Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Прокуратурата - в очакване на Годо

Прокуратурата няма никакъв интерес от присъствието тук на основния обвиняем по делото "КТБ" Цветан Василев - нито от процесуална, нито от имиджова гледна точка. Тъкмо обратното - за нея най-добрият вариант е той да бъде държан далеч от разследването и да остане извън страната. Това следва да бъде припомнено след провалените очаквания за развитие на процедурата за екстрадиция на банкера Цветан Василев. Насроченото за тази седмица поредно заседание на Висшия съд в Белград беше отложено заради представения от адвоката на Василев болничен лист за грипно заболяване. Следващата дата е 16 март. 

Преди по-малко от месец главният прокурор Сотир Цацаров изрази скептицизма си за възможността процедурата да завърши с решение за екстрадиция, след което предприе шумен пиар ход и поиска съдействие от европейските институции. Главният прокурор изпрати писмо до Генералния секретариат на Съвета на Европа и до Европейския комитет по проблемите на престъпността. В него се иска "спешно разглеждане на информация за възникнали трудности във връзка с приложението на Европейската конвенция за екстрадиция (ЕКЕ) по повод екстрадицията на Цветан Василев от Република Сърбия в Република България". Главният ни прокурор иска информация, каквато съгласно конвенцията помолената страна трябва да предоставя на молещата - за решението си за екстрадиция на обвиняемо или осъдено лице.

Прокуратурата огласи хронология на събитията, от която става ясно, че сръбските власти не удовлетворяват първоначалната молба за екстрадиция на Цветан Василев вече повече от една година и четири месеца. А повече от осем месеца не дават и конкретен отговор на изпратената от прокуратурата допълнителна молба със същото искане. Първата молба е изпратена до министъра на правосъдието на Република Сърбия през септември 2014 година. С нея главният прокурор е поискал Василев да бъде предаден на българските съдебни власти във връзка с воденото досъдебно производство за длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай - т. нар. източване на КТБ.

През май 2015 г. е изпратена допълнителната молба, с която е поискана екстрадицията на банкера на още едно основание - за безстопанственост в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Половин година по-късно прокуратурата ни изпраща в Белград и напомнително писмо, с което пита има ли резултати по екстрадицията на Василев. В този период са изпратени и още две молби за правна помощ при неговото призоваване. Отговори обаче отново не идват - въпреки "традиционно  добрите професионални контакти със сръбските власти".

Първоначално първоинстанционният Висш съд в Белград прие, че има основания за екстрадирането му. Апелативният съд в сръбската столица обаче уважи жалбата на банкера и отказа да постанови предаването му на българската прокуратура. От връщането на делото за ново разглеждане от първата инстанция не е излизала публично информация за хода на процеса. Междувременно сръбските медии тиражираха откъслечни и противоречиви информации за затрудненията на Василев около работата на притежавания от него стъкларски завод в Парачин и за подкрепата, оказвана му от президента Томислав Николич.

В същото време пък българската прокуратура наложи пълно информационно затъмнение около досъдебното производство. Откритото производство по несъстоятелност и продължаващият грабеж на активи на КТБ обаче го превърнаха в една огромна хранилка. Преди четири месеца кабинетът реши да отпусне на прокуратурата накуп 400 хил. лв. само за изготвяне на комплексна съдебно-счетоводна експертиза. По закон тези средства трябва да бъдат платени от бюджета на държавното обвинение на принципа "поръчващият плаща". И понеже в него такъв разход не е планиран, а то не може да покрие дълговете си по осъдителни решения след провалени разследвания, масрафът ще поеме отново данъкоплатецът. Колко ще му излезе в крайна сметка въпросната експертиза не е ясно, тъй като и преди отпускането на тази сума са правени огромни плащания, а други са предвидени с новия съдебен бюджет. 

До ден днешен прокуратурата не казва обаче кои са "вещите лица от международно призната компания", на които е възложена експертизата. Неофициалният мотив е, че ги пазят от външно въздействие, но всъщност, както обикновено - става въпрос за пари и за интереси. В искането на Цацаров беше посочено, че фирмата е избрана след проучване на възможностите, на предоставените технически и финансови предложения и защото е предложила най-ниска цена. Преди това главният прокурор беше споменал централното управление на "Делойт" - тя обещала да направи експертизата "за не повече от два, максимум три месеца." После обаче Цацаров обяви, че тя се бави заради липса на средства и по предложение на финансовия министър Владислав Горанов кабинетът отпусна още пари.

Колко ще струва в крайна сметка експертизата не е ясно. Но е ясно, че тази година държавното обвинение ще трябва да отчита резултати - независимо от споровете задължително ли е присъствието на Цветан Василев в страната, за да бъде разпитан. В писмото си до Горанов Цацаров беше обещал изготвянето на експертизата да отнеме шест месеца, считано от октомври миналата година. През юни пък изтича двегодишният срок по НПК за приключване на първите повдигнати обвинения. След което пък обвиняемите могат да поискат от съда да задължи прокуратурата да внесе делото с обвинителен акт или да го прекрати, каквото е правилото, насочено срещу т. нар. вечни обвиняеми. То изисква съдът да се произнесе по направеното искане в едноседмичен срок. След това държавното обвинение има три месеца да реши какво да прави с делото.

Facebook logo
Бъдете с нас и във