Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Протестите, мафията и тайното оръжие на спецслужбите

Бързината с която прокуратурата разпореди арест на няколко бизнесмени, свързани според държавното обвинение с беглеца Васил Божков и вероятно с финансирането на протестите, направо е впечатляваща. В началото на септември бе задържан собственикът на ресторант "Воденицата" Веселин Денков, на 3-и същия месец вече е известно, че Весо Брадата, както го наричат, е в организирана престъпна група заедно с  Ивайло и Александър Георгиеви, собственици на заложни къщи в ж.к. "Люлин".

 

Впечатлението за действията на държавното обвинение в случая е, че някои групи изглежда са по-организирани от другите, и е необходима бърза и строга намеса. В групата на по-слабо организираните влизат десетки структури - като тези от трафика на 360-те килограма кокаин, задържани в "Студентски град", онези, които източиха от фонд "Земеделие" европарите за "къщи за тъщи", свързаните с "Апартаментгейт", ликвидаторите на КТБ и още, и още. И по тази причина очевидно прокуратурата не се юрка, около скандалните разкрития се шумя, шумя, пък после всичко удобно затихна и вече никой не се пита кой кой е в конкретните казуси...

Действията на прокуратурата в конкретния случай с ОПГ-то на Весо Брадата в голяма степен отговарят на известни сред спецслужбите научни постановки за разкриване на организирани престъпни групи. Такава например е социално-мрежовия анализ. Както сочат експертите, това е логически познавателен метод, чрез който се долавят и прогнозират връзки, взаимоотношения и влияние между отделни престъпни индивиди и групи. Например между враг №1 на държавата Васил Божков, Веселин Денков, Пифа и Малкия Пиф, както наричат братята Георгиеви и организаторите на антиправителствените протести.

Целта на използването на този метод е установяване на най-слабите места в съответната организирана престъпна група и най-вече как службите да въздействат върху тях. Според специалистите ефективното приложение на социално-мрежовия анализ най-вече е в идентифицирането на ключовите и ръководни фигури на дадена престъпна група и разположението на ключовите връзки там.

В миналото социално-мрежовия анализ е прилаган основно от класическите разузнавателни служби. Днес този метод, разкриващ взаимоотношенията и влиянието на субектите в една престъпна мрежа все повече се използва и в полицейските служби, като е особено ценен за откриване на данни при дълбоко конспиративни престъпни организации. Този метод е особено ценен в борбата с терористични организации. Чрез него се осигурява информация за уникалните характеристики на терористичната организация, свързани с мрежовото набиране на членове и персонал, развитие и разрастване на мрежата, както и разпространението на радикални идеи. По този начин може да се предприемат действия по дезорганизиране на мрежата чрез елиминиране на важни връзки в нея, за да се намали нейната свързаност, обхват и въздействие върху членовете й.

Особен принос в тази насока имат разработките на Джон Аркуила (John Arquilla) и Дейвид Ронфелд (David Ronfeldt) и най-вече трудът им „Мрежи и мрежови войни“, в който се анализира и изследва архитектурата и топологията на Ал-Кайда. Двамата задълбочено изучават т.нар. мрежова архитектура и топология. Топологията е дял от математиката, който изучава начините, по които различни обекти се деформират, без да променят основните си свойства и елементи. В теорията на мрежите топологията се занимава със структурата на мрежата и начините на свързване на нейните елементи — възли (върхове) и връзки (ребра), при това както с физическите, така с логическите взаимовръзки между възлите на мрежата.

Според теорията на мрежите, в зависимост от начина на свързването им, мрежите са главно три типа:
  - линейно свързана мрежа от типа "всеки е свързан с предхождащия го";
  - хъбова или концентраторна мрежа "всички са свързани с един";
  - пълноканална или пълноматрична мрежа (напълно свързана мрежа) от типа "всеки е свързан с всеки"

Въпросът, който закономерно интересува специалистите, а съответно и спецслужбите по света, е доколко една престъпна мрежа е уязвима, ако от нея се отстранят един или няколко възли? Възможните отговори са различни съобразно отделните видове мрежи и начина на тяхното изграждане.В мрежите, изградени на случаен принцип, всички върхове са равноправни и с приблизително еднакъв брой връзки, затова произволното премахване на някой възел може да прекъсне мрежата или да намали рязко нейната свързаност. Така че тези мрежи са уязвими срещу случайни или организирани въздействия.

Мрежите, изградени по степенния закон за разпределение, се реализират чрез малък брой центрове от типа "хъб" и затова премахването на случаен възел рядко предизвиква сътресения в мрежата и промяна на нейната структура. Тези мрежи обаче са уязвими при целенасочени атаки срещу "хъбовете".

Експертите по мрежови анализ дават отговор и на въпроса колко хъба трябва да бъдат извадени от една престъпна мрежа, за да бъде тя разбита. Според изследванията, че най-вероятно трябва да бъдат елиминирани от 5 до 15 процента от всички хъбове.Повечето мрежови структури са много устойчиви на атаки на случаен принцип или на случайни повреди и прекъсвания в системата, но са много уязвими при организирана (преднамерена) атака в най-значимите участъци на мрежата, сочат анализите.

 

Под зоркия поглед на службите

 

Смята се, че в основата на социално-мрежов анализ (СМА) е научна разработка от 1967 година на социолога от Харвардския университет Стенли Милграм, в която той лансира тезата, че всеки човек в света може да достигне до всеки друг човек посредством верига от 5 или 6 познати. Според социолозите възлите (хората) в социалните мрежи са групирани в малки клъстери, в рамките на които всеки възел е тясно свързан с другите възли, но е свързан само с малък брой възли, които са извън клъстера. Подобен начин на свързване (плътно в своя кръг и слабо извън него) се оказва, че е типичен и за други системи, различни от социалните.

СМА се използва от всички спецслужби по света. ЕС разполага например със служба, която получава разузнавателна информация от държавите-членки, допълва я с обществено достъпни сведения, прави собствени анализи и ги предоставя на европейските институции. Това е  Центърът за разузнаване и анализи на Европейския съюз INTCEN.

Руското разузнаване отдавна анализира от какво зависи популярността на дадена социална мрежа. През 2018 г. хакерската група Digital Revolution съобщи за взлом на сървъра на научно-изследователския институт "Квант", собственост на ФСБ, и разкриха система за анализ на социалните мрежи. Групата публикува 300 страници документи, описващи принципа за наблюдение на социалните мрежи и медии.Основната цел на мониторинга е да се определи общественото мнение и да се идентифицират протестните настроения. Невронната мрежа, използвана за анализа, е била способна не само да идентифицира необходимите публикации по ключови думи, но и да определи техния тон.

Facebook logo
Бъдете с нас и във