Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Продължаваното престъпление обществени поръчки

В наказателното право има една особена форма на усложнена престъпна дейност, наречена продължавано престъпление. Според определението за нея N на брой престъпления от един и същ вид се извършват през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, а последващите действия се явяват продължение на предшестващите. С известни уговорки в тази формулировка от Наказателния кодекс спокойно може да бъде събрана и друга, различна от наказателната, публичноправна дейност - възлагането на обществени поръчки. Основната уговорка е, че възлагането на обществена поръчка не е уредено като престъпление, макар че в огромна част от случаите узаконява престъпление, че и по няколко. Освен това наказателната отговорност е лична, а възложителите на обществени поръчки поначало са държавни органи и в това качество не могат да бъдат съдени като престъпници.
Че обществените поръчки са форма за прехвърляне на бюджетни средства в частни джобове и са едно от лицата на корупцията у нас, никой вече не се съмнява. Другият несъмнен факт е показателната упоритост, с която законодателят поддържа някои коварни разпоредби в полза на спечелилите и в ущърб на несъгласните. Става дума за административните производства по обжалване на процедури при възлагане на обществени поръчки. Въпросът беше повдигнат на състоялата се преди Нова година Втора годишна среща със съдебния инспекторат към ВСС и инспектората към правосъдното министерство, организирана от Националния съюз на юрисконсултите. На нея присъстваха работодатели и работодателски организации.
Измененията и допълненията в Закона за обществените поръчки от 2006 г. е регламентирано обжалването на процедурите да се извършва пред Комисията по защита на конкуренцията. Практикуващи юристи отбелязват, че на този държавен орган е възложено да действа като особена юрисдикция въпреки наличието на 28 административни съдилища в страната. Има мнения, че сега действащата процедура по обжалването е неефективна, тъй като възложителите на обществена поръчка се изплъзват от нея, като избързват и сключват договор за изпълнение на обществената поръчка. При установено нарушение на процедурата за възлагане на обществена поръчка изправната страна трябва да иска да се анулира сключеният договор и да претендира за възстановяване на щети по отделен иск пред гражданските съдилища. Това на практика затормозява процедурата и изправната страна рядко има шанс да стигне до нейния успешен край.
Допълнителна бариера пред недоволните, решили да търсят правата си по съдебен ред, поставя блокирането на паричната гаранция, внесена за участие в процедурата по възлагане на обществена поръчка. Проблемът е, че докато трае обжалването на резултатите от възлагането на обществената поръчка в съда, обжалващата страна не може да изтегли гаранцията си, дадена за участие в процедурата по възлагане. Комисията за защита на конкуренцията не присъжда в полза на изправната стана възстановяване на държавната такса, която никак не е малка, нито на разноските за вещи лица и юрисконсултското възнаграждение. Това затруднява финансово хората, които търсят справедливо решение. При спиране на изпълнението на процедурата в закона е предвидено внасянето на гаранции и обезпечения в размер до 500 000 лева! През това време обжалващата страна не може да оперира със собствените си финансови средства. За времето на тяхното задържане не се начисляват лихви, макар че принципно съществува законова възможност да се търси и обезщетение за вреди.
На практика тежката, изключително формализирана процедура и финансовите разходи, които тя изисква, обезсмислят обжалването и търсенето на правосъдие. Практикуващи юристи препоръчват на съдебния инспекторат съвместно със съдилищата да установи колко иска за обявяване на нищожност на договори са заведени при установени нарушения в процедурата по възлагане на обществена поръчка. Би могло да се изследва и колко нови класирания са проведени за годината по обществени поръчки, за които е установено нарушаване на предвидения в закона ред. При несекващите скандали с нагласени и неизгодни за публичния интерес обществени поръчки би трябвало съдът да е обявил за нищожни огромен брой договори и по тях да са направени нови класирания. Но дали е така?
Предвидената в закона процедура за обжалване на конкурси за обществени поръчки обхваща единствено да се провери законосъобразността на процедурата, включително и съответствието й с предварително обявените критерии за оценяване на кандидатите. За съжаление, критериите се подбират и формулират така, че на тях отговарят само минимален брой фирми, разбирай - определени фирми. И няма държавен орган, който по административен ред да осъществява контрол върху държавните органи възложители на обществени поръчки доколко коректни и обективни са критериите за оценка, които те залагат в тръжната документация - дали са необосновано ограничаващи, дали са основани на стандартизационните и техническите изисквания, действащи към датата на обявяване на процедурата? Какво по-лесно от това възложителят и бъдещият победител да седнат предварително и да вкарат в изискванията някои детайли, които да предопределят победителя? Срещу тлъсти комисиони, разбира се. Колкото до Закона за обществените поръчки, той плаче за ремонт, но и новата власт си прави оглушки за пробойните.

Facebook logo
Бъдете с нас и във