Вълненията в държавата отложиха за септември обсъждането на поредната идея за „разтоварване” на Софийския районен и на Софийския градски съд чрез преначертаване на съдебната карта и прерайониране на съдебните звена. Но дали и наесен това предложение ще бъде прието - никой не смее да прогнозира. Още повече, че срещу него са против прокуратурата, нотариусите, Камарата на частните съдебни изпълнители, местните власти, а вероятно и немалко граждани.Макар че по стар навик тях никой не ги пита...
В центъра на проблема пак са столичните съдилища
Краят на мандата на действащия Висш съдебен съвет (ВСС) вече се вижда, но съдебните кадровици така и не успяха да се обединят около решение на основния проблем, с който бяха натоварени при избора им: да бъде преправена съдебната карта по такъв начин, че да се осигури равномерна натовареност на органите на съдебната власт в страната. Предложенията валят едно след друго, но все на парче, без цялостна визия и ясен отговор ще има ли в крайна сметка реформа и какво точно ще представлява тя.
Поредната "хрумка" е предлаганото „прерайониране” на съдебната карта на София.Това предложение се прави в името на „облекчаването” на столичните съдилища, които безспорно са свръхнатоварени по съвсем обективни причини: огромна част от населението и бизнеса се струпа в София и „опразни” останалата част от държавата. Това неминуемо води до прекомерно постъпление на съдебни дела, което в провинцията вече дори не могат да си представят. В същото време в страната има множество съдилища, където магистратите просто нямат работа, но не могат да бъдат уволнени, нито насила и да ги преместят в София. А щатът в столицата пък не може да се раздува до безкрай.
Предложението за промяна в границите на софийските съдебни райони е старо – то е отпреди има-няма десет години.
През септември 2018 г. за пореден път го „отупаха” от прахта и го внесоха за разглеждане в съдийската колегия двама от членовете на ВСС, постъпили там от парламентарната квота по предложение на БСП: Драгомир Кояджиков и Даниела Марчева.
Най-общо идеята е част от делата да се вземат от СРС и от СГС и да бъдат прехвърлени за разглеждане в четири от извънстоличните слабо натоварени районни съдилища и в Софийския окръжен съд, който да правораздава като "тяхна" втора инстанция, вместо СГС.
Бедата е, че това ще стане за сметка на гражданите, които ще трябва да поемат допълнителни разноски по пътуване и да се лутат в куп неудобства.
Как ще стане на практика
На територията на съдебен окръг София действат девет районни съдилища: в Ботевград, Елин Пелин, Етрополе, Ихтиман, Костинброд, Пирдоп, Самоков, Своге и Сливница. Прерайониране се предвижда само за три от тях - Костинброд, Елин Пелин и Самоков.
Отделно се предвижда и промяна в съдебната карта за Пернишкия съдебен окръг
Идеята на кадровиците е към Районнен съд Костинброд да се прехвърлят делата на жителите на гр. Нови Искър,на селата Мировяне, Житен, Доброславци, Балша, Кътина, Подгумер, Световрачене, Кубратово, Негован, Чепинци, Локорско и Войнеговци. Волуяк, Мрамор и Клисура.
Към Районен съд Елин Пелин отиват кметствата Яна, Желява, Долни Богров, Горни Богров, Бухово и столичните квартали „Ботунец“, „Враждебна“, „Кремиковци“, „Сеславци“ и „Челопечене”, както и Бусманци, Кривина, Герман, Железница и Лозен. А към съдебния район на РС-Самоков да преминат Долни Пасарел и Плана. А към Районен съд-Перник пък се предлага да преминат Мало Бучино, Владая и Мърчаево.
Масов отпор
Преди две години, когато предложението беше внесено за първи път в съдийската колегия, стана ясно, че то трябва най-напред да бъде „съгласувано” със заинтересованите страни. А сега се разбира, че е срещнало и масов отпор.Подкрепа са изразили единствено съдилищата и част от общините , към които се очаква да има приток на повече хора, а те съответно ще харчат пари и ще подпомагат местния им бизнес . Правосъдният министър мълчи, финансовият – не възразява. Но пък министърът на вътрешните работи е казал: „Не”.
Най-добре аргументирани са становищата на прокуратурата, на полицията и на нотариусите. Защото проблемите за тях ще бъдат най-големи.
Според държавното обвинение и според МВР, прерайонирането ще доведе до повече проблеми, отколкото би подобрило работата на съдилищата. На първо място, защото прокуратурата работи в тясна връзка с полицейските управления, на които възлага проверки и други действия, свързани с разследването. А полицейските управления имат съвършено различна структура – те следват административното деление на страната. Така досъдебните производства ще "пътуват" между населените места и между различните административни подразделения, за да бъдат докладвани на прокурора, което пък ще доведе до нови разходи и до недостиг на хора в МВР.
Частните съдебни изпълнители също възроптаха срещу идеята, защото много често им се налага да ползват полицейска закрила и ще започнат спорове коя точно териториална дирекция е длъжна да им я осигури.
Нотариусите пък се назначават на 10 000 души население, обитаващо съответния район на местния съд. Като се променят районите, ще се измени и това съотношение – в "уголемените" райони ще се появи недостиг на нотариуси, а гражданите ще търпят и други неудобства, и пак ще трябва да пътуват - например при изповядване на сделки с недвижими имоти. Освен това сделките трябва да се извършват до 12 часа на обед, а не всички граждани на новите съдебни райони ще разполагат с удобен транспорт, за да стигнат навреме.
Почти всички ведомства всъщност изтъкват предимно
неудобния междуселищен транспорт
което ще оскъпи правосъдието за гражданите, като основен мотив срещу предлаганото решение. На същото мнение са и много от кметовете.
На всички опасения Комисията по съдебна карта и натовареност отговаря, че основната цел на предложението за прерайониране е да се осигури по-бързо и по-качествено правосъдие за гражданите, че достъпът им до правосъдие няма да пострада, че проблемите с липсата на удобен транспорт се компенсират с липсата на разходи за паркиране и по-малко нерви в трафика на София. Казва се и че оскъпяването на правосъдието за гражданите не е проблем на съдебната власт, защото това не е социална услуга, а ако възникват проблеми за другите държавни ведомства – има начини как те да бъдат разрешени.
Дебатите обаче тепърва предстоят - във вторник (21 юли 2020 г.), Съдийската колегия на ВСС ги отложи, защото беше застрашена от липса на кворум - нямаше ги пет човека, сред които и Лозан Панов. А неговото мнение в качеството му на председател на ВКС, е твърде важно. Кадровиците не скриха, че съобразяват отлагането на решението си и с нестабилната ситуация в държавата в момента. И че държат до септември да чуят и становището на правосъдния министър - който и да е той...
