Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Прокуратурата ще обвинява с преразкази по картинка?

Най-после обитателите на прокурорския Олимп проумяха в какъв омагьосан кръг ги набутаха техните бивши ръководители Никола Филчев, Борис Велчев и Сотир Цацаров. Или по-скоро манията им да бъдат хем на всяко гърне мерудия, хем властелини на държавата. И да носят, естествено, отговорност само и единствено за успехите на повереното им ведомство.

 

По принцип, щенията на държавното обвинение за опростяване на наказателния процес са справедливи. Причината обаче не е в отдавна остарелия Наказателен кодекс или в безнадеждно пунктуалния и безкомпромисно формален - нещо като армейски устав - Наказателнопроцесуален кодекс.

За да стане ясно обаче какви точно са

камъчетата в обувките на прокуратурата,

ще се наложи да си припомним какви реформи поиска Главният чрез заместничката си Красимира Филипова и говорителя си Сийка Милева преди десетина дни (14 октомври):

- опростяване на процедурите и занижаване на стандартите за събиране на доказателства;

- опростяване на обвинителните актове - и като количество на хартията, и като качество на съдържанието;

- "изчистване" на допуснатите процесуални грешки по време на разпоредителните заседания, а не връщане на делата за тяхното отстраняване.

Колкото и да е странно, едва ли има трезвомислещ адвокат, който да не се съгласи, че подобни промени биха свършили работа. Но... само при едно условие - те трябва да са венецът на реформата, т.е. с тях да бъде сложена точка на истинската промяна.

За какво става дума? На първо място - за онова, с което всички се хвалят, но което не съществува - съдебната реформа. Образно казано - такова животно няма и никога не е имало. Да, промени през годините са правени, но същинска реформа - не. 

Една от мантрите, в която юристите сляпо вярват, гласи: наказателният процес е състезателен. Няма такова нещо. Или го има, но не съвсем. По принцип състезателни би трябвало да са само съдебните битки, в които участват държавни и частни обвинители (от една страна) и адвокатска защита (от друга). А отстрани и отвисоко наблюдават и санкционират нарушаването на процесуалните правила съдиите. В частност обаче НПК е съчинен така, че

съдиите не са никакви безпристрастни арбитри,

а... много активна трета страна в процеса. Темата е ужасно дълга, затова ще онагледим казуса само с един пример: нито прокуратурата, нито защитата имат право да си поръчат допълнителна експертиза, а трябва да помолят за това председателя на съдебния състав и той да им разреши. Ако е в настроение, естествено, защото законът не го задължава да уважи "молителя".

Колкото до досъдебното производство, то си е чиста проба инквизационно. И в него прокуратурата е едноличен господар, докато защитата обикаля наоколо и чака благоволение свише. Нищо, че в т. нар. дебели свещени книги (Хартата на ООН и Европейската конвенция за правата на човека, в конституцията и наказателните закони) пише точно обратното.

Разпоредбата на чл. 122 от Конституцията на Република България е ултимативно категорична: гражданите и юридическите лица имат право на защита във всички стадии на процеса!

Според НПК обаче няма никакво значение какво пише в конституцията, защото в двете "ресорни" глави - "Досъдебно производство" и Разследване", думи като защита и адвокат не съществуват. А конституционната норма, която уж би трябвало да е задължителна и, ако няма подходящи текстове в нормативната уредба - да бъде прилагана пряко, е

редактирана... доволно брутално.

Всеки сам може да прецени в чия полза, ако внимателно прочете какво постановяват първите три алинеи на чл. 15 от НПК:

  "(1) Обвиняемият има право на защита.

(2) На обвиняемия и на другите лица, които участват в наказателното производство, се предоставят всички процесуални средства, необходими за защита на техните права и законни интереси.

(3) Съдът, прокурорът и разследващите органи разясняват на лицата по ал. 2 техните процесуални права и им осигуряват възможност да ги упражняват".

Хайде от нас да мине - един жокер. Законът осигурява право на защита само на обвиняем. Тоест - докато един човек е само заподозрян, няма право на подобна екстра. Нищо, че домът и офисът му са обискирани, а техниката и документите му са иззети. И още - нищо не пречи на прокуратурата, този човек да си остане заподозрян до... окончателното съсипване на здравето и бизнеса му.

Практиката обаче е още по-ужасна. Ние поне не познаваме нито един адвокат, който може да се похвали, че някога е разполагал

с пълно копие на материалите и доказателствата,

преди те да са предявени на обвиняемия. Тоест - най-напред разследването трябва да приключи, след което обвиняемият и защитата му могат да се запознаят със съдържанието на томовете. И то пак под диктата на държавното обвинение, защото така пише в чл. 228, ал. 1 от НПК: "Разследващият орган определя срок за проучване на материалите в зависимост от фактическата и правната сложност на делото, от неговия обем и от други обстоятелства, които могат да имат значение за времетраенето на проучването".

Разследващият определя срок! Много демократично, няма що. Ако томовете по делото са 10-15 - иди дойди. Но, ако томовете са 100, 250 или 1360, колкото са по мегаделото за фалираната КТБ? Какви ли срокове определя българската прокуратура?

Ето това е задача с ужасно много неизвестни, защото "запознаването с материалите" става в следствието или в прокуратурата. С други думи - българските адвокати получават реален достъп до материалите и доказателствата срещу клиентите им

едва в хода на съдебния процес.

Дотогава те са длъжни да четат и да си водят записки, защото дори снимането с телефон им е забранено!

Другият фундаментален проблем на държавното обвинение е свързан със събирането на доказателствата. За лошото им качество, водещо до задължителни съдебни "провали" обаче не са виновни т. нар. формални процедури в НПК, а трайно наследената от едно време маниащина всеки нарочен за престъпник да лежи в затвора за всички смърти грехове едновременно.

Обясняваме казуса по холивудски, т.е. елементарно, като за деца. Навсякъде в нормалните демокрации, полицията, следствието и прокуратурата събират доказателства по силата на следната логика: от стотиците данни и десетките доказателства,

те отделят само едно-две "неща",

за които са сигурни, че ще издържат в съда. И, понеже процесът там ги задължава да предоставят на защитата абсолютно всичко - от акта за образуване на досъдебното производство до протоколите от разпитите и специалните разузнавателни средства, тяхната сигурност може да бъде определена и като 100-процентова. Примерът също е учебникарски - Ал Капоне е разследван десетилетия наред за какво ли не, но е вкаран в затвора за неплатени данъци! 

В милата ни татковина фунията е обърната наопаки: тръгва се от два-три факта и се стига до обвинителни актове с по десет-петнайсет обвинения, които трябва да бъдат доказани чрез материали, побрани в 150-200 тома.

Прост пример -  Васил Божков е обвинен едновременно в извършването на 18 престъпления, които нямат нищо общо помежду си. Или да имат, те така са "разхвърляни" назад във времето, че дори всички 700 федерални прокурори да дойдат накуп от САЩ, трудно ще свършат някаква смислена работа.

И накрая, за да оставим финалът отворен, другите два фундаментални прокурорски проблема са отчайващо ниското професионално ниво на "съответните" служители в МВР и тоталната вакханалия, която цари сред вещите лица.

Facebook logo
Бъдете с нас и във