Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Провалихме се в икономиката от незнание и глупост

Доктор Желю Желев, съпредседател на Кръглата маса и президент на България, пред в. БАНКЕРЪ

Желю Желев е роден на 3 март 1935 г. в с. Веселиново, Шуменско. Завършва философия в СУ Климент Охридски през 1958 година. От 1961 до 1964 г. е редовен аспирант във Философския факултет на СУ. В дисертацията си атакува устоите на ленининската философия и остава без работа до 1972 година. През 1974 г. защитава дисертация и става кандидат на науките, а през 1975 г. започва работа като научен сътрудник в Института по култура. В периода 1977-1982 г. е завеждащ секция Култура и личност в института. Защитава докторска дисертация през 1988 година. През 1988 г. създава Клуба за подкрепа на гласността и преустройството. До 10 ноември 1989-а Желю Желев е един от най-известните дисиденти в България и е бил обект на преследвания. През декември 1989 г. Желев е вече председател на новосъздадения Съюз на демократичните сили и като такъв влиза като депутат в 7-ото Велико народно събрание (ВНС). Председателства делегацията на СДС на Кръглата маса. На 1 август 1990 г. е избран за председател-президент на Република България от ВНС. А през януари 1992 г. Желю Желев става и първият президент на България, избран след свободни избори.




Ул. Александър Жендов 1, на метри от МВнР, 11-и етаж. Звънец с три бутона - фондация Д-р Желю Желев, Балкански дипломатически клуб и Желю Желев - канцелария. Натискам единия от тях и миг след това се озовавам в помещение. През прозорците се вижда София - буквално в краката ти. И Витоша пред очите. Научавам, че д-р Желев има посетител. Библиотеката със стотици книги, един от рафтовете със издания на Фашизмът. Написва я през 1967 година, но е издадена 15 години след това - през 1982-а. В десет хиляден тираж от издателство Народна младеж. Три седмици по-късно книгата е забранена и изтеглена от книжарниците, тъй като се виждат прилики между фашистката диктатура и социалистическата държавна система. Но вече били продадени около 6 хил. екземпляра. Книгата е преведена на десет езика.


Минути по-късно се обръщам към д-р Желев със записаното в исканетото за регистрацията през 1991-ва на едно от движенията в СДС:( чета )...да участвува в изграждането на свободна, демократична, икономически силна, независима и нравствено възродена България, да изгражда България като парламентарна правова държава, основана на конституцията и закона върху принципа за разделение на властите, в която властта произтича от народа и принадлежи на народа... и т. н.


Г-н Желев, защо зациклиха тези красиви цели и идеали на събитията отпреди 22 години?

nbsp;


- Това беше програмата на СДС, която обединяваше 14 партии и граждански организации. Така беше, красиво. Искахме да направим нежна революция, разрушаване на комунистическата система без насилие и кръвопролитие, без физически терор - като революциите в Полша и Чехословакия... Не беше лесно, започнахме с кръглата маса. Успоредно с митинги, демонстрации, нощни бдения със запалени свещи пред Партийния дом, стачки...Това не става лесно, както и се случи...Нужен е голям апарат, сериозни организации да поведат хората, но трябваше преди всичко кръгла маса. Идеята за нея е на СДС, въпреки че и до ден днешен се говори, че тя е измислена от БКП, от тяхното Политбюро

От кръглата маса не произлязоха никакви последици, никакви оценки за вина, за извършените недостойни дела...

nbsp;


- Когато свършваше дебатът по даден въпрос, колкото и да бяха остри битките, завършвахме с политическо решение. Още горещо, образно казано, то се носеше в парламента, пък бил той и комунистически. Решенията на кръглата маса имаха по-висок статут от парламента. Тя изразяваше мнението на целия народ. Парламентът го обличаше в юридическа форма. Пак ще повторя, без подкрепата на народа решенията на кръглата масащяха да се превърнат в красиви думи...

Тогава народът искаше демокрация, но за 22 години идеите на демокрацията изтъняха в един лист хартия. Дори сериозни кандидати за президенти в компанията си тези дни нарекоха демокрацията ни фасадна

- Мисля, че това са един пресилени думи на хора, които нито са участвали, нито са помирисвали битките от кръглата маса, най-острите политически митинги, които бяха на ръба на сблъсък...


И тогава народът заедно с вас, участниците на кръглата маса,излезе на улицата...

- На митинги, протестни шествия, стачки и всички други възможни средства на натиск разказвахме на хората, че БКП не желае да сдаде властта. Протестите продължиха цял месец. И тук-там станаха сблъсквания. Слава Богу, без кръв. И чрез контактната група за нас Луджев, а за тях Пирински се споразумяхме партийните организации да се изграждат само по местоживеене. След възстановяването на кръглата маса и това решение беше оформено юридически.Така беше пречупен окончателно гръбнакът на срастването на партия и държава.


Възможно ли тоталитаризмът да бъде повторен?

nbsp;


- Ако някой се опита да налага авторитарна диктатура, със сигурност ще се появи алтернативата на неговото управление и на неговата власт. Такова нещо не е възможно в България. Дори само заради това, че България е член на ЕС, те няма да го позволят. Да не говорим за Съвета на Европа...

Да се върнем на кръглата маса и последвалите събития...

- На шестия ден след моето избиране за президент, на 6 август 1990-а, с указ отмених наредбата за ограничаване на жителството. Предложих създаването на временни управи за местно самоуправление до провеждането на местните избори. По подобие на Великото народно събрание всяка партия получи такова представителство там, в местните служби, колкото има в парламента. Аз използвах правомощията на президента и продължих с решенията на кръглата маса. Въз основа на закона за департизацията премахнахме Главно политическо управление на армията и политическите офицери в армията. В основни линии тоталитарната система в България беше ликвидирана. Това беше главна заслуга на масата, но стана с натиска на народа. Защото, каквито и умници да заседават там, без натиска на хората това нещо не можеше да се случи...


Тогава защо след толкова години продължаваме да се питаме имало ли го е, или не прехода?

nbsp;


- Има го, как да го няма. Беше ликвидирана цялата политическа система на България - Държавна сигурност и т.н...

Но още се лутаме насам-натам... Защо?

- Провалихме се при икономическия преход, когато трябваше да се започнат икономическите реформи. Провалихме се при приватизацията, връщането на земята на бившите им собственици и на техните наследници, реституцията и пренастройката на цялата система на основата на пазарната икономика.


Въпросът обаче е защо? Поради незнание...

nbsp;


nbsp; - И от незнание, и от глупост. И за съжаление вината е на тогавашното ръководство на СДС. Просто много лошо бе изиграна ролята. Правителството на Филип Димитров се уплаши от реформите и фактически подаде оставка, като поиска вот на доверие. И при усложнената обстановка вътре в СДС, където протичаха сурови битки, а и ДПС се дръпна, падна правителството. От абсолютна глупост, защото преди това БСП беше поискала вот на недоверие и той беше отхвърлен. И по конституция след това никой в продължение на шест месеца не може да ти иска вот на доверие или недоверие...

И се получи...

- Загубено време. Пропиляно време. Реформите трябваше да се карат усилено, бързо, без колебание, без оглеждане назад. За съжаление нямахме изпълнителна власт. Това е, но така или иначе земята беше върната. Приватизацията, макар и в уродлива форма, при Костовото управление се състоя. Макар че много от лидерите на СДС използваха форми и схеми, които са си корупционни. Партийна приватизация, това не може да не бъде корупция...


Тогава тежко и горко на страната. Вие като президент какво ще кажете, накъде?

nbsp;


- Аз още през 1992 г. направих пресконференция, (Александър Йорданов я кръсти Боянските ливади), още тогава им казах, че както са тръгнали да управляват, няма да стигнат доникъде. На два пъти им говорих, не публично, че вече не сме опозиция, а управляващи. Те си мислеха, че никой не може да ги бутне. Независимо че споредАлександър Йорданов сме били спечелили с малко, но завинаги това продължи една година само. Сами се провалиха. Затова преходът се удължи. Колко предприятия бяха съсипани в това време, а накрая и моралният ресурс на народа привърши...

Е, и какво, живеем в безвремие?

- Не, не е така, въпреки всичко станахме член на Съвета на Европа през 1992 година. За онова време това беше признание за това, че сме изградили демократичната инфраструктура на държавата, институциите на демокрацията и демократичните закони, с които страната се управлява... Приеха ни в НАТО, което представлява признание за нашата армия. И трето, станахме член на Европейския съюз.


Кой или кои модели, политически, родиха Катуница?

nbsp;


- Катуница е върхът на цирея, видимата част на айсберга...

Значи има гнили части...

nbsp;


nbsp; - Има много гнили места...Корупцията в нашето общество е на всички равнища. Това е една голяма спирачка. Организираната престъпност, битовата престъпност? Тя мори пенсионерите, възрастните хора. Нещата в тази посока идват главно от ромите. Това са хора с ниска култура и образование и, да ви кажа откровено, ако бях бизнесмен, нямаше да ги приемам на работа. Не могат да четат, да пишат, да говорят правилно български...От такива хора могат да дойдат много бели. За това по-рано само се говореше...Помагаха им само като не им търсеха пари за ток, за вода. Цар Киро е представител на тази нова за нас организирана престъпност...

Ако започвахте отначало, как бихте постъпвали?

nbsp;


- По същия начин, но бързо. Започвахме на два пъти отначало, но народът много загуби и обедня от това.

Оставам с впечатлението, че събитията от годините на демокрацията са родили огорчение и неудоволетворение от постигнатото. Не сте доволен?

- Не съм, разбира се! Голяма грешка беше, че не сменихме формата на управление. Вместо парламентарна, президентска република. Или полу-президентските режими, като този на генерал Шарл де Гол. Или като тази на САЩ - президентска република. Тя беше подходяща за нас. В периоди на преход много е важно президентът и правителството да работят като зъбчатка. Не трябва да има спор за правомощия. Няма мое, няма твое в етап на преход! Тогава нямаше да ги има провалите в икономическата област.


Преходът към пазарна икономика е като преплуването на една студена река. На два пъти не може! Както е и с прескачането на една пропаст. Силно и категорично. С един скок. А ние опитахме на два пъти и не успяхме...


Разговора води Ангел Шойлев


nbsp;


nbsp;

Facebook logo
Бъдете с нас и във