Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Президентска милост зад кулисите на прехода

Помилванията на бившия вицепрезидент Ангел Марин... Броени дни след като бурята се развихри, новият президент Росен Плевнелиев побърза да я укроти в чаша вода. Казусът с помилванията не е чак такава драма, за каквато я представят, коментира в началото на седмицата Плевнелиев липсата на указ, с който предшественикът му Георги Първанов да е възложил на Марин правомощието си да помилва престъпници по време на втория им мандат.


Плевнелиев действа на пожар с цел да потуши пожара. Той отговори на въпроса, който вече всички задаваха: ще върнат ли в затворите помилваните от предишния президентски екип осъдени. Новият държавен глава побърза да пресече очакванията в тази посока с уверението, че администрацията му няма намерение да преразглежда решения за помилване и за даване на гражданство, подписани от бившия вицепрезидент. Според Плевнелиев казусът е преекспониран и не е толкова голяма драма, за колкото се представя, а Първанов, Марин и юридическите им съветници били категорични, че не е имало нужда да се издава нов указ.


У нас драми бол и вече никой не може да бъде сигурен дали поредната е по-голяма от другите. Ако не ставаше въпрос за стотици пуснати на свобода престъпници, въпросът с оправомощаването на Ангел Марин да подписва указите за това би интересувал малцина. Лежерният подход на Плевнелиев обаче в случая е неуместен. Той побърза да обяви, че окончателното решение ще вземе Върховният административен съд (ВАС), който вече е бил сезиран по жалба на гражданин. По-късно стана ясно, че жалбата е подал соченият за бос на руската мафиотска групировка Уралмаш Константин Циганов. Той получил българско гражданство през 2001 г. от вицепрезидента Тодор Кавалджиев, а през 2010 г. Ангел Марин му го отнел. Търсейки начин да атакува указа му пред съда, адвокатът на Циганов - Пламен Макавеев , установил, че липсва президентски указ за упълномощаването на самия Марин да помилва, да дава и да отнема българско гражданство. Юристите в президентството казали на Макавеев това, което обясняват сега и на новата президентска двойка - при два поредни мандата указ за втория не е необходим, защото той е продължение на първия и не е прекъсвал.


Плевнелиев призна все пак, че юристите са на различни мнения, но повечето смятат, че не е било необходимо да се издава втори указ. А също че няма правна възможност да бъдат преразгледани помилванията на Марин. Невъзможно е да се гледа назад във времето. Юристите са на мнение, че каквото е направено, е направено и е юридически обосновано. Помилванията не са по инициатива на президентската институция, а на Министерството на правосъдието. А предвидените процедури са спазени. Това не са еднолични решения на вицепрезидента Марин, заяви Плевнелиев.


Същото каза и вицето му Маргарита Попова, но застъпи и обратната теза. Тя деликатно пропусна ролята на правосъдното министерство, което оглавяваше повече от две години и насочи колективната отговорност към Комисията по помилванията към президентството. В същото време наля малко масло в огъня с думите: Първанов и Марин са били посъветвани така от юристи. Аз не споделям това становище. Вторият мандат на президента и на вицепрезидента няма как да бъде тълкуван като продължение на първия мандат. Цялата процедура следва да протече така, както и при първи мандат. Според мен е трябвало задължително да бъде издаден указ за делегиране на правомощия. Но няма връщане назад сега, тези помилвания са консумирани, простено е наказанието, няма как да върнем в затвора тези хора.


Както се разбира, изборът е между беззаконие и правен хаос. Какво тогава трябва да очакваме от обещанието на Попова да прегледа досиетата и да види за какво става въпрос? Очевидно нищо, защото това обещание беше гарнирано с призива да не се спекулира политически със случая, тъй като не виждам нищо нередно. И още: Г-н Марин е помилвал общо 533 души за целия си мандат, като при едва 10-12 от случаите сам е решил да поеме отговорността за тези хора. Но пък имало и основания за намеци за корупция, защото хората не знаят какво точно представлява помилването и как е правено. Очакванията на обществото да научи имената на помилваните престъпници били разбираеми, но не можело да бъдат удовлетворени заради изискванията на Закона за защита на личните данни това да става само с тяхно съгласие. По признание на Ангел Марин почти в 100% от случаите помилваните не желаят имената им да бъдат оповестени.


Ако по делото за отнетото гражданство на Циганов ВАС сподели теорията за продължения мандат, това ще утвърди съдебна практика, която според юристи вече съществува. Става дума както за произнасяне на ВАС, така и на Конституционния съд. С Решение 2 от 1991 г. конституционните съдии се произнасят, че пълномощията на президента не се прекратяват на основание чл. 97 от конституцията, когато той се кандидатира за участие в президентски избори. Би могло да се стигне и до тълкувателно решение на съда, както и да бъде сезиран Конституционният съд - да коментира специално правомощията на вицепрезидента. Маргарита Попова го намекна с думите, че не би било излишно, който проявява интерес, ако реши че са били направени нарушения, да се обърне към Конституционния съд. Но дори и КС да се произнесе, решението му ще действа само занапред, обясни Попова.


Големият въпрос обаче е извън тясно юридическите рамки. За десет години Марин е помилвал 533 престъпници, много от които са извършили тежки престъпления. Вицето на Петър Стоянов - Тодор Кавалджиев , пък помилвал двойно повече, а Желю Желев, който изкара по-голямата част от мандата си без помощник след оставката на Блага Димитрова - тройно повече. Отделно Желев подписа и най-голямата амнистия на прехода, в резултат на която хиляди престъпници излязоха на свобода, а силовите групировки се развихриха. Някои от тези хора са излежали част от присъдите си, но други не са и започвали.


Отказът на държавата да изпълни наложените им от самата нея наказания е акт на висша милост, но тя се проявява твърде едностранчиво, защото суверенът на държавната власт - гражданите, са лишени от право на глас. А на практика тайно работи цялостен механизъм за освобождаване на престъпници, в който участват всички власти. Вицепрезидентът помилва само по писмено предложение на министъра на правосъдието. Той пък наред с министър-председателя приподписва издадените за това укази. Това Попова не коментира, но пък съобщи, че комисията, която е била оторизирана да се занимава с досиетата за помилвания, не е имала щатен представител в президентската институция. Той не е бил назначен в президентската институция, той е външен човек. Според мен трябва да има постоянна структура.


Старателното укриване на тази подмолна дейност подсказва последователно изкривяване на наказателната политика в тотално криминализирана страна като България. А целта е на гюрултията около помилванията , разбира се, не е да се търси отговорност на Първанов и Марин, а да се осъществи поредният пиар. Управляващите явно не се притесняват, че някой ще очаква, като са казали А, да продължат нататък. Считаният за безгласна буква ракетен генерал обаче даде да се разбере, че не е слаба ракия. Марин предупреди приемниците си, че са тръгнали да гасят пожар с огън, и намекна, че знае много и може да опресни паметта им за разни молби и ходатайства. Бившият вицепрезидент направи и следващата крачка и поиска да се открият всички преписки, откакто съществува тази институция. Изказа и предположение, че го атакуват най-вече заради отказани от него помилвания. В добавка отсече, че носи цялата отговорност за одобрените от него помилвания и не се притеснява от проверки.


Всъщност той има основания да е спокоен - не само защото броят на помилваните по време на двата му президентски мандата е далеч по-нисък от този в мандатите на неговите предшественици, но и защото е само елемент от процедура по помилване, в която участват много хора, а липсват ясни критерии и правила. При нея може да се ползват всякакви политически връзки и финансови стимули, без да има елементарен публичен контрол. Тази процедура затваря кръга на едно напълно дискредитирано наказателно правораздаване и обезсмисля дори много от случаите, в които се стига до влезли в сила осъдителни присъди. Да напомним, че преди да се стигне до помилването, наказателното ни законодателство предлага богат набор от средства за избягване на затвора - споразумение, съкратено съдебно следствие, определяне на едно наказание при няколко извършени престъпления, замяна на лишаването от свобода с глоба, условно осъждане, предсрочно освобождаване. Към тях може спокойно да се добави и фриволното изпълнение на наказанията в местата за лишаване от свобода. При всички изброени правни институти човешкият фактор следва предписанията на закона, но при помилването ролята му е първостепенна. Президентът и вицепрезидентът са оставени преди всичко на съвестта си и на чувството си за държавност. В този смисъл Плевнелиев и Попова нямат алтернатива и би трябвало да отворят досиетата за помилване.


nbsp;


nbsp;


Конституционната уредба оставя място дори за колебание задължително ли е вицепрезидентът да бъде упълномощаван с указ. Извън общото правило на чл. 92, ал. 2, че Президентът се подпомага в своята дейност от вицепрезидент, според чл.102, ал.1 В изпълнение на своите правомощия президентът издава укази, отправя обръщения и послания. Чл. 104 пък посочва, че Президентът може да възлага на вицепрезидента правомощията си по чл. 98, т. 7, 9, 10 и 11. - Тоест онези, които са свързани с предоставяне на убежище, с българско гражданство и с помилване. Не е казано обаче, че това също става с указ, какъвто Първанов все пак е издал в началото на първия си мандат. Той е безсрочен и в качеството си на публичноправен акт, издаден от държавен орган, не се обезсилва с изтичане на мандата на органа, който ги е издал, а е в сила, докато не бъде отменен. Това е принципно правило - актовете на всички държавни органи не се обезсилват с прекратяването на правомощията на органа, който ги е издал. По отношение на президентските актове пък законът изобщо не дава възможност да бъдат оспорвани по съдебен ред и дори последваща отмяна от следващ президент няма да отмени правните им последици. По конституция президентът и вицепрезидентът не носят отговорност за действията, извършени при изпълнение на своите функции с изключение на държавна измяна и нарушение на конституцията. За второто по време на мандата е възможен импийчмънт, но на това основание такъв никой не е искал.



Лагерът на юристите, които не виждат проблем в липсата на втори указ, смята скандала за измислен, изтъквайки, че легитимността на действията на вицепрезидента идва не от упълномощаването, нито от полагането на клетва пред Народното събрание, а от прекия избор на държавния глава и на помощника му. Отвръщат им, че президентският мандат все пак е строго дефиниран във времето и е абсурдно да се твърди, че вторият мандат е продължение на първия.

Facebook logo
Бъдете с нас и във