Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Протестен хепънинг в подкрепа на промените

Адвокатурата излиза пред Съдебната палата в подкрепа на законопроекта за промени в устройствения си закон.

Безпрецедентен ход в подкрепа на законопроекта за промени в устройствения си закон предприема адвокатурата. В Деня на Конституцията и юриста, който се празнува всяка година на 16 април, представителите на най-масовата юридическа професия ще защитават исканията си на митинг пред Съдебната палата. Събитието ще се отбележи по решение на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) и е замислено като хепънинг с празнична програма. Адвокатите ще се явят там с тоги и с отличителни знаци. По никой начин няма да се пречи на достъпа до сградата и на нормалната работа на разположените в нея съдебни и административни структури. 

Макар че идеята е да бъдат отправени позитивни послания, зарядът ще е силно критичен, мотивиран от досегашната съпротива на други правни гилдии и професионални организации срещу някои от основните текстове в адвокатския законопроект. Решението на ВАдвС беше съпроводено с покана за масово участие, отправена от ръководството на най-голямата адвокатска колегия в страната - Софийската (САК). Призивът на организаторите е за добро настроение и за увереност, че каузата е права. И още - да се прояви цивилизовано отношение към "хулителите на българската адвокатура". Посочено е също, че промените са на първо място в защита и в полза на гражданите и на юридическите лица, чиито интереси тя защитава по конституция. 

"Параграф 22" следи отблизо сблъсъка около проекта за промени в Закона за адвокатурата, който беше атакуван яростно, след като група депутати го внесе в Народното събрание в края на януари. Текстовете още не са разглеждани в парламентарната правна комисия, което даде храна за взаимни подозрения и за слухове за организиране на лобистки кампании за и срещу тях. В средите на адвокатите се говори за обработка на отделни народни представители и на ръководства на парламентарни групи с цел законопроектът да бъде спрян на всяка цена. Включително и чрез въздействие върху неговите вносители и политическите ръководства на парламентарно представените сили. А масовата поява на адвокатите пред най-важната съдебна сграда в страната няма как да не напомни за успешната им стачка преди повече от две десетилетия срещу опита за въвеждане на ДДС за адвокатските услуги.

Междувременно противниците на законопроекта опитват да го атакуват по всички начини И въпреки проведената контактна среща за изясняване на позициите, тази седмица отново отидоха в парламента да се оплакват. А след като сезираха Комисията за конфликт на интереси, те ангажираха с процедура и Комисията за зашита на конкуренцията (КЗК). Преписката е образувана по сигнал на  Българска стопанска камара (БСК). В него се повтарят аргументите, познати вече от последните два месеца. Работодателската организация твърди, че предложените промени в Закона за адвокатурата водят към свръхрегулиране и ограничаване на достъпа до определени свободни професии и дейности в противоречие с правилата на конкуренцията и на свободната стопанска инициатива. За пореден път е изложена и тезата, че някои от предложените текстове са в разрез с конституционни принципи и законови правила, включително и с международни актове. Твърдения, с които адвокатурата изразява категорично несъгласие с два основни довода: че тезата на БСК защитава сивия сектор на юридически услуги и на свой ред закриля установени вече монополи на определени правни професии - на първо място, нотариусите.  

В рамките на това административно производство ВАдвС излезе със становище в отговор на поставените от КЗК въпроси. На първо място, висшият орган на адвокатурата заявява, че комисията не разполага с правомощие да започне въпросната процедура, тъй като упражняването на адвокатската професия не представлява стопанска дейност по смисъла на Закона за защита на конкуренцията, а адвокатите не са предприятия. Те са определяни като такива в практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург, но единствено доколкото се конкурират помежду си в рамките на адвокатската професия, а не с външни субекти. Затова ВАдвС смята, че атакуваните разпоредби изобщо не попадат в приложното поле на конкурентното право и не засягат свободната стопанска инициатива.

В становището си адвокатурата твърди още, че производството е образувано по сигнал, в който не се съдържат твърдения за нарушения на конкретна разпоредба на ЗЗК.  Както и че КЗК няма правомощието да предостави становище на Народното събрание по въпрос, повдигнат пред нея със сигнал от трето лице. Освен това комисията изобщо няма правомощия да контролира нито законопроекти, нито закони, тъй като това е от компетенциите единствено на Конституционния съд. С довода, че национално представените синдикати и работодателски организации не са засегнати от законопроекта, е отхвърлена и тезата, че изготвянето му е трябвало да бъде консултирано с тях. В крайна сметка е направен изводът, че образуваното от КЗК производство е недопустимо и трябва да бъде прекратено.  

ВАдвС оборва пунктуално  твърденията на БСК. В становището му се казва, че разширяването на рамката на адвокатската професия не води до ограничаване на стопанската дейност на други стопански субекти, тъй като не предвижда изрична забрана определени правни услуги да бъдат предоставяни и от неадвокати. БСК не била прочела правилно предложените промени, които не отнемат тези дейности от други професии. Те само дават възможност клиентите да избират при кого да бъде извършвана удостоверителна дейност, което от своя страна води до конкурентна среда.

 ВАдвС отхвърля и твърдението на БСК, че ако на адвокатите бъде предоставено правото да извършват удостоверителни услуги, това ще ги оскъпи и ще намали правната сигурност. Припомнено е, че става въпрос само за неподлежащи на вписване в официалните регистри заверки, с които сегашните удостоверителни функции на адвокатите ще бъдат доразвити и конкретизирани. В резултат гражданите ще имат право на избор дали заверката да бъде направена от адвокат, или от нотариус. Правната сигурност пък ще бъде защитена - заверяващите адвокати ще отговарят на условия, идентични с тези на нотариусите - кантора, архив, водене на регистри и др., включително и сериозни финансови изисквания.

Адвокатурата не приема упрека, че няма да е безпристрастна при заверките. ВАдвС посочва, че с оглед на своите правомощия единствено безпристрастен в своята дейност е съдът. Останалите - нотариусите, частните съдебни изпълнители, юрисконсултите, които критикуват промените, са по дефиниция в потенциален конфликт на интереси, тъй като действат винаги по поръчка на една от страните. В същото време съгласно конституцията адвокатът осъществява публични функции по защита на законни права и интереси, а Законът за адвокатурата го задължава да е независим. Завишаването на изискванията за прием в адвокатурата пък нямало да доведе до ограничение на достъпа до професията, тъй като за разлика от конкурсите за съдии, нотариуси и частни съдебни изпълнители тук не се въвежда ограничение в броя на лицата, които могат да бъдат вписани като адвокати.

Последният пункт, по който ВАдвС не е съгласен с БСК, е за налагането на санкции на лицата, упражняващи незаконно адвокатска професия. Адвокатурата признава статута си на структура извън държавното управление, но посочва, че правилата за упражняване на адвокатска професия са част от правовия ред в държавата и нарушаването им трябва да бъде санкционирано. Това ще става по Закона за административните нарушения и наказания, който допуска наказващият орган да е не само длъжностно лице. Той може да е и друг, стига това да е предвидено със закон. И реализирането на административнонаказателна отговорност от органи на съсловни организации няма да е прецедент в нашето законодателство. Това става и сега по Закона за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, съгласно който актовете за констатиране на административно нарушение се съставят от всеки член на комисията по професионална етика към районната колегия на Българския лекарски съюз, съответно от Българския зъболекарски съюз. А наказателните постановления се издават от председателите на управителните им съвети. Такъв е редът и по Закона за енергетиката, според който актосъставителите и наказващите органи са дори служители в частно търговско дружество, каквото е всяко електроразпределително предприятие.

Facebook logo
Бъдете с нас и във