Параграф22 Weekly

§22 Анализи

ПРОБЛЕМЪТ НА ПРОКУРАТУРАТА Е ВОДОПРОВОДЕН, А НЕ ПРАВЕН

За анемичната прокурорска работа са повече виновни депутатите, отколкото работещите в държавното обвинение. Защото Народното събрание е това, което пише и променя Наказателния кодекс (НК), а не прокуратурата. А материалният закон е пълен с престъпления, които спокойно могат да отпаднат от него. Това са деяния, които могат да се преследват като нарушения на гражданския закон или като административни нарушения. На правен език това се нарича декриминализация.
Сегашното изобилие на престъпни състави в закона претоварва прокуратурата с работа, а когато тя не смогва, започва да претупва или да бави делата. А нерядко и двете. Сега за истинските престъпления като убийствата, подкупа, кражбата, грабежа или телесните повреди не остава време, понеже системата е задръстена с производства, чийто обект е измамата, или т. нар. хулиганство. Първото може да се преследва чрез гражданско дело, заведено от пострадалия, а второто да се наказва с административното наказание глоба. Така част от прокурорите ще бъдат освободени, за да ни пазят от престъпления, от които няма как сами да се опазим.
Измамата е определена в нашия Наказателен кодекс като създаване или поддържане у някого на заблуждение, което води до материална вреда за измамения и до материална изгода за мамещия. От това определение се вижда, че престъплението измама е танц за двама.
Мамещият не бърка скрито в нечий джоб, не разбива врати по нощите, не удря никого, не ползва оръжие и не заплашва. За разлика от кражбата и грабежа, той подвежда, омагьосва, служи си с психологически похвати, манипулира. Пострадалият от това престъпление няма как да бъде ужилен, ако е внимателен, ще рече - ако направи справки, изиска документи, настоява за обезпечения, чете какво подписва, мисли на кого плаща, ограмотява се и изобщо - ако използва всички възможности, които му дава гражданският закон. Затова смятам, че измамата не трябва да бъде в групата на престъпленията, тъй като по своята същност тя е нарушение на гражданския закон. Ако хората са бдителни, обществената опасност на измамата е нулева.
Въпросът с грабежа не стои по този начин: колкото и да си внимателен, винаги могат да те издебнат зад ъгъла с бухалка или с нож. Сега всички ние, данъкоплатците, плащаме заплатите на прокурори, защото някой е проспал възможността да опази собствения си интерес! Аз мисля, че ако Иван е глупав, лековерен и мързелив и не си е направил труда да поиска нечия лична карта, удостоверение за актуално състояние или нотариален акт, именно той трябва и да си носи отговорността, и да си плаща за евентуалните щети, а не всички ние. Измамата трябва да се третира като неизпълнение на договор и нищо друго.
Хулиганството е друг добър пример за нуждата от декриминализация на някои простъпки. Неговата обществена опасност е несравнимо по-ниска и може да се преследва по административен ред, подобно на повечето нарушения на Закона за движение по пътищата. В чл.325, ал.1 от НК се дава някаква дефиниция на престъплението хулиганство: Който извърши непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, се наказва за хулиганство с лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание.
С други думи, хулиганството е разтегливо понятие и затова понякога то се използва за борба срещу свободата на словото. Този състав на Наказателния кодекс е идеален за целта. Докато другите престъпления са описани подробно, това почива на субективните пристрастия на прокурорите за това какво е и какво не е морално. Това е така, понеже законът не изрежда конкретни действия, които съставляват хулиганство. Вместо това дава обща насока, която почива на нечия представа за обществен ред.
Депутатите трябва да разтоварят прокурорите и от други техни несвойствени действия, като участието им в някои граждански и административни производства. Така например трябва да се махнат от съдебните зали прокурорите по административните дела, както и по делата за търсене на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани. И бездруго в такива процеси те често не слушат какво става в залата. Пък и тях никой не ги слуша!
Ако аз съм съдия, не бих се интересувал какво има да каже прокурорът, щом той всеки път повтори едно и също, независимо от характера на делото: Да не се уважи жалбата, да не се уважи искът. И даже ако казва нещо за конкретния казус, ако съм съдия, пак не бих го слушал, понеже той не го подкрепя с никакви смислени доводи, които могат да ми послужат при писане на решението. За 10 години като адвокат само веднъж чух прокурор да излага мотиви за позицията си по административно дело, а по гражданско дело пък изобщо още не съм чул подобно нещо.
Другото основание за изхвърлянето на обвинението от гражданския и административния процес е, че интересите на държавата са защитени и без участието на прокурорите. Достатъчно е, че в залата е юрисконсултът на държавното учреждение, срещу което е заведена жалбата или исковата молба.
Това е една от причините в момента прокурорите да не се напрягат да правят нещо по тия дела, а се задоволяват да стоят като част от интериора на съдебната зала. Тези прокурори мебели могат да вършат някаква истинска работа, например да се занимаят с епидемията от присвоявания в общините или пък с масовата злоупотреба с власт от страна на полицаите. Или още по-добре - с кражбите и грабежите.
Някой ще каже: ама нали и сега има прокурори, които да се занимават с тези престъпления! Има, но не са достатъчно. Което означава, че делата се бавят ненужно с години. Докато накрая се прекратят по давност, което в крайна сметка означава, че са похабени държавни пари, без да има някой наказан. Или пък че е бил тормозен един невинен човек.
Нека помним, че бавното правосъдие не наказва виновните, то наказва невинните! Ако се увеличи броят на прокурорите, ще се увеличи тяхната пропускателна способност и в крайна сметка делата ще се движат по-бързо. Тук проблемът е водопроводен, а не юридически! През една тясна тръба не може да премине голямо количество вода за единица време. Ако искаме да увеличим дебита й, трябва да увеличим сечението й - в случая щатовете.
Втората вина на депутатите е, че не са установили държавна такса за подаването на сигнали или жалби до прокуратурата. Кое да бъде таксувано и кое - да не бъде, се решава от Народното събрание, не от хората на Борис Велчев. Това задръства системата с глупости: всеки е готов да се пробва дали няма да постигне нещо. Нали няма какво да загуби! Мои познати прокурори са ми показвали невероятни четива. Едното бе писано от съпруг, който се оплакваше, че жена му го тормози, като вдига шум с тиганите в кухнята. Другият бе от някаква баба, която искаше прокуратурата да намери студента, дето не си е платил последния наем. Трети бе сътворен от човек, който бил наводнен от съседа си. Това са очевидни случаи за гражданското правораздаване. Една от жалбите бе от жертва на заговор за отравяне. Друга - за подслушване от страна на марсианците - очевидни случаи за психиатрията.
Разбира се, никой не образува наказателни производства по подобни сигнали за мними престъпления. Обаче все някой трябва да ги чете. Този някой е прокурорът, който би могъл да се занимава с нещо по-смислено, ако имаше филтър на входната врата. Например по 50 лева на сигнал биха свършили работа. Това хем ще намали броя на глупавите и безсмислени сигнали, хем ще вкара пари в системата. А с тия пари могат да бъдат наети още прокурори, което, пак ще повторя, може да ускори хода на делата.
Но, да бъдем обективни, за бавността на преписките и производствата известна вина има и долнокачествената работа на самите държавни обвинители. Когато те допуснат процесуални нарушения, а после делото стигне в съда, там вместо да бъде решено и прокурорите да се отърват от него, то се връща за допълнително разследване - връща се при тях. Междувременно обаче са постъпили нови сигнали и са образувани нови производства. В прокуратурата влизат нови и нови дела, но не излизат. Така системата се задръства. Като се затлачва, работата на прокурора се увеличава, а след като тя нарасне, той започва да работи през пръсти. А понеже работи през пръсти, делата се връщат за допълнително разследване. По този начин омагьосаният кръг се затваря: повечето работа води до още повече, от което пък следва по-ниско качество, което води до още по-ниско качество.

Facebook logo
Бъдете с нас и във