Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Прикриващ прокурорски огън срещу Маргините

Ако на човек му е писнало от информации Маргините вътре, Маргините вън, новината за наложената в четвъртък (21 януари) от Софийския апелативен съд мярка за неотклонение задържане под стража на Красимир Маринов-Големия Маргин просто не е новина. Делата срещу фамозните братя и бандити от престъпните им структури, от една страна, с нищо не изненадват. От друга, са израз на отчайващата правораздавателна нищета на съдебната ни система и лупингите, които тя прави, са единствено за да я възпроизвежда. Броени дни, след като Софийският градски съд освободи Красимир Маринов от ареста с най-леката мярка подписка, горната инстанция го прибра отново с най-тежката. Голямата амплитуда между двете е без особено значение, тъй като за обвиняеми като този срокът на ареста никога не е същият, както за някой кокошкар.
Ако има новина, тя е просто нов епизод от хумористично скечовото токшоу, в което водещите държавни органи по сигурността се бъзикат публично така, че аудиторията да остане с тях поне няколко минути. В последното си издание хуморът в шоуто не беше в изобилие, но пък за сметка на това се оказа изтънчен. Изтънчен, защото съдебното заседание беше отложено с цял час, защото прокуратурата щяла да представи нови доказателства. На пръв поглед - рутинна спънка в името на успешния ход на досъдебното производство. Но пък онзи, който се изкуши да хвърли втори поглед, ще се посмее повече.
Как да се разбират новите доказателства на прокуратурата срещу Големия Маргин за създаване и ръководене на организирана престъпна група за разпространение на наркотици и провеждане на наказателни акции? Дали в смисъл че обвинението е открило решителното доказателство в последния час, или че в същия този час е решило кое доказателство да сложи на върха на копието. Във всеки случай ще трябва да е нещо толкова важно, че да отнесе като бръмбар сламка мотивите на градския съд за освобождаване на Красимир Маринов. В тях съдия Иван Стойчев съсече прокуратурата с констатацията, че липсват доказателства за твърденията й, а ключовите показания на друг член на групата - Тихомир Георгиев-Боксьора, са израз на цинично използване на държавното обвинение срещу свои мними или действителни опоненти за постигането на собствените си престъпни цели.
Какво ли чудо в два нови тома са представили градските прокурори на апелативния съд, че да лиши Големия Маргин от домашен уют? И какъв ли ще е обявеният преразпит на защитени свидетели? Вероятно ще разберем в някой следващ епизод, в който градският прокурор Николай Кокинов ще пусне с тънка усмивка поредната доза информация с характер на ребус. Той пък се превръща в главоблъсканица за всеки, който се опитва да подреди мозайката Маргини. Наивно до безумие, защото ако в тази серия процеси има нещо ясно, то е, че те не са това, което вижда широката публика. Натрапчивото усещане е за наличие на паралелен и задкулисен процес, дирижиран в неизвестна посока.
След досегашния провал на първото дело Маргини за подготовка на тройно убийство обвинението в подбудителство за убийството на Боби Цанков понесе от самото начало белега на съмнението. Не че Маргините не са способни на такова нещо според десетилетната мълва. Но светкавичното повдигане на обвинение крие подозрението, че са дежурната изтривалка за възбуждане на процеси, които не водят доникъде. Последното обвинение за ръководство на престъпна наркобанда изглежда най-постижимо, защото в разпространението на наркотици са ангажирани най-голям брой хора. Но пък е странно, че се повдига едва сега, след като цяло поколение българи приеха като азбучна истина, че всичко свързано с наркотиците и съпътстващите ги убийства и побоища, минава през щаба на Маргините.
Изкушените по темата Маргини си задават все по-настойчиво и един друг въпрос: Какво стана с Малкия Маргин? Каквито и критики да търпят службите, трудно е да се повярва, че не знаят къде се намира Николай Маринов. Ако изчезването му е част от сценария, службите си лепват петно, което трудно ще изчистят. Прикриващите истината за посткомунистическата престъпност серийни обвинения пък лекьосват за пореден път прокуратурата. При тези ялови актове отчаяното му бягство зад граница звучи все по-несъстоятелно. Дори и да се е стреснал, то не ще да е от тях, а от бъдещите обвинения, които очаква да му бъдат повдигнати. Или от някой друг тип разправа, която наистина го е уплашила.

Facebook logo
Бъдете с нас и във