Параграф22 Weekly

Десант

Прокуратурата нахлува в гражданския оборот

Държавното обвинение ще получи накуп широки правомощия за намеса в гражданско-правните отношения. Поредната порция експресни законодателни промени - отново с щампа "КТБ". Не че такива промени са принципно недопустими - подобна уредба е заложена във всички правни системи. Въпросът е защо се предлагат сега и може ли да се разчита на българската прокуратура в прилагането й.

Ситуацията с въпросните промени се разви светкавично тази седмица подобно на промените в Закона за банковата несъстоятелност.  Първо заговори премиерът Бойко Борисов, който ги свърза еднозначно с пакетната сделка "за едно евро", с която мажоритарният собственик на Корпоративна търговска банка Цветан Василев продаде капитала си в шест дружества, между които БТК. "Не искаме да взимаме на никого нищо, искаме парите, които даде Фондът за гарантиране на влоговете, да бъдат възстановени с продажба на имуществото на КТБ", заяви Борисов. И призна, че става въпрос за "екстремална" мярка.

Новата екстремална мярка се оказа добре забравена стара. Идеята е да се възстановят съществувалите до 1997 г. правомощия на прокуратурата за намеса в гражданския оборот. Такива възможности има и сега, но те бяха ограничени още при действието на стария Гражданскопроцесуален кодекс. А новият не ги разшири. Въпросът беше периодично повдиган във връзка с голямото раздържавяване в края на миналия век, а депутатите от БСП на два пъти - през 2002 г. и 2004 г., предлагаха връщането на старата уредба. През октомври миналата година бившият главен прокурор Никола Филчев с огромно закъснение зажали за отнетата възможност на прокуратурата да служи на държавата, като разваля неизгодните сделки от "хайдушката приватизация". Сега и Борисов определя приватизацията като "разбойническа".

От правна гледна точка съществуването на такава уредба е напълно естествено с оглед на обществения интерес. Налице е и съответната конституционна база. Основният закон възлага на прокуратурата да следи за спазване на законността, участвайки както в наказателни, така и в граждански и административни дела. Най-силно този принцип е застъпен в наказателния процес, в който прокуратурата има водеща роля, и затова популярният й синоним е "държавно обвинение". В административния процес тя няма такива правомощия, но участието й в него е изчерпателно регламентирано в Административно-процесуалния кодекс. Административните прокурори предприемат действия за отмяна на незаконосъобразни административни и съдебни актове, включително и с участие в административни дела, като дава по тях заключения, които не са задължителни за съда.

В гражданските процеси принципът за участие на прокуратурата е същият - надзор за законност и защита не само на публичния интерес, но и на частния. ГПК предвижда съдебните производства да започват по молба на заинтересованото лице или по искане на прокурора съобразно определените от закона случаи. Към този принцип се прибавя и принципът на бързината и процесуалната икономия. Така е например с останалата в ГПК възможност прокурорът да предяви иск за отменяне на незаконосъобразно издаден акт в т. нар. охранителни производства. Повечето от тях са съдебни, но най-важната група са несъдебни. Става въпрос за нотариалните производства и свързания с тях наболял проблем за имотните измами.

Именно във връзка с тях вече второ десетилетие прокуратурата понася упреци, че бездейства и практически не ползва тази законова възможност за участие в гражданския процес. По инициатива на Съюза на юристите в България бяха правени работни групи, съвещания, кръгли маси и национални конференции с участието на всички свързани с проблема държавни органи, но всички призиви за разширяване и прецизиране на тази уредба отидоха нахалост. Краткият текст на чл.537, ал.3 от ГПК не беше разширен, нито има данни прокуратурата да се е активизирала в използването му срещу имотните измамници.

Сега се предлагат промени както в ГПК, така и в НПК. Промените в ГПК предвиждат изрично прокурорът да участва в граждански производства в интерес на държавата, на общините или на граждани, ползващи се от особената закрила на закона. Той ще дава по тях незадължително за съда заключение, както това става в административните процеси. Съдът обаче е задължен да уведомява прокуратурата за всеки отнесен до него граждански спор, в чийто предмет влизат имуществени права и законни интереси на държавата, общините или на лица, ползващи се от особена законова закрила. Прокуратурата ще може да обжалва и всеки съдебен акт по такива дела, дори ако не е участвала в производството, в което той е постановен. 

Дотук проблеми от правна гледна точка няма. Но се чуха идеологически упреци за връщане към тоталитаризма. Въпроси обаче предизвикват предложените промени в НПК. Те са в рамките на нов чл.203 а, озаглавен "Задължения за вземане на мерки за предотвратяване на престъпления". Странен е още първият текст в него, съгласно който "органите на досъдебното производство при необходимост вземат мерки за предотвратяване на умишлено престъпление или на друго общественоопасно деяние, за което има основание да се предполага, че ще бъде извършено". Това означава, че и да липсват достатъчно данни за престъпна дейност, трябва да бъдат взети мерки, които дори не са посочени. На практика става въпрос за наказателноправни мерки срещу предпологаеми престъпни мисли. Или срещу действия, които не представляват престъпление, но които прокуратурата свързва с престъпни намерения. Отделен е въпросът защо ще се вземат мерки за предотвратяване само на умишлени престъпления, а не и на непредпазливи, както и дали понятието "общественоопасни деяния" може да замести вторите. 

Едва следващите два текста посочват две конкретни мерки, но пак не става ясно може ли прокуратурата да налага и други освен тях. Втората алинея позволява "временно изземване на средствата, с които би могло да се извърши престъплението". И тук става въпрос за предположение, че именно средствата, които прокуратурата иззема временно, може да послужат за извършване на престъплението. А третата алинея, която вдигна най-много шум, позволява на главния прокурор или на негов заместник да могат да спират "финансови операции или сделки с имущество за срок до 48 часа". Предполага се, че отново става въпрос за действия, навеждащи на мисли, че се подготвя извършване на престъпление, но пък тук това не е посочено. А наказателното ни право е формално и всеки пропуск е важен. 

Всичко това надхвърля ръба на закона. А в добавка редакцията на предложените промени в НПК е под всякаква критика. Прокуратурата не може да е екстрасенс, тя трябва да работи с обективни данни. Ако има такива сведения - за подготовка (приготовление) за престъпна дейност, тя може да действа на общо основание и по сегашната уредба. Но ако получи правото да действа само на основание на предположения - направо се връщаме към практиките на инквизицията. Представете си само колко предполагаеми престъпници има у нас, ако вземем за повод за прокурорска намеса всекидневните и разнопосочни реплики на всеки втори българин, че му иде да тегли ножа на някого. Или да изтрепе например всички управници.

За капак вносителите са изключили възможността спирането на сделки от главния прокурор да подлежи на съдебен контрол. Тук абсурдът става пълен. От една страна, за това има основание, защото в посочения 48-часов срок съдебният контрол е практически невъзможен. От друга страна обаче, главният прокурор Сотир Цацаров заяви гузно, че "всеки акт на главния прокурор - пък бил той и акт, с който се спират сделки в интерес на националната сигурност, би следвало задължително да подлежи на съдебен контрол". В противен случай границата между защитата на националната сигурност и намесата в частноправни отношения "би била много тънка, да не кажа много леснопреодолима".

Има и още въпроси. Изобщо не е ясно с какво спирането на една сделка за два дни ще спаси националната сигурност и възможно ли е изобщо спиране на всяка сделка. Поправката нито предвижда възможност 48-часовият срок да бъде продължаван, нито посочва конкретни действия и правни гаранции за спирането. Дори ако допуснем, че идеята е била то да се съсредоточи в публичноправния ефект от сделката, настъпващ с вписването й в официален регистър (нотариален, имотен, търговски, на особените залози и пр.), това не е посочено в текста. Но и да фигурира там, то не ограничава възможността за сключване на една сделка - нито във времето, нито по отношение на контрагентите, нито като правен резултат.

В четвъртък (2 април) парламентарната правна комисия обсъди двата законопроекта и нещата съвсем си дойдоха на мястото. Всеки от депутатите не харесваше по нещо, а председателят на комисията Данаил Кирилов от ГЕРБ пришпорваше всички в изпълнение на партийната повеля. Най-солидни и систематични аргументи представи адвокатурата, представена от члена на Висшия адвокатски съвет Емилия Недева. Тя изтъкна, че предотвратяването на престъпления е работа на МВР, а не на разследващите. Както и че административните нарушения също са общественоопасни деяния, но мястото им не е в НПК.

Не ставало ясно също откога започват да текат въпросните 48 часа, нито кои лица ще се ползват от особената закрила на закона. А някои сделки стават толкова бързо, че няма как да бъдат спрени, преди да са сключени. Недева припомни и делото "Злинсат" ООД срещу България" в Европейския съд по правата на човека. В него опитът на прокуратурата да спре приватизационна сделка бе "оценен" от европейските съдии на 360 000 евро, които да плати държавата. Отбелязана беше и неяснотата при определянето на понятието "изключителни случаи", които може да доведат до изключителен субективизъм. А някои депутати изразиха недоумение как прокуратурата ще поеме и тези функции, щом като непрекъснато се оплаква, че не смогва да изпълнява сегашните. 

В същото време Кирилов простодушно си призна, че "има спешен казус - да се обезпечи финансовият интерес на държавата по отношение на несъстоятелността на КТБ". Според Кирилов текстовете за промени в НПК трябвало да бъдат не там, а в Закона за съдебната власт. Четин Казак от ДПС, който е един от вносителите, пък изтърси, че се подписал, защото имало "политическо решение на партията да подкрепяме всички законодателни инициативи за защита на държавния и обществен интерес в казуса с КТБ". Казак добави, че на хората от ДПС им омръзнало да опровергават, че Движението не е свързано с тази сага. На което Явор Нотев от "Атака" отговори, че с подкрепата за тези законопроекти ДПС явно решава партийни проблеми и чисти съвестта си. В крайна сметка Данаил Кирилов призова да бъде подкрепена не формата, а духът на промените, и те бяха гласувани. Още на следващия дентекстовете бяха разгледани на първо четене и в пленарната зала и от ГЕРБ обявиха, че оттеглят поправките в НПК. Но не се отказват от тях, а ще им търсят място в ГПК.

На този фон е излишно да се питаме защо се предлагат тези изменения. Шегаджиите питат ще трябва ли първо да минаваме през прокуратурата, за да сключим гражданска сделка? По-сериозна е констатацията, че с подобни предложения държавата признава липсата на увереност в собствените й органи, че са в състояние да защитават публичния интерес. А най-смущаваща е версията, че става въпрос за "екстремално" законодателство в полза на задкулисните интереси, довели до съсипването на КТБ. Ако е така, целта е то да бъде прилагано по конкретни сделки и срещу конкретни лица - разбирай свързаните с Цветан Василев. Разширени правомощия за политико-олигархичен слугинаж от страна на прокуратурата, които да доведат до още по-бързо, по-ефективно и по-поръчково обслужване на играещите срещу него. А хилядите сделки, съставляващи "тялото" на разбойническата приватизация, хайдушките заменки и прочее способи за грабеж на публични активи, ще си останат встрани от вниманието на държавното обвинение.

Дебатът за правомощията на прокуратурата загрубя, след като правосъдният министър Христо Иванов изрази недоволство (включително и пред премиера Борисов) от това, че "толкова много власт се концентрира в ръцете на главния прокурор". Иванов припомни изискването на Европейската комисия за "реформа из основи" на държавното обвинение и поиска аргументи и дебат за характера на промените. Последва светкавично изявление на Цацаров, че представителите на прокуратурата са напуснали работната група за изготвяне на промените в Закона за съдебната власт, тъй като присъствието им в нея било "безпредметно". Според Цацаров решението си било тяхно, а мотивите им са, че в групата имало твърде много хора и било невъзможно да се създаде някакъв продукт. Както и че конкретни текстове били "спускани", обслужвайки една конкретна съсловна организация (визира се Съюзът на съдиите в България). По-късно стана ясно, че Цацаров е уведомил Иванов за оттеглянето на прокурорските представители още на 23 март, след като те му описали писмено недоволството си от дейността на работната група.

Facebook logo
Бъдете с нас и във