Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Прокуратурата си направи дисекция

Прокуратурата открито призна, че българската съдебна система далеч не е толкова независима от политическата конюнктура, колкото претендира. Тази констатация отдавна е безспорна за обществото. Но държавното обвинение за първи път признава провала си в борбата с корупцията по високите етажи на властта.


Това е безпрецедентна дисекция за състоянието на държавното обвинение, направена по препоръка на Европейската комисия, която настоява за пълен анализ на провалените дела. Докладът е изготвен по заповед на главния прокурор Сотир Цацаров и беше внесен тази седмица за разглеждане във Висшия съдебен съвет. Документът представлява анализ на екип от прокурори, следователи и външни експерти на 108 корупционни дела, подбрани на случаен принцип.


Един от основните им изводи е, че всяко ново правителство предприема саморазправа със своите политически опоненти, като възбужда разследвания срещу бившите министри и други лица от предишното управление. Това обяснява защо подобни дела не издържат в съда, тъй като в такива случаи се работи кампанийно и това се вижда както от действията на държавното обвинение по време на последните парламентарни избори, така и от започналите (но недовършени) дела срещу бивши министри.


Друго съществено заключение в доклада е, че делата срещу лица, заемащи висши държавни длъжности, срещат противодействие чрез политически и медиен натиск. По много от провалените дела за корупция почтеността и безпристрастността на магистратите, работили по тях, също е под въпрос. Според изследването липсвала мотивация сред прокурорите да работят по корупционни дела. Причините според анализаторите са, че разследваните лица разполагат с политическо и икономическо влияние и действията срещу тях нерядко имат негативно отражение върху кариерата и социалния живот на магистрата и и неговото семейство.


Не се познават основни елементи от съставите на отделните корупционни престъпления, не се следи и не се познава съдебната практика в тази връзка, сочи докладът. Това води до неправилни квалификации на извършените деяния, както и до квалифициране като престъпления на деяния, които не съставляват престъпления.


В доклада е отбелязана и порочната практика да се образуват наказателни производства срещу неизвестни длъжностни лица или срещу неизвестни магистрати, след като е пределно ясно кои са заподозрените. Разделеният на квоти ВСС също е посочен като проблем. Причината е, че разследваните по върховете на изпълнителната власт заемат високите си постове, защото са излъчени от партии. А те чрез парламентарната си квота във ВСС могат да въздействат върху кадровото развитие на магистратите. В някои от делата прозират политически и други обвързаности, които пораждат съмнения за ползване на материални облаги.


В контекста на непрекъснато увеличаващите се през последните години наказателни дела и на осъдените лица корупционните престъпления съставляват малък процент от всички санкционирани криминални деяния. Това показва, че наказателната политика на държавата не е ефективна по отношение на корупцията, за разлика от престъпленията в други сфери на обществения живот. На този фон малко изненадва цитираната статистика, според която за периода от 1 януари 2007 до 31 декември 2012 г. са образувани 418 453 досъдебни производства за корупционни престъпления, което прави по около 70 000 разследвания годишно.


Прокуратурата обяви, че към момента се работи активно по изготвяне на план за действие за реформиране на работата й, който ще бъде представен на Висшия съдебен съвет до 20 юли.

Facebook logo
Бъдете с нас и във