На 17 април в Софийския градски съд (СГС) трябваше да започне дългоочакваният процес Държавата срещу МЦС-България. Броени минути по-късно обаче стана ясно, че радостта от възмездието над фараоните няма да се състои. За трети пореден път съдия-докладчикът по делото Георги Георгиев реши, че няма да започва никакъв процес докато пред него, на подсъдимата скамейка, не застане поне единият от братята-фараони Феодор и Роналд Чихи, обвиняеми по делото заедно с българина Емил Стоилов. Според регистрите, МЦС - България започва официално дейността си на 6 април 1992 г., с решение N1 на Фирмено отделение на СГС. В задължителния предмет на дейност е записано: маркетинг, представителство и посредничество, консултантска дейност, вътрешна и външна търговия с промишлени стоки и селскостопански продукти, финансова и кредитна дейност. Уставният капитал на новороденото ООД е 100 000 лв., разпределен между МЦС-Залцбург (Австрия), представлявано от германския гражданин Феодор Йорг Чихи - 18 дяла по 5000 лв. (общо 90 000 лв.), Емил Стоилов (управител на ООД-то) - 2 дяла по 5000 лв. (общо 10 000 лева). Следват година и пет месеца тотално бездействие на промишления и селскостопанския фронт, след което вълкът бавно започва да мени козината си. С нарочно писмо от 25 юни 1993 г. МЦС-България ООД иска от БНБ лиценз за извършване на банкови сделки като финансова къща и на 5 август същата година заветната бумага вече е в ръцете на управителя Емил Стоилов. На 24 септември 1993 г. Фирмено отделение на СГС не остава по-назад и узаконява прераждането на пирамидата от обикновено ООД в тъй необходимата (за далаверата) финансова къща. Със съответния предмет на дейност финансова и кредитна дейност, маркетинг, консултантска дейност, представителство и посредничество. Според доказателствата, събрани от оперативните работници и следователите по делото обаче, пералнята е завъртяна най-малко година и половина преди първата регистрация на МЦС-България. През есента на 1991 г. моят приятел Ерих Мартон - натурализиран българин, чийто баща е немец, и член на Съюза на преводачите в България ме запозна с друг член на Съюза на преводачите - арменец по произход, живущ в България - Степан Бюлбюлян, разказва пред следствието управителят на пирамидата Емил Стоилов. - Този Степан разбрал от Ерих, че аз говоря немски, и ми предложи да стана негов помощник срещу месечно заплащане. Обясни ми, че работата ще се състои в създаването на структури на МЦС-Залцбург (Австрия) в София и страната, на която фирма той е представител в България.Няколко дни след запознанството ни със Степан - продължава разказа си Стоилов, същият ме представи на директора на МЦС-Залцбург - г-н Феодор Чихи, който беше в София. Аз, Степан и Феодор Чихи обиколихме няколко града и се срещнахме с клиентите, които фирмата вече имаше... Феодор Чихи ми обясни дейността и структурата на международната групировка МЦС Груп със седалище в Залцбург и с президент г-н Йоахим Мюлер Моцкус....След скандал между Бюлбюлян и Чихи, разиграл се няколко месеца по-късно, арменецът си взима шапката и напуска. А Емил Стоилов изведнъж се събужда... в рая: Чихи го кани в Австрия, за да го представи на архитекта на пирамидата - Йоахим Моцкус, като единствения кадърен човек, който може да поеме ръководството на МЦС-България. Луксът явно е взел акъла на Стоилов, а титаничните цифри, с които неговите бъдещи партньори си играят, направо го качват в асансьора за седмото небе. Шашардисването е подплатено и със случайно посещение в залцбургската Кредитна банка, с която пирамидата работи. Както и може да се очаква - препоръките за МЦС Груп са повече от положителни, а решението на Стоилов да влезе в играта е подписано и подпечатано. Взе се решение от Мюлер (това е второто име на Йоахим Моцкус - бел. ред.) - разказва пред следователите Стоилов - МЦС-Залцбург с директор Феодор Чихи да създаде заедно с мен финансова къща МЦС-България като смесено австрийско-българско ООД. От австрийска страна генерален директор беше Феодор Чихи, а от българска - аз....Още неизветряло шампанското от съдебната регистрация на пирамидата на 12 март 1992 г., в страната цъфват първите регионални центрове - в София, Бургас, Варна, Видин и Пазарджик. Три са схемите, по които наивниците са излъгани да предоставят парите си на мошениците: чрез договор за предоставяне на кредит, чрез договор за участие в колективна инвестиционна схема и чрез договор за доверително управление на чужди финансови активи. И в трите случая обаче стръвта на куката е една и съща - връщане на парите с голяма лихва. А за да бъдат нещата съвсем като истински, всеки, който доведе 5-10 вложители, е бил назначаван за техен групов отговорник срещу процент от сумите, влезли в пирамидата. Според самопризнанията на Стоилов, тъй наречената влогонабирателна дейност на МЦС-България започва на 24 октомври 1991 г. и продължава до 19 май 1995 година. Измамени са общо 4673 души, като фараоните са отмъкнали 280.910 млн. лева. Сума, която по какъвто и курс от онова време да обърнем, все си прави над 7 млн. долара. Изнесени от България буквално на ръце - чрез нарочни куриери, с куфарчета, куфари, платнени торби и кашони. По време на петгодишното следствие категорично са доказани няколко неща. След рухването на пирамидата в сметките й са открити единствено жълти стотинки. Никой никога не е издавал разрешение на МЦС-България за инвестиции зад граница. А по време на цялото си съществуване пирамидата не е водила абсолютно никакво счетоводство и не е подала нито една годишна данъчна декларация. Каква е ролята на братята Феодор и Роналд Чихи, които отдавна са предпочели свободата зад граница пред българската тюрма? Огромна - да поддържат връзка с централата, да прибират парите от Стоилов и да ги предават на специални куриери. Операцията е провеждана най-малко два пъти месечно. Куриерите са влизали в страната с редовни паспорти и никога не са използвали един и същи ГКПП два пъти последователно. За сметка на това всички пари са заминавали в една посока - Австрия, централата на МЦС Груп. На траншове от по 50-60 000 долара на курс. Делото е образувано на 23 юни 1995 г. с постановление на Софийска градска прокуратура и е възложено на Националната следствена служба (НСлС) и в продължение на две години всичко върви в рамките на нормалното. Същинската баталия по делото започва през първата половина на 1997 г., когато на двама от обвиняемите - Емил Стоилов и Роналд Чихи, мерките за неотклонение задържане под стража са изменени в парична гаранция. По обясними причини Стоилов остава в България (в Австрия никой не го чака с духова музика), докато немецът Чихи моментално духва в неизвестна посока. Малко по-късно титулярният следовател Георгиев е сменен и щафетата поема колегата му Валери Попов. През декември 1997 г. делото за първи път е приключено и изпратено в СГП с мнение за съд на тримата обвиняеми - братята Чихи и Стоилов. Номерът обаче не минава и в началото на 1998 г. делото е върнато за доразследване. Следователят Попов е отстранен и на негово място работата подхваща следовател Стоянова, която е командирована специално за случая от Столична следствена служба. Какви не ги е свършила командированата не е толкоз важно. По-същественото е, че на 27 април 1999 г. шефът на стопанския отдел в Специализираната следствена служба (наследник на НСлС) Ангел Александров издава вътрешна заповед и връчва делото на следовател Татяна Георгиева.На 13 декември 1999 г. материалите отново заминават за СГП. Мнението на Георгиева е, че тримата обвиняеми трябва да бъдат съдени по чл. 203, ал.1 от Наказателния кодекс - за длъжностно присвояване в особено големи размери. Според статистиката, до този момент са разпитани 4673 пострадали от дейността на пирамидата, които са сключили 6835 договора с фараоните. Томовете по делото са 123 и съдържат общо 25 000 страници. За разлика от предшествениците си, поредният наблюдаващ прокурор Стоилова добросъвестно написва обвинителния си акт и на 15 март 2000 г. софийският градски прокурор (тогава) Нестор Несторов го внася в съда. Ответният удар е жесток и... светкавичен. Само за един календарен месец и четири дни съдия-докладчикът по делото Георги Георгиев праща по дяволите петгодишните надежди на измамените и... връща делото за доразследване. Стахановското трудолюбие на съдия Георгиев е покъртително - за около 25 работни дни той:- изчита всичките 123 тома по делото;- прави сравнителен анализ между показанията на тримата обвиняеми и показанията на разпитаните 4673 пострадали;- консултира се с колегите си от останалите двайсетина европейски държави, в които се водят подобни дела срещу тамошните клонове на МЦС Груп;- изучава подробно всички финансово-счетоводни документи и експертни заключения. И установява накрая, че правата на Стоилов и братята Чихи са нарушени от ченгета и магистрати, събраните доказателства и свидетелски показания никак не са достатъчни за пред съда и е необходимо да бъдат разпитани още 1350 души. Съдия Георгиев установява и още нещо - че братята Чихи живеят на известен адрес в Дуисбург (Германия) и трябва да бъдат призовани и осъдени в България. На всяка цена. За малко да забравим - в ход е пуснат и друг любим съдийски прийом - С оглед повдигането на ново обвинение.... Знаете ли какво се крие зад тези шест думи? Най-малко още година и половина размотаване. Според най-повърхностни изчисления, за издирването, призоваването и разпитването на 1350 души от всички краища на родината са необходими поне шест месеца. Процедурата по евентуалното довеждане на братята в българския съд ще отнеме още около осем месеца (при положение, че те продължават да си стоят вкъщи пред телевизора, да се наливат с бира и да чакат някой да им донесе призовките на ръка). Още два-три месеца (в най-добрия случай) са необходими за дооформяне на новия обвинителен акт, за да попадне делото МЦС-България отново в ръцете на съдията Георгиев... Както се казва по друг повод - това е положението. И понеже на въпросния съдия Георгиев (нека си кажем истината в очите) не му стиска да започне процеса и да осъди реално Емил Стоилов и задочно - братята Чихи, той просто връща топката обратно в половината на следствието и прокуратурата. С изящен, според него, фалц. Защото практиката (дори нашата) показва, че доводите му са изсмукани от пръстите. Абсурдно е при близо 4000 свидетели да се разпорежда издирването на още 1350. Непрофесионално е (съвсем меко казано) при купища процесуално годни доказателства и перфектно повдигнати обвинения да се пращат ченгета, следователи и прокурори да гонят Михаля. И да повдигат нови обвинения, по които нямаш никакво намерение да съдиш когото и да било (практиката от процеса Капустин доказва, че при разпитани от следствието над 5000 свидетели в съдебната зала са препитани не повече от стотина души). И накрая - още по-странно е, че при два неуспешни опита за призоваване на братята Чихи през 2000 г. да се явят пред българския съд (единият чрез офицера за свръзка в посолството на Германия и полицията в Дуисбург, а другият - през Върховна касационна прокуратура и Министерството на правосъдието) отново се отлага началото на процеса със същия инатлив повод - нищо не става, ако поне единият от братята не влезе в съдебната зала.Априлската отсрочка, която съдия Георгиев си даде в очакване на Годо, е до ноември. Какво ще стане по-нататък е трудно да се предвиди, тъй като Феодор Чихи отдавна не е в Европа, а Роналд категорично отказва да получава каквото и да било от България. Камо ли да дойде тук, за да бъде съден. Делото МЦС-България е включено в списъка на делата на специален отчет, съставен (под номер 16) по нареждане на главния прокурор Никола Филчев през пролетта на 1999 година. И какво от това?
