Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Пролет иде, бежанците - също

Сегашната ограда по южната граница е преодолима с ножици или здрави клещи.
S 250 c833fbd1 977b 4d04 a432 6b7a5880071a

Пролет иде, а хванем ли се за зелено, иде и най-тежката бежанска криза, предричат различни експерти по темата. Според бившия шеф на военното разузнаване и служебен вътрешен министър в кабинета на Ренета Инджова ген. Чавдар Червенков със затоплянето на времето потокът от бежанци ще се увеличи.

Нашите западни съседи също биха могли да ни почернят живота, ако затворят границите си с Гърция. Сръбският премиер Ивица Дачич тази седмица заяви, че ако Австрия затвори границите си за бежанци и мигранти, Сърбия ще стори същото. Дачич обяви, че през 2015 г. през територията на страната му са преминали около 600 000 мигранти. Сърбите са притеснени от липсата на обща позиция на ЕС по въпроса и от неяснотата в бъдеще. Според Дачич мерките, които се предприемат в отделните държави в съюза, поставят Сърбия в трудна ситуация и тя ще вземе тежкото решение. Поведението ни зависи от мерките, които ще вземат страните от т.нар. Балкански път, предупреди той.

Македония е една от страните по този път. Засега властите там не са повдигнали темата за затваряне на границата. Напротив - тези дни те получиха 10 млн. евро помощ от ЕС, за да се справят с бежанската криза. А обявявайки помощта за Македония, еврокомисарят Йоханес Хан за сетен път илюстрира налагащото се напоследък убеждение, че обединена Европа няма план за справяне с проблема. Хан каза, че миграцията по своята природа е регионален въпрос и затова ЕС е подготвен да дава помощ на страните от Западните Балкани. "Кризата предизвика висок натиск върху страните, през които минават бежанците, и Европа трябва да остане обединена в справянето с тази ситуация", заяви Хан.

За Брюксел, Берлин, Париж, Лондон, Виена би било прекрасно балканските страни да се борят активно с този "регионален проблем", както го определя еврокомисарят Хан, и на драго сърце ще отпускат парични помощи, само и само балканците да изградят щит пред напиращите бежанци. Т.нар. Вишеградска четворка (Чехия, Полша, Унгария и Словакия) открито говорят за това и се опитват да убедят Ангела Меркел колко добра идея е по северните граници на Гърция да се издигнат ефикасни бариери пред устремените към Европа бежанци. В началото на седмицата преди срещата на европейските външни министри в Брюксел чешкият външен министър Лубомир Заоралек заяви: "Убедени сме, че сега е необходимо да спрем нелегалната миграция, като помогнем на балканските държави". Осъществяването на плановете да бъдат укрепени границите на Македония и на България с Гърция е от голямо значение, добави той.

Обновяването на съоръженията по границата между Македония и България и изолирането на Гърция, каквото е желанието на някои европейски страни, ще увеличи наплива от бежанци към страната ни, смята ген. Чавдар Червенков. "При положение че потокът от бежанци от Турция към Гърция не спре, какво става с тази маса от хора? Вероятността да избие към нас е напълно реална", твърди той. Това ще се случи със сигурност, тъй като Сърбия и Румъния ще вземат съответните мерки, защото вече всяка страна по пътя от Изток на Запад ще затваря своята граница. "Има голяма опасност ние да се превърнем в огромен бежански лагер", каза бившият шеф на Военното разузнаване. Според него България няма интерес от реализирането на идеята на Вишеградската четворка и трябва категорично да се обяви против.

Подобна позиция изказа и премиерът Бойко Борисов след срещата с лидерите на страните от Вишеградската четворка в Прага в началото на тази седмица. Позицията на България пред ЕС е да се затворят всички външни граници - не между страните в Европа, а външните й граници да останат легалните КПП-та, през които да минават всички мигранти, да им се взимат пръстови отпечатъци, да се проверява здравословното им състояние и тези, които отговорят на критериите, да бъдат пропускани, другите да бъдат връщани, заяви Борисов. "Ние с такава радост махнахме границата с Гърция, че сега да построим нова ограда - не ни се иска. Нито е европейско, нито е демократично. В същото време имаме проблем, че ние сме шенгенска държава реално, а нашите съседи не си изпълняват ангажиментите", възропта Борисов. И призова за решение на общия европейски проблем. Според премиера идеята за засилване на контрола по българо-гръцката и македоно-гръцката граница няма как да доведе до решение на проблема за Европа, а единствено може да се очаква промяна на миграционните маршрути.

Министър-председателят обяви, че в краткосрочен и средносрочен план от първостепенно значение за овладяване на миграцията ще бъде ефективният контрол по външните граници на ЕС. По думите му е необходима допълнителна подкрепа за укрепването им.

Границата ни с Турция е външна за ЕС, макар че все се хвалим, че я охраняваме като шенгенска. Единственият ни шанс да я опазим обаче е построяването на ограда, каквито вдигнаха някои европейски страни. Съоръжението се строи от миналата година, обаче се прави изключително бавно. Тези дни стана ясно, че през март ще бъдат поставени пилоните на оградата. Кога ще се положи мрежата обаче никой не се наема да прогнозира. Причината е в това, че липсва финансиране, посочи вътрешният министър Румяна Бъчварова.

Цената на съоръжението е около 60 млн. лв., досега са похарчени половината пари. Оградата ще бъде дълга 132.6 км и ще пресича териториите на Хасковска, Ямболска и Бургаска области. По план тя ще е от поцинкована бодлива тел, с дебелина 3-4 мм и в три реда. Дебелината на сегашната тел е 0.8 мм и е в два реда, които обаче лесно се срязват с ножици за тел или с клещи.

Очевидно пролетта ще ни донесе всичко друго, но не и готова ограда, която да възпре бежанската вълна. А без решение на общия проблем и без обща позиция на ЕС по въпроса как най-ефикасно да се процедира с напиращите мигранти, ще се наложи да повтаряме до полуда на европейските ни партньори, че една птичка пролет не прави...

Facebook logo
Бъдете с нас и във