Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Приеха окончателно спецсъда

Уредбата на специализираните наказателни съдилища и органи за досъдебно производство вече е част от законодателството. След като депутатите от ГЕРБ и Атака гласуваха преди Нова година на второ четене промените в Закона за съдебната власт, с които бе утвърдена структурата на спецмагистратурата, в четвъртък (27 януари) те одобриха окончателно и промените в Наказателно-процесуалния кодекс, определящи подсъдността и процедурата, по която ще се работи.
Текстовете обаче ще влязат в сила след повече от половин година - това ще стане шест месеца след обнародването им в Държавен вестник, което означава през август. Не се очаква президентско вето, тъй като Георги Първанов изрази вече съгласие за създаване на такава структура, докато Народното събрание обсъждаше промените в съдебния закон.
Заявката на ГЕРБ миналата година беше специализираната наказателна магистратура да започне работа още на 1 януари. Но после стана ясно, че това е невъзможно по няколко причини. Яростният отпор на опозицията накара управляващите да преработват ключови текстове, а материалното обезпечаване на структурата и техническите препятствия около обособяването й в условията на криза също забавиха проекта. В добавка управляващите решиха да го изпратят за съгласуване с експертите от Венецианската комисия на Съвета на Европа, а тяхното положително становище дойде едва около Коледа. Така се отдалечи и намерението законът да влезе в сила от 1 май.
Не е ясно дали Министерството на финансите ще задели тепърва средства за изграждането на съдилището, или част от тях ще бъдат покрити с пари от бюджета на съдебната власт. Отсега могат да се предвидят и кадровите драми във Висшия съдебен съвет, когато започне процедурата по назначаване на съдиите, прокурорите и следователите, от които се очаква да осъдят мафията. Спецмагистратите ще се ползват с допълнително заплащане и привилегии, а в същото време прогнозите са, че ще работят по-малко.
Структурата ще действа в София, но подсъдни ще й бъдат престъпления, извършени в цялата страна и от българи в чужбина. Ще разглежда дела на две инстанции, а третата остава Върховният касационен съд. Приетата нова глава 31а в НПК урежда особените правила за разглеждане на делата, които са подсъдни на спецмагистратурата. Това са всички дела, влизащи в обсега на чл.321 и 321а от НК за организиране и ръководство на престъпна група, както и всички състави на престъпления, където квалификациращият признак е извършването на деянието от организирана престъпна група - убийство, телесна повреда, отвличане и т.н.
Правилата за подсъдност предвиждат също така, че когато срещу едно лице е повдигнато обвинение за няколко престъпления, ако едно от тях е подсъдно на спецсъда, всички престъпления се разглеждат в него. Ако няколко лица са обвинени в съучастие за едно или няколко престъпления, но само един от съучастниците подлежи на съдене от спецсъд, всички подсъдими ще се изправят пред него. В случай че две или повече дела за различни престъпления и срещу различни лица имат връзка помежду си, те се обединяват, ако правилното им изясняване налага това, и ако само едно от делата е подсъдно на спецсъда, той разглежда общото дело. От това правило са изключени само дела, подсъдни на военен съд - ако едно дело е подсъдно и на спецсъда, и на военния съд, гледа го военният съд.
Опонентите на новата структура щурмуваха най-мощно предвидената в първоначалния проект подсъдност с оглед на субекта. Тя предвиждаше спецмагистратите да поемат всички дела, в които разследвани и обвиняеми са министри, депутати, областни управители, кметове и магистрати и членове на ВСС. Управляващите отстъпиха, но опозицията все пак продължи да оказва свиреп отпор при финалното гласуване. От БСП са категорични, че и в този вид спецсъдът е противоконституционен и едва ли ще се откажат от обещанието си да го атакуват в Конституционния съд. Аргументите са, че той има белези на извънредна юрисдикция и предназначението му е да мачка опозицията по поръчка на управляващите. Остава и големият въпрос какво става с нуждата от радикална съдебна реформа в цялата система на правораздаването и в съдебната власт. Дали вместо нея не се готви създаването на паралелна структура за постигане на конюнктурни цели?!

Facebook logo
Бъдете с нас и във