Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Прокуратурата срещу Ситнилски

Същата единна и централизирана прокуратура, в която Камен Ситнилски доскоро беше втората по влияние фигура след Главния прокурор, сега се изправя срещу него. Държавното обвинение категорично застава зад скандалното решение за отстраняването му от Висшия съдебен съвет (ВСС). Това се разбра от съдебното дело във Върховния административен съд, с което Ситнилски оспорва дисциплинарното си уволнение.


Делото започна и приключи в рамките само на едно заседание в понеделник (14 април), а до месец съдебният състав трябва да се произнесе по основния въпрос: законно ли е уволнен Ситнилски на 13 март тази година, след като това решение е взето с гласовете само на 16 от колегите му във Висшия съдебен съвет, при положение че законът изисква мнозинство от 17 гласа.


Всъщност по време на процеса без малко да се окаже, че Ситнилски всъщност не е уволнен, а и до ден днешен си е член на ВСС, само дето няма право да ходи на заседания. Така излиза, ако се следва логиката на трите юрисконсулта на ВСС, дошли да бранят решението на шефовете си в съда. Според тях това, което се е случило на 13 март, е само първата фаза от процедурата по отстраняването му. Защото законът изисквал, първо, да се установи дисциплинарното му нарушение и да се наложи наказание за него - в случая уволнение. А едва след това да се гласува и за предсрочното прекратяване на мандата на Ситнилски като член на ВСС, което вече изисква да са гласували заветните 17 члена на ВСС. Необходимо е да има някакво предварително производство, по което наказанието да бъде наложено - като при освобождаването заради влязла в сила присъда за престъпление: първо, се образува наказателното дело, то приключва с присъда и едва тогава се взема решение за дисциплинарно уволнение на магистрата, обясни една от правистките.


Във ВСС са категорични, че са събрани достатъчно основания за налагане на тежкото наказание на Ситнилски. И не виждат пречка предложителите, внесли искането за образуване на дисциплинарното дело срещу Ситнилски, а и на членовете на дисциплинарния състав, да гласуват за това уволнение. Защото в случая те не действали като членове на друг орган, а на един и същ. Освен това дори и ако това участие в двойно качество в един и същ "процес" се приеме за нарушение, то би било несъществено.


Същата бе и тезата на прокурорката от Върховна административна прокуратура Антоанета Генчева, встъпила по делото в защита на обществения интерес. В продължение на 15 минути държавната обвинителка монотонно и протяжно чете написано предварително становище в подкрепа на решението за уволнението на Ситнилски. И бе категорична, че не е допуснато никакво противоречие със закона. Връх на казуистиката впрочем беше трактовката на прокурора, че в дисциплинарката срещу Ситнилски всъщност не са използвани СРС-та. Вярно, че двама членове на Висшия съдебен съвет са се запознали със записите от спецсредствата, но то било само за да направят преценка доколко достоверно са ги преписали медиите. Но при отстраняването на Ситнилски като аргумент е ползвано публикуваната част от СРС-тата в медиите, а не автентичните документи.


Факт е, че член на Висшия съдебен съвет бе отстранен толкова скандално за първи път у нас. Казусът показа, че когато са писани, и конституцията, и Законът за съдебната власт, очевидно никой не е мислил, че може да се стигне до такава хипотеза - затова и липсва достатъчно адекватна правна уредба, която да може да се ползва в този случай. Така обаче се стига и до "разтягането" на закона, което наблюдаваме в момента. А като се прибавят и очевидните интереси, за които никой не говори, но всички подозират, кашата става още по-пълна.


Както каза адвокатът на Ситнилски Любомир Цеков: единственото нещо, за което и в момента всички забъркани са на едно мнение, е, че каквото и да са направили - в крайна сметка Върховният административен съд в лицето на докладчикът съдия Наталия Марчева ще реши кой е крив и кой - прав.


Дотогава Ситнилски остава в пълна безтегловност, въпреки че за него решението за уволнението му е правен абсурд и е абсолютно нищожно, поради което не би следвало да води до никакви правни последици. Но все пак не е така. Той е отстранен от Висшия съдебен съвет, макар че според юристките на ВСС все още не напълно. Не може да се върне и на работа като магистрат - законът е предвидил бивши членове на ВСС да бъдат възстановени на длъжност в съдебната власт, но само ако напуснат кадровия орган на Темида доброволно или след редовното изтичане на мандата им. Но не и при дисциплинарно уволнение, какъвто е неговият случай. Освен това, за да бъде върнат в прокуратурата, Ситнилски също ще има нужда от благословията на ВСС, на което очевидно не ще може да разчита. А дори и съдът да отмени решението на ВСС от 13 март, срещу него тегне и втора дисциплинарка, която вероятно ще протече по същата схема. Ситуацията изглежда патова. Но пък знае ли човек...

Facebook logo
Бъдете с нас и във