Параграф22 Weekly

Реванш

Прокуратурата отстрани с мъка Цветан Гунев

Успехът на държавното обвинение е временен и неубедителен

Престъпление по служба, състоящо се в увеличаване на капитала?! Дали съдебната практика по наказателни дела познава подобна правна фигура? Не се наемаме да твърдим. Но фалитът на Корпоративна търговска банка (КТБ) явно ще отвори нови юридически хоризонти. В сряда (3 декември) стана ясно, че прокуратурата е повдигнала точно такова обвинение срещу подуправителя на БНБ Цветан Гунев. То е второ за шефа на банковия надзор. Действията, за които го обвиняват, се състоят в издаване на заповед, с която е позволил увеличение на капитала на КТБ с 35 млн. евро.

Новината доби публичност по време на заседанието на състав на Софийския градски съд (СГС) по повод поисканото отново отстраняване на Гунев от заемания пост. Както се разбра, новото обвинение срещу него е повдигнато на 25 ноември - ден след като той се завърна на работа след дългия полупринудителен отпуск, в който излезе на 18 юни. Това беше един от ключовите моменти в удара срещу КТБ: на основата на анонимно писмо с автор несъществуващия служител на БНБ Киро Киров Гунев бе обвинен, че не е упражнил надзор върху работата на мениджмънта на КТБ при отпускането на 19 необезпечени кредита. 

Предишния път - през пролетта, съдът отхвърли и на двете инстанции искането на държавното обвинение за отстраняване на Гунев. Сега СГС отсъди обратното с мотива, че ако се върне на работа, подуправителят може да повлияе върху свои подчинени, които са разпитани като свидетели или чиито разпити предстоят. Така че сега Гунев беше отстранен от поста си поне докато се произнесе Софийският апелативен съд. Прокуратурата атакува с трима обвинители. Те представиха като доказателства разпитите на трима служители на БНБ, проведени на 1 декември.

Доказателствата обаче не бяха особено убедителни. Според едното от тях служителка на БНБ заявила, че била принудена да се подпише под доклад за КТБ, изготвен миналата година, който констатирал "цветущото състояние на банката". Въпросната свидетелка казала, че нито е писала, нито е чела доклада. И че единственият негативен доклад за КТБ бил от 2010 г. и само в него Гунев нямал участие. В какво се е състояла принудата за подписване на доклада не стана ясно. Не се чу и свидетелката да е твърдяла, че отразеното в него не е вярно. А тя няма и как да твърди подобно нещо, след като не го е чела. От друга страна, ако няма осъществена принуда, въпросната служителка също би следвало да носи отговорност. А дали и как Гунев е принуждавал подчинените си да надянат розови очила при писането на докладите за КТБ изобщо не стана ясно.

Друг основен коз на държавното обвинение бе, че Гунев поискал да му бъде изпратен одитният доклад за КТБ. Какво нередно има в това шефът на банковия надзор да чете изготвен вече официален доклад, който той не би могъл да промени? Не беше обяснено, но беше направено предположението, че ако се върне на работа, подуправителят можел да предава документи на страните по други дела, свързани с КТБ - за отнемането на лиценза на банката във Върховния административен съд и за несъстоятелността в СГС. Как обаче ще става това, щом БНБ няма преки правомощия по управлението на КТБ? След отнемането на лиценза и спиране на делото за несъстоятелността там се разпореждат квесторите.

Третият коз на прокуратурата звучеше дори леко комично. На 6 октомври Гунев се върнал на работа в БНБ само за един ден и наредил на шефовете на дирекции да изготвят доклади за свършеното в негово отсъствие. След проведено заседание на управителния съвет на БНБ с негово участие шефът на надзора бил убеден да продължи неплатения си отпуск, а негов заместник отменил заповедта му. На следващия ден подуправителят изпратил мейли до директорите с текст: "Пишете си докладите, защото после ще пишете повече." Според прокуратурата тази реплика звучала заплашително. Ако човек я слуша без предубеждение, тя звучи по-скоро предупредително и... с чувство за хумор.

Най-странно прозвуча обаче следното съждение на прокурорите: щом при отхвърлянето на предишното искане за отстраняване на Гунев съдът е оценил излизането му в отпуск като добросъвестно поведение, само по себе си връщането на подуправителя на работа сега трябвало да се смята за недобросъвестно поведение. Кое му е обаче недобросъвестното да искаш да се върнеш на работа, след като си бил близо половин година в отпуск (пет месеца - неплатен) по независещи от теб причини?

Самият Гунев твърди, че на 6 октомври се е върнал на работа с намерение да е за постоянно, но бил принуден да се откаже от това след заседанието на управителния съвет на БНБ. Колегите му поискали да продължи отпуска си поне до 20 ноември, което той и направил.

Междувременно прокуратурата получи наготово - пак от БНБ, повода да иска отново неговото отстраняване. На 6 ноември Централната банка отне лиценза на КТБ. Малко преди да пусне съобщението за това БНБ излезе с друго съобщение, в което изложи обстоятелствата, които са повод Гунев да получи второто обвинение.

В своето съобщение централната банка оповести, че е отменила издадено от него разрешение за увеличение на капитала на КТБ с 35 млн. евро. То беше обявено за незаконно. Стана ясно, че в схемата участвали редица фирми на мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. Централната банка твърди, че Гунев разрешил нарастването на капитала й чрез заем под формата на подчинен дълг, даден от фирмата "Технологичен център - Институт по микроелектроника (ТЦ-ИМЕ)”, която беше обявена в несъстоятелност по искане на свързваната с Делян Пеевски "Сиболе сървисис инкорпорейтид България". Според БНБ ТЦ-ИМЕ е осигурила тези пари чрез кредити, отпуснати от КТБ на други фирми, свързани с Цветан Василев. Те пък превели полученото на сметката на ТЦ-ИМЕ и на други компании на Василев чрез поредица от банкови трансфери. В крайна сметка от получените 39 млн. евро ТЦ-ИМЕ предоставила на КТБ 35 млн. евро като подчинен срочен дълг.

Според БНБ подобно финансиране от КТБ към самата нея е забранено от регламент на ЕС от края на юни 2013 г., който не допуска капиталовите инструменти, признавани за капитал от втори ред, да се финансират пряко или непряко от банката. Става въпрос за новите директива и регламент за кредитните институции и за инвестиционните посредници. Според БНБ те са нарушени, въпреки че в договора за подчинен срочен дълг от 24 март 2014 г., подписан от Корпоративна търговска банка и от ТЦ-ИМЕ, изрично да е записано, че "предоставянето на подчинения срочен дълг не се финансира пряко или непряко от КТБ АД”.

В интервю за "БАНКЕРЪ" от 21 ноември обаче Цветан Гунев отхвърли тезата на БНБ, на която сега се основава и прокуратурата. Той призна, че в договора за подчинен срочен дълг изрично е декларирана липса на пряко или непряко финансиране от КТБ, но отрече тази клауза да прикрива незаконна сделка. Гунев заяви, че е дал разрешението в съответствие с разпоредбите на действащата до април 2014-а Наредба № 8 на БНБ и при условие, че Корпоративна банка стриктно съблюдава изискванията на въпросния регламент. А управителният съвет на БНБ е приел, че има основания за нарушение на регламента от страна на банката, но не и на подуправителя. Ако горното е вярно и тази преценка на централната банка бъде представена като доказателство в съда, прокуратурата ще се окаже в задънена улица.

 

Facebook logo
Бъдете с нас и във