Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Призрак броди по българо-сръбската граница

Призракът на една ограда предизвика трепети и дипломатически совалки. Не става дума за съоръжението по българо-турската граница, чието споменаване води до появата на гърчове заради неимоверно високата и цена. Става въпрос за подобно съоръжение, но по западната ни граница със Сърбия. Оградата все още не е факт, но още преди да бъде забит първия й колец, извади дипломатите от двете съседни държави от лятната летаргия.

 

Фитилът на дипломатическата активност беше припален миналата седмица, когато на сайта на Министерството на финансите на Република Сърбия беше публикувано решение за временно одържавяване на частни имоти в пограничнатата зона в Сърбия с България. Става дума за решение на правителството, с което временно ще бъдат използвани частни и държавни имоти по границата с България, където ще бъде изградена телена ограда. Целта й е да се ограничи нелегалното преминаване на границата и навлизането в страната, което ще ограничи и разпространението на коронавируса в страната, оповести сръбската информационна агенция "Танюг".

Информацията беше възприета сериозно, по простата причина, че от два месеца подобна ограда се изгражда

по браздата между Сърбия и Северна Македония.

Това се извършва по силата на Наредбата за мерките по време на извънредното положение, приета от сръбското правителство по време на пандемията. Сред мерките, в чл. 3 "б" е предвидено, че за предотвратяване разпространението на заразата, както и на масовото незаконно преминаване на държавната граница, се допуска временното изземване правото на ползване на поземлени имоти, собственост на физически и юридически лица, по протежение на граничната линия с Република Северна Македония и Република България.

По границата със Северна Македония оградата в държавните имоти действително е издигната в протежение на 147 км, но заради липсата на постановление работата в частните терени и гори се наложи да спре. Пред "Танюг" кметът на община Прешево Шчиприм Арифи коментира, че сръбското правителство е известило за изграждането на оградата буквално в навечерието на дейностите по строежа й. Теленото съоръжение преминава през близо 220 частни парцела от село Миратовац до Куманово. Министерството на финансите на Сърбия е обещало, че обезщетенията за частните имоти ще бъдат поети от правителството, след като бъдат утвърдени от местните общински власти.

Според кмета на Прешево, цялата сага около одържавяването на имотите заради

оградата е била част от договор между Сърбия и ЕС

за противопоставяне на евентуална вълна бежанска вълна от Изток.

Брюксел обаче реагира и отхвърли тиражираната информация, че има договор с Белград за изграждане на ограда със Северна Македония и България, с цел да се пресече бежански наплив към ЕС. За това съобщи Frаnсе 24, според която на Сърбия е предоставена европейска подкрепа за осигуряване на граничния контрол в района на Балканите. Средствата обаче не са предназначени за поставяне на огради, потвърди Frаnсе 24 в началото на седмицата.

Реакцията на българските власти беше повече от странна. По разпореждане на вицепремиера и министър на външните работи Екатерина Захариева дипломатическата ни служба поиска обяснение от властите на Република Сърбия относно публикациите в сръбски медии, че правителството ще строи ограда по границата с България. За тази цел посланикът за специални поръчения Иван Петков се срещна и разговаря със сръбския посланик в София Желко Йович. Посланик Йочич увери Петков, че

сръбското правителство не е вземало такова решение,

нито се извършват дейности по подготовката за такова съоръжение.

От лятната летаргия беше изваден и посланикът на България в Република Сърбия Радко Влайков. Той пък проведе разговор с Милош Попович, началник на кабинета на сръбския министър-председател г-жа Ана Бърнабич, който също потвърди, че подобно решение за България няма. Ако в бъдеще се обсъжда такова, ще бъдем уведомени предварително, съобщи Влайков.

Причината за изненадващите дипломатически совалки е очевидна - те целят да се разбие на пух и прах твърдението, че Сърбия ще вдигне ограда по границата с България, за да се пази от бежанци и коронавирус. Обяснението е простичко - ако западните ни съседи все пак вдигнат такова съоръжение, в Брюксел може и да се запитат за какво тогава са били похарчени онези 160 млн. евро, които през 2016 г. Европейската комисия обяви, че ни дава. Ще се запитат също и защо през май 2017 г. тогавашният вътрешен министър Валентин Радев по време на среща с комисаря по миграцията Димитрис Аврамопулос поиска отсрочка за усвояването на вече отпуснатите за границата милиони, и на всичко отгоре даде да се разбере, че България е поискала още 400 млн.евро за 10 годишен период.

Ето защо беше цялата уйдурма около неслучилата се ограда по българо-сръбска граница. Защото, както посочи МВнР по повод твърденията, "границата на България със Сърбия се охранява изключително стриктно от страна на Граничната полиция на Република България като външна граница на ЕС".

Така де, може да е скъпичко, но е стриктно и щом ЕС плаща, всичко е наред...

 

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във