече си е извоювал определено влияние в престъпните среди и създава собствена банда. Членовете й се представят за сътрудници на милицията и извършват обиски на вече познатия контингент от нелегални бизнесмени. Бандата гастролира из целия Съветски съюз и успява да се разпише на различни места от Рига до Свердловск.
В началото на 1974 г. Япончик попада в затвора Бутирка по обвинение в убийство - става сбиване с грузински бандити в един ресторант и един от кавказците умира. Но съдът така и не успява да докаже участието на Иванков, защото всички свидетели се отказват от показанията си. В края на краищата Япончик е обвинен единствено в подправянето на документи - у него е намерена фалшива шофьорска книжка. През 1978-а той отново попада зад решетките - този път за носене на хладно оръжие.
През 1980-а от него - вече изтъкнат криминален бос, започва да се интересува съветският КГБ. Иванков е арестуван при съвместна операция на КГБ и на криминалната милиция. При задържането му той се опитва да се укрие, но не успява. От него са иззети няколко фалшиви документа - шофьорски книжки и паспорти с различни имена. Но следствието не успява да събере и да представи доказателства по всички пунктове на обвинителния акт. Въпреки това на 29 април 1982 г. народният съд на Люблински район в Москва осъжда Иванков на 14 години лишаване от свобода. В делото фигурира и името на Отари Квантришвили, чиято вина остава недоказана. Тъкмо той поема грижата за семейството на осъдения Япончик.
Вячеслав Иванков в колонията
Докато пребивава на мястото за лишаване от свобода, Япончик не се отличава с примерно поведение. В личното му досие са запазени множество доклади за нарушаване на режима и за престой в наказателния изолатор. По непотвърдени данни тъкмо по това време той е вербуван от КГБ. Възможно е заслуга за този акт да има и приятелят му Отари Кватришвили, който се радва на добри познанства сред висшите чинове на Министерството на вътрешните работи и съветската държавна сигурност.
В края на 80-те години Япончик започва да се бори за предсрочното си освобождаване. Чрез адвокатите си Иванков разпраща множество жалби срещу уж незаконното му осъждане. Когато в колонията пристига запитване от секретариата на Върховния съд на РСФСР с молба да му бъде предоставена характеристика за затворника Иванков, за да разгледа въпроса за промяна на срока на наказанието му, лагерната администрация изпраща документ, от който личи, че той далеч не е ангел. Тогава за криминалния авторитет се застъпват видни личности, сред които са певецът Йосиф Кобзон, правозащитникът Сергей Ковальов и офталмологът Святослав Фьодоров. През 1990-а в качеството си на депутат медикът отправя две запитвания с молба за предсрочно освобождаване на Япончик.
Кампанията се увенчава с успех и на 25 февруари 1991 г. е взето решение за смекчаване на наказанието на Иванков. На 5 ноември той излиза от затвора. Мъглявите слухове, че за освобождаването му са лобирали някои и видни фигури от съдебната система, както и че е платен огромен подкуп, така и остават недоказани.
През зимата на 1992 г. Япончик убива двама души в турския ресторант Фидан в Москва. След пререкание с трима турски граждани той изважда пистолет и открива огън по тях. Двама умират на място, третият оцелява. Следствието дълго време не може да установи личността на убиеца, но по-късно стига до извода, че извършителят е Иванков. По това време обаче бандитът вече се намира в САЩ.
Под сянката на Статуята на свободата
За да се прехвърли зад Океана, Иванков сключва фиктивен брак с гражданка на САЩ от руски произход - Ирина Ола. При получаване на визата си той се представя за директор на кинокомпания, крие че е съден, променя датата на раждането си и домашния си адрес.
Когато след време сътрудници на ФБР арестуват Иванков, при обиска в дома му е иззет обширен фотоархив. В него са открити снимки на грузинския крадец Гиви Берадзе, на шефа на Асоциация ХХI век Анзора Кикашвили, на председателя на руския държавен Комитет по спорта Вячеслав Фетисов, на Йосиф Кобзон и други видни фигури в Русия.
Макар да не знае и дума английски, Япончик успява да се адаптира доста бързо в Америка. Отначало се настанява в Детройт, а след това се премества в Ню Йорк - почти едномилионната рускоезична община на Голямата ябълка предлага значително по-мащабно поле за действие.
Скоро след пристигането си в САЩ той успява да създаде връзки с влиятелни грузински крадци и се превръща в своеобразен посредник между славянските и кавказките групировки. Използвайки обширните си контакти сред емигрантите, той създава нелегална криминална организация и международна престъпна мрежа, разпростряна от Ню Йорк и Торонто до Виена, Будапеща и Москва.
Във ФБР са убедени, че Япончик е пристигнал в САЩ, за да координира местната руска организирана престъпност. Агентите от бюрото установяват постоянно наблюдение върху руския авторитет - преговорите и движението му се фиксират и анализират грижливо. По оперативни данни Япончик е регистрирал няколко компании за пране на пари. Освен това ФБР смята, че той контролира целия трафик на наркотици, свързан с Русия.
В средата на 90-те години между Иванков и московските крадци Валери Длугач (по прякор Глобуса), Анатолий Семьонов (Рамбо) и Владислав Винер (Бобон), възникват разногласия. Противоречията са изгладени, но след това и тримата криминални босове са убити. За смъртта им е обвинен Александър Солоник, когото медиите кръщават килър №1. По-късно е убит и самият той. След това Япончик влиза в конфликт с друг крадец - Сергей Тимофеев (Силвестър). Поводът е преразпределение на зоните на влияние и доставките на наркотици. Тимофеев е взривен в собствения си мерцедес.
Макар че се намира в САЩ, Япончик получава процент от търговските операции, провеждани в Москва. Той има тесни връзки с различни организирани престъпни групировки. Интересите му се простират не само върху търговията с наркотици, но и върху нефта, игралния бизнес, бижутерията, благородните метали и антиквариата. Наред с това той си спечелва позиция на посредник и арбитър в споровете между престъпните групировки. На руските бизнесмени пък, които желаят да работят в САЩ, обикновено им се намеква, че покровителството на Вячеслав Кирилович може да изиграе положителна роля.
През 1993 г. обаче следователите на ФБР започват да дишат във врата на Япончик. По това време той се опитва да прибере чрез заплаха дълг в размер на 3.5 млн. долара от американските бизнесмени Александър Волков и Владимир Волошин. Дългът е свързан със скандалноизвестната Чара-банк (частна банка в Русия, оказала се финансова пирамида). Бандитът обаче не успява и ФБР го арестува. Пред съда Япончик ползва услугите на адвоката Бари Слотник, прочул се през 70-те години с успешната защита на един от кръстниците на италианската мафия Джо Кломбо. Позицията на защитника е практически непробиваема, защото обвинението не разполага с явни доказателства за изнудване. Тогава показания срещу Япончик дава партньорът му Леонид Абелис. Той пък го прави срещу включването му в Програмата за защита на свидетелите. Прокурорът успява да докаже, че Иванков не се е занимавал с разрешаването на парични спорове, воден от благородни мотиви. През юли 1995 г. Япончик е обвинен, че е рекетирал Волков и Волошин за голяма сума пари, а също за сключване на фиктивен брак и за незаконно пребиваване в страната. Вместо общо 20-годишната присъда, която го заплашва, съдията намалява наказанието му на девет години и седем месеца затвор.
Неразпознат и невинен
След като излежава присъдата си, на 14 юли 2004 г. американските власти депортират шефа на руската мафия в родината му. Иванков трябвало да напусне затвора Алънуд още на 19 април. Междувременно обаче той успява да се сбие с друг затворник, за което получава допълнителна присъда от три месеца.
А в Русия следователите от руската прокуратура вече го очакват. През май 2000 г. те успяват да съберат необходимите доказателства и го обвиняват задочно за убийствата в ресторант Фидан през 1992 година. Обвинението обаче се проваля, след като подсъдимият избира делото да се разглежда с участието на съдебни заседатели. Според закона пред съдебното жури не бива да се огласяват данни за личността на обвиняемия, а прокурорите разчитат тъкмо на това - няколко тома в това дело са посветени изключително на криминалното минало на Вячеслав Иванков.
Обвинението е построено върху показанията на милиционера Алексей Озеров, който в момента на убийството работел като охранител в ресторанта. В съда обаче той се отказва от показанията си, заявявайки, че не разпознава убиеца в обвиняемия Иванков. Другите свидетели, родените в Киргизстан Ахметова, Аширджанова и Федко, съдът така и не успява да открие. След всичко това на съдебните заседатели не им остава друго освен единодушно да признаят Япончик за невинен. На 20 юли 2005-а Московският градски съд произнася оправдателна присъда по делото срещу известния криминален авторитет.
По данни на специалните служби Иванков, който през последните години живее в чужбина, продължава да играе ролята на посредник и арбитър сред организираните престъпни групировки в Русия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във