Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Прокуратура в работен вариант

Този доклад на Европейската комисия е най-добрият досега. Днес правителството има повод да се гордее. Поздравявам премиера Бойко Борисов и министрите на вътрешните работи Цветан Цветанов и на правосъдието Маргарита Попова!
Това беше възторженият първи коментар на главния прокурор Борис Велчев, когато през месец юли пристигна последният доклад на Еврокомисията по механизма за сътрудничество и оценка. Велчев още тогава бързо се усети, че преиграва и призна, че посоченият в доклада факт - за огромен брой лица с по четири и повече на брой висящи дела на свобода, се дължал като цяло на недобрата работа на прокуратурата. Какво ли е очаквал обаче главният прокурор, щом като се радва на следните констатации и препоръки:
Анализът на Комисията показва, че продължават да са налице сериозни недостатъци в съдебната практика както по отношение на прокуратурата, така и по отношение на съда. Съдебният процес в България страда от липсата на инициатива и на професионален капацитет. При сложните разследвания липсват посока и цел, а процедурите са прекалено формални и прекалено дълги и често се провалят в съда. Въпреки че съгласно законодателството магистратите трябва да предприемат действия в полза на правосъдието веднага след като получат информация за извършено престъпление, те рядко изпълняват това задължение по ефективен начин. На практика Комисията забелязва нежелание от страна на прокуратурата да започне разследвания въз основа на очевидни сигнали и да води сложни разследвания, които отнемат време.
Има и още, но и толкова стига. Беше логична и очаквана критика. Нещата са много трудни, коригира се съвсем Велчев под напора на медиите. И увери, че в отговор на голямата критика по повод неуспеха на прокуратурата да се справи със скандала с Красьо Черния ведомството му не се е отказало да търси наказателна отговорност от фамозния посредник и от стотиците му събеседници, включени в прословутият телефонен списък. Аргументът му беше показателен: Ако се бяхме отказали, щяхме да прекратим разследването.
От тези Велчеви приказки изминаха три месеца и изтече доста вода. Разследването за търговия с влияние по мегаскандала Красьо Черния не само не е мръднало, но е в състояние на будна кома. То все още се води срещу неизвестен извършител, за него не само не се обелва и дума - остава само да бъде прекратено. Човекът, подмазал чудовищната корупционна машина, се явява ухилен на заседанията по другото дело - за лъжесвидетелстване, където наказанието е до 5 години лишаване от свобода. Но ако изобщо се стигне до присъда, то ще бъде заменено с глоба заради чистото му съдебно минало. Нито дума не обелва вече няколко месеца прокуратурата и за няколкото десетки уж проверявани и разследвани магистрати, за които заместник главният прокурор Валери Първанов подметна още през пролетта, но ведомството старателно и колегиално укрива имената им.
В годишния доклад на Велчев за дейността на прокуратурата през 2009 г. има интересни числа. Регистрираната престъпност бележи ръст от близо 7%, а разкриваемостта намалява. Картинката става още по-мрачна, като се прибави, че огромен брой престъпления изобщо не се регистрират в полицията, а по други вече регистрирани престъпления (които също са огромен брой) прокурорите отказват да образуват досъдебни производства, понеже не намирали достатъчно данни за извършено престъпление. В същото време върви с пълна пара прекратяването на прашасали дела поради изтекла давност, както и спирането на дела, защото извършителят не е разкрит. В доклада на Велчев се казва, че внесените в съда прокурорски актове са повече и по 96.5% от тях съдът е постановил осъдителни присъди и санкционни решения.
Как да си обясним това? Заключението кипи безсмислен труд е несъстоятелно при такъв висок процент на наказуемост по делата. Остава обяснението, че прокуратурата постига високия процент успеваемост по дела срещу кокошкари, което е очевидно от пръв поглед върху тези, които изпълват затворите. Излежаващите присъди там са предимно роми, а хората, които организират и генерират значимите престъпни схеми, ги няма. Като добавим и постоянния ръст на леките наказания, става ясна главоблъсканицата, в която хем престъпността расте, хем осъдителните присъди гонят 100 процента. А сред обществото няма и грам съмнение, че огромни средства на данъкоплатеца се хвърлят, за да угоява съдебната система, а тя се занимава главно с това да прелива от пусто в празно. И че срещу стратезите на престъпността и техните авери или не се образуват дела, или резултатите от тях попадат в онези 3.5%, които се разминават с осъдителната присъда. Иначе казано, прокуратурата проверява и завежда дела срещу когото си иска или срещу когото й посочат. А ако няма накъде, води делата така, че те не издържат в съда.
Впрочем апатията на прокурорите към резултата от делата бие на очи. Дори и по шумни дела, които биха им донесли ръст в репутацията. Обичайна гледка у нас е прокурор, чието поведение в съдебната зала говори за пълна незаинтересованост от изхода на делото. Връщането на обвинителните актове от съда за оправяне на пропуските по тях само по себе си не поражда проблем за съответния обвинител. Нито пък прилагането на различни процесуални хватки, както тази с разделяне на делото Октопод на няколко отделни. Не се оказват фатални и промените на мярката за неотклонение задържане под стража, след които знакови обвиняеми излизат да се лекуват на свобода, макар че в развитите страни не се прави така. Когато всички тези неща обаче са правило и преграждат пътя към осъдителни присъди, диагнозата е нещо средно между провал, бойкот и парализа.
Най-същественият резултат, който се вижда досега, е вербалната война между МВР и съда. Война, в която прокуратурата се е снишила и никой не може да разбере има ли нейното ръководство, а и кадровият й състав изобщо мнение по въпроса защо не печелят важните дела. Усилията им явно са съсредоточени както винаги в това да се оцелява на всяка цена, да не бъдат дразнени воюващите и да се угажда на всеки от тях.
Кредитът на доверие, който прокуратурата получи от новите управляващи - не защото го заслужаваше, а защото й дойде даром, дори насила - изтича. Инерцията на мотора ГЕРБ в наказателната дейност губи сила и това е разбираемо - никоя изпълнителна власт не може да влачи дълго време една толкова важна и толкова инертна и бездушна структура. Не че на прокурорите им пука - те са свикнали да губят доверие вече 20 години и вече сами не си вярват, че от тях зависи нещо. Но все пак Велчев, Кокинов и компания все повече се червят и оплитат в оправданията. Шикалкавения от рода: Това обвинение е само работно, Има доказателства, предстои да ги съберем или Домашният арест е все пак втората по тежест мярка за неотклонение вършат работа до време.
Шумните операции на МВР под ръководството на прокуратурата влизат в съда, където Алексей Петров ще се върне като предизвестен победител. Очертава се нова серия циркове и, както винаги - безпощадно губене на пари на данъкоплатеца. Отсега е ясно, че малцина от задържаните в най-шумните операции ще стигнат до осъдителна присъда, поне на първа инстанция. А има още две, които могат да оправдават, да връщат делата, да ги прекратяват. Докато клоунадата върви, ГЕРБ ще изпусне парата и ще остане старото усещане, че това кой да бъде осъден и кое дело как да бъде провалено се решава някъде извън съдебните зали. Отпадат обвинения - както в случая с Николай Цонев, прекратяване на разследвания - както стана с Христо Григоров, шикалкавене в обвинителните тези - като при жената на Вальо Топлото, смекчаване на мерките за неотклонение за всички арестувани бандити. И оправдателни присъди... Които обаче не били провал, понеже съдът признавал в мотивите си наличието на престъпна дейност - както стана с Маргините.
Велчев е прав за необходимостта от децентрализация на ръководеното от него ведомство, за нуждата от облекчаване на работата му чрез отпадане на много състави от бъдещия нов Наказателен кодекс, за бездействието на контролните органи в държавата. Но продължи напук на всички факти да упорства твърде дълго в съпротивата си срещу разкъсването на порочния модел съдът и прокуратурата да са под една властова шапка. И все пак Велчев осъзнава, че така повече не може. Именно той предложи неотдавна преструктуриране на ВСС с цел съдът и прокуратурата да се дистанцират чрез създаването на два съдебни съвета - един за съда и друг за прокуратурата. В това има логика и ако беше направено преди няколко години, сега можеше да се обобщават резултатите от такава промяна. И да се преценява дали да се направи и втората крачка за изваждане на прокуратурата от съдебната власт и преминаването й в изпълнителната.
Не е тайна, че макар и предпазливи откъм изказвания, все повече магистрати споделят позитивно отношение към реформа в тази посока. Най-вече онези, за които личните резултати в работата са важни поне толкова, колкото сигурността на доброто заплащане. Дори и председателят на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска вече се изказа в полза на частичното откъсване на прокуратурата от съда: Ясно е, че прокуратурата и следствието имат свои общи задачи, които твърде силно се различават от задачите и функциите на съда. В този смисъл съществуването на общ Висш съдебен съвет на съдии, прокурори и следователи поражда много проблеми. Съществуването на такъв общ ВСС компрометира независимоста най-малкото по две причини. Първо, не изглежда обществено приемливо прокурорите да избират съдиите и председателите на съдилищата. Второ, изглежда крайно нелогично, когато се води дело за отговорността на държавата и се визира прокуратурата като орган, който е причинил вредата, тези средства да се плащат от бюджета на съдебната власт. Може да се посочат още негативи, които поражда съществуването на ВСС в този му вид. Той като че ли сам по себе си с цялостната си дейност предизвика силен негативизъм в обществото.
Дали ще се подходи радикално, или ще бъде предприета реформа във ВСС - основанията за това и целите са едни и същи. Обществото е изгубило напълно доверието си в прокуратурата, а тя самата се мъчи да му наложи собствената си представа за значимост. И канонадата от специализирани полицейски операции, уж под нейно ръководство, категорично няма да й помогнат в това. Докато в съдебната зала обвиненията срещу бандитите поддържат с мънкане госпожици на високи токчета и твърде деликатни господа, назначени на шуробаджанашки принцип от общия ВСС, Трактори, Килъри, Нагли и прочее обвиняеми ще ги изместват от позицията на звезди на съдебните процеси.

Facebook logo
Бъдете с нас и във