„Предложеният законопроект е в крещящо противоречие с международните стандарти за провеждане на честни и демократични избори”, се казва в становище на Асоциация „Прозрачност без граници” за поредната кръпка в Изборния кодекс, която депутатите от управляващото мнозинство гласуваха на първо четене. Според експертите на асоциацията, новите правила ще създадат „условия за в действията на институциите (особено на изборната администрация) и за разрушаване на остатъците от обществено доверие в изборния процес в страната”. И сочат, че единственото рационално действие е оттеглянето на проекта.
Експертите подлагат на унищожителна критика почти всички предложения в проекта: за уредбата на машинното гласуване, поредното орязване на съдебния контрол и на конкурсното начало при избора на фирмата, която ще брои гласовете, „опростяването” на протоколите, удължаването на изборния ден на 48 часа при обявена епидемиологична криза и т.н.
В най-голяма степен обаче заключението им, че предложените кръпки в закона са безумни, важи за правилата, по които
трябва да изберем онова Велико народно събрание,
което ще приеме лелеяната нова конституция на ГЕРБ.
За последно, избирахме "велики" депутати през 1990 година. Тогава ВНС се състоеше от 400 души: 200 от тях - партийни кандидати, останалите 200 - избрани мажоритарно. Имаше и специален закон, по който тези избори бяха проведени.
През 2014 г. този закон беше отменен с едно изречение, вкарано във все още действащия Изборен кодекс, придобил известност като „Кодексът на Мая Манолова”. Та, ако след седмица трябва да избираме "велики" депутати, по сегашните правила всички кандидати трябва да са "опаковани" в партийни листи.
На 17 август тази година, в разгара на протестите срещу властта, депутатите от ГЕРБ внесоха предложения за поредния ремонт на Изборния кодекс. Едновременно с това те заявиха и амбицията да променят конституцията в частта за избиране на Велико народно събрание (ВНС).
Предвижда се цяла нова глава в кодекса, която да урежда правилата за избор на Велико Народно събрание. Изрично е записано, че 200 (половината) от „великите депутати” ще се избират мажоритарно. И с това се изчерпва всичкото добро на това предложение.
Според експертите от Асоциация „Прозрачност без граници”, законопроектът просто механично „смесва” двете системи за избор, без да даде ясни правила и ще породи невероятен хаос, от който ще извлекат дивиденти само големите играчи на политическата сцена.
На първо място не е уточнено дори в колко тура ще се избират мажоритарните кандидати – един или два (с балотаж), а това е важно, защото означава напълно различна организация на изборния процес, предупреждават експертите. Тълкувайки предложението, те стигат до извода, че най-вероятно става дума за мажоритарен вот в един тур. Само че той ще доведе до куп негативни ефекти, които окончателно ще убият доверието на избирателите в честността на вота: ще бъде предоставен „бонус” на големите играчи на политическата сцена, за малките партии ще е почти невъзможно да „пробият”. Резултатът е известен още сега - 70-80 процента от избирателите
ще останат без мажоритарно избрани представители.
„По същество, мажоритарната система в един тур ограничава политическия плурализъм. Основният позитив от подобна система се изразява в увеличаване на шансовете за формиране на по-стабилни парламентарни мнозинства”, казват експертите.
Част от правилата са невъзможни за изпълнение
Законопроектът на ГЕРБ предвижда, че ЦИК ще определя границите на избирателните райони. Според проекта на ГЕРБ обаче подходите ще са два.
За пропорционалното гласуване (т.е. за гласуването на партийните листи) ЦИК трябва да извърши районирането въз основа броя на населението, според текущите данни Националния статистически институт, които се актуализират в края на всяка календарна година.
За избирането на „мажоритарните” депутати обаче
ЦИК ще трябва да "начертае" районите
по съвсем други принципи: първо - според данните на НСИ от последното преброяване на населението, второ - те да са с приблизително еднакъв брой население, и трето - в тях да няма секции от различни общини.
Капаните тук са два. От една страна, последното преброяване на населението от НСИ е през 2011 г. и "неговите" данни нямат почти нищо общо с актуалната демографска ситуация. За десет години цели райони на страната бяха обезлюдени, стотици населени места се превърнаха в призрачни селища, а реалните обитатели на столицата като нищо надхвърлят 2 милиона.
И още - за вносителите явно е детска игра, но за ЦИК и нормално мислещите люде е абсурд
256 общини да бъдат "вкарани" в 200 мажоритарни избиратели района.
И то така, че в един район да няма секции от две или три съседни общини!
Кой ще "обере" гласовете на избирателите в чужбина? По този въпрос законопроектът също мълчи.
Въобще не става ясно как ще гласуват сънародниците ни зад граница, ще се обособяват ли и там два вида райони - "пропорционални" и "мажоритарни", и т.н. Ако да - на какви принципи ще стане това и откъде ще се вземат данните за реалния брой на гласоподавателите във въпросните райони. И най-важното - къде ще отиват гласовете, дадени в полза на неуспелите кандидати... Все "неща", които основателно подхранват подозренията, че на сънародниците ни зад граница най-вероятно ще им бъде отречено правото да гласуват за Велико Народно събрание.
А как ще се процедира, ако някой „велик депутат”, избран като мажоритарно,
реши да напусне след три-четири месеца
или пък почине (да не дава господ) - за подобен казус явно никой не се е сетил, тъй като в законопроекта няма дори половин дума по въпроса.
И накрая - в законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, капацитетите от ГЕРБ предлагат и нещо уникално: освен партиите, листи за пропорционално гласуване да редят и инициативни комитети! Идеята е без аналог не само в държавите членки на ЕС, ами и "оттатък".
Експертите хранят надежда, че идеята е плод на нечия грешка и недоглеждане, защото, ако не е – нейната реализация би довела до много сериозни проблеми. Като се започне от „разсейването" на гласове в полза на големите партии и се стигне до източване на милиони от бюджета - чрез формално регистрирани инициативни комитети, които получават
реални пари за реклама на псевдокандидатите си
от т. нар. „медийни пакети”.
На този фон критиката, че актуалният ремонт на Изборния кодекс нарушава базисното европейско правило изборното законодателство да не се пипа поне година преди избори, изглежда просто като бял кахър. Още повече, че с това нарушение вече отдавна сме свикнали...
Въпреки всичките тези абсурди в проекта, той беше приет на първо четене. Добрата новина е, че поне в момента вероятността да се стигне до избори за Велико народно събрание изглежда нищожна. И с този „юридически капацитет” по върховете на държавата, най-добре е тази вероятност да си остане такава...
