Параграф22 Daily

§22 Анализи

Прокуратурата е само една от страните в процеса, госпожо Арнаудова...

Прокуратурата не може да "дава позиция" дали един подсъдим има право да се ползва от привилегия, която му е осигурена от закона. А още по-малко едно това становище може да обвързва съда по какъвто и да било начин. И това би следвало да е добре известно на един прокурор "от кариерата" като Румяна Арнаудова.

Да припомним: миналата седмица говорителката на главния прокурор Румяна Арнаудова изведе в едно от поредните си телевизионни интервюта предложение "съкратено съдебно следствие да се провежда след като се вземе позицията на прокурора". Като обясни: и в момента съдът може да запита какво е становището на прокурора, но "той каквото и да заяви, няма каквото и да е правно значение".

"В конкретния случай, за който напоследък всички говорим (б.ред. има се предвид убийството на Криси от с. Сотиря), може би шансът за едно справедливо наказание, което би наложил съдът, е във възможността прокурорът да изразява позиция", заключи Арнаудова.

Всъщност, покрай бруталното убийство на 7-годишната Кристин за пореден път в публичното пространство се завъртя въпросът допустимо ли е всички престъпници, включително и извършилите най-тежките и нечовешки престъпления, да се ползват от "екстрите" на съкратеното съдебно следствие и така да намаляват размерите на наказанията си. Сега действащият закон задължава съда при направени самопризнания и при допуснато "съкратено производство" да намали присъдата на подсъдимия с 1/3. Така и убиецът на Криси ще получи максимум 30 години затвор, вместо предвиденото в Наказателния кодекс най-тежко наказание: доживотен затвор (дали трябва да е със или без право на замяна е тема на друг спор, който отдавна е решен в практиката на съда в Страсбург).

Този спор: дали "съкратеното производство" да е приложимо за всички деяния, датира отдавна - още от 2010 година, когато ни в клин, ни в ръкав депутатите решиха да "поправят" дотогава действалата уредба, която не го допускаше за най-тежките умишлени престъпления.

Най-общо тезите са две: привържениците на "всеобхватното" прилагане на съкратената процедура твърдят, че това на първо място облекчава съда, като му спестява протяжните дела и разпити на свидетели, които могат да се точат със седмици. Но за да има стимул един престъпник да признае вината си, вместо да отрича и да влачи процеса - той трябва да получи някакъв "бонус" - а именно: намаляване на присъдата. Освен това се твърди, че бързият процес е от полза и за жертвите на престъпления, защото наказанието (възмездието, което те очакват) идва по-бързо, без да им се налага да обикалят по съдилищата с години. Макар че това съвсем не е вярно, защото и при съкратено следствие присъдите подлежат на обжалване пред още две съдебни инстанции и пак минават години, преди да влязат в сила.

Другата теза е простичка: има хора, извършили такива зверства, че всяка присъда би изглеждала несправедливо ниска за стореното от тях. А когато тя допълнително се намалява, чувството за несправедливост е особено тежко и руши доверието в правосъдието и държавата като цяло. Освен това съществува и един съвсем немаловажен фактор: страхът, че един (не)човек, който очевидно не може да бъде превъзпитан, отново ще излезе на свобода. И ще иска мъст. Или ще посегне на друга жертва...

Дебатът се води вече две петилетки, като по правило се засилва след всяко зверско престъпление, извършено у нас и затихва няколко седмици или месеци след залавянето на поредния извършител. И така - до следващия път. Факт е само, че до момента на няколко пъти е правен опит уредбата на "съкратеното производство" да бъде променена. Но без успех.

И сега след зверското убийство на Криси се появиха и изказаха всякакви хора - политици, юристи, граждани. Това, което миналата седмица се случи обаче, стана за първи път: включи се и говорителката на на главния прокурор Румяна Арнаудова с идеята прокуратурата да дава становище може ли или не може един подсъдим да се ползва от съкратената процедура в закона. И че това становище трябва "да има правно значение" - т.е. по някакъв начин да е обвързващо за съда, за да се "даде шанс за справедливо наказание".

Хайде сега да си припомним първо няколко азбучни правила: първото е, че съдът е длъжен да се ръководи на първо място от закона. Каквото и становище да изказва която и да било от страните в процеса, той ще приложи закона. И ако там пише, че правото да получи по-ниско наказание чрез "съкратеното производство" се полага на всеки подсъдим, то това право задължително трябва да му бъде осигурено.

Второто е, че прокуратурата е само една от страните в процеса - тази, която поддържа обвинението. Наказателно-процесуалният кодекс предвижда равни права на страните в състезателния по естеството си съдебен процес. Така че ако прокуратурата ще има право на "позиция", то същото право, при това с еднаква тежест на изказаната позиция, се полага да имат защитата и обвиняемия.

Трето: от съкратеното следствие се ползват не само убийците, а всички подсъдими за всякакви престъпления - от обичайните хулиганства, шофиране на градус или без книжка, до гласувалите повторно на избори. Ако правото на "позиция" (при това такава, която "да има правно значение за съда", както казва Арнаудова), бъде възприето, то това ще доведе практически дотам прокурорът сам да преценява дали да изказва позиция или не и каква да е тя. И така да предрешава кому се полага (и кому - не) да получи по-ниско наказание според субективното си мнение - за това кой-колко ще е "справедливо"  да остане в затвора. При това по някакви правила, които само прокурорът ще си знае. И без никаква правна възможност да се оспори законосъобразността на една такава преценка.

И най-важното: не прокуратурата е органът, на който е дадено правомощието въобще да преценява дали едно наказание би било "справедливо" или не. Това не е нейна работа - нито по закон, нито по конституция. Инак съдът просто би станал "излишен"...

На фона на тези азбучни правила е разбираемо защо изказването на Арнаудова веднага предизвика негативни реакции от страна на адвокати, които го коментираха публично.

Заради очевидната си юридическа несъстоятелност е твърде малко вероятно идеята, изказана от Арнаудова, да се превърне в нещо повече - напротив, почти сигурно е, че тя бързичко ще бъде забравена и "удавена" в следващите новини от информационния поток. Но преди това все пак ще е добре да разберем кому беше нужно това предложение въобще да бъде хвърляно в пространството точно сега, насред "предизборната кампания" в прокуратурата.

И чие беше всъщност това мнение - на Арнаудова, на Цацаров или нечие друго?...

Facebook logo
Бъдете с нас и във