Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Прокуратурата смекчи тона по закона “Кунева”

Умереният тон в становището на държавното обвинение по законопроекта "Кунева" вероятно се дължи донякъде и на заместник главния прокурор Пенка Богданова, чийто подпис стои под него.

След като удари с отрицателно становище законопроекта за промени в Закона за съдебната власт, прокуратурата смекчи тона по отношение на лансирания от вицепремиерката Меглена Кунева антикорупционен Закон за предотвратяване на корупцията сред лицата, заемащи висши публични длъжности. Той беше вкаран за разглеждане на първо четене в Народното събрание в последния работен ден преди ваканцията, но гласуването му беше провалено заради липсващи депутати и остана уговорката за втори опит през септември.

Този път държавното обвинение заявява принципна подкрепа за проекта, но настоява за "допълнителни усилия за балансирано и последователно решаване на основни положения, както и прецизна окончателна редакция". Основната критика е срещу правилото, че законът и санкциите по него се налагат независимо от предприемането на действия и мерки по други закони, включително и започване на наказателно производство. Посочвайки принципната възможност едно и също деяние да бъде както административно нарушение, така и престъпление, прокуратурата изтъква опасността да се стигне до т. нар. двойно наказване, при което деецът е санкциониран по различни процедури за едно и също нещо.

За това е предвидена изрична забрана в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) - при започнало наказателно преследване административно-наказателно производство не се образува, а когато то е започнало първо и се установи, че деянието съставлява престъпление, производството се прекратява и материалите се изпращат на прокуратурата. В становището се посочва и практиката на Европейския съд по правата на човека, която по начало не допуска двойното наказване. Въз основа на нея е образувано и тълкувателно дело във Върховния касационен съд, за което "Параграф 22" вече писа.

Държавното обвинение посочва и липсата на процедура, по която да се установи неотстранена в срок или необявена несъвместимост. Според него проектът не предвижда по какъв ред и с какъв акт ще бъде констатирано, че лицето не е предприело такива действия и че несъвместимостта е вече факт. Не е уредено нито кой орган и по каква процедура ще установява тези обстоятелства, нито какви ще са последиците. Посочено е още, че щом декларираната, но неотстранена  несъвместимост е основание за прекратяване на правоотношението с лицето, заемащо висша публична длъжност, същите последици трябва да има и за несъвместимостта, която не е обявена.

Забележки са направени и спрямо реда за установяване на конфликта на интереси. Проектът предвижда оспорването на решението, с което директорът на бъдещото Националното бюро за предотвратяване на корупцията установява наличието на конфликт на интереси, да подлежи на оспорване по Административнопроцесуалния кодекс. Според прокуратурата това е неправилно, тъй като решението е нетолкова индивидуален административен акт, а израз на административна принуда и трябва да бъде обжалвано по реда на ЗАНН. Повдигнат е и въпросът дали законопроектът не разширява твърде много кръга от лицата, които трябва да подават декларации за имущество и конфликт на интереси. Като пример се дават управителите и директорите на частни болници, които сключват договори със здравната каса. 

Удивително позитивният тон на прокуратурата към закона "Кунева" е прекалено изненадващ, за да е случаен. Вероятно става въпрос за приоритети, след като държавното обвинение нападна тежко проектите за промени в конституцията и съдебния закон. Показателно за пресметливостта му е обстоятелството, че в практиката си прокурорите обикновено поддържат различна обратна на изложената в становището теза относно двойното наказване - че няма никаква пречка да се налага за едно деяние и административна, и наказателна санкция, тъй като нарушението и престъплението се извършват в т. нар. идеална съвкупност.

Голямата игра с проектите по съдебната реформа тепърва ще предлага атракции, но посоката е ясна - да се имитира промяна, без да се прави реформа, а отделните номера да се нагаждат към предстоящите избори. Тази седмица един от лидерите на "Патриотичния фронт", Валери Симеонов, обяви, че вотът ще бъде проведен с нови санкции за изборна търговия, за което имал уверението на ГЕРБ и Реформаторския блок. Става въпрос за изменение в Наказателния кодекс (НК), с което наказанията лишаване от свобода да бъдат завишени. Симеонов обяви, че то трябвало да стане "шест години затвор", което щяло да направи изборите "поне няколко пъти по-честни". 

От думите му може обаче да бъде направен изводът, че ако се стигне до подобна промяна, тя ще е поредният компромис за хвърляне на прах в очите. Преди две седмици реформаторите внесоха свой проект за промени в НК, в който наред с криминализирането на тайните срещи между чиновници и магистрати, както и декриминализирането на провокацията към подкуп предлагат радикално завишаване на наказанията лишаване от свобода за изборна търговия. После се отметнаха с половин уста от първите два пункта, но щели да държат на третия. В крайна сметка съгласието на участниците в управляващата коалиция ще се изрази вероятно в козметични промени, а както винаги досега, големите търговци на гласове ще вилнеят безнаказано. 

Facebook logo
Бъдете с нас и във