Параграф22 Daily

§22 Анализи

Пунт и пластика с поредната реформа в НПК

Повече ефективност в наказателния процес, защита на пострадалите от престъпления, ефективен механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници, подобряване на международната репутация на българската държава. Тези са заложените от служебния кабинет цели, които няма да бъдат постигнати с поредния проект за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Причината - нищо в проекта не застрашава сериозно съдебната корупция, затънала в политически и корпоративен слугинаж.

Всичко започва с характерното за беззаконието на прехода откриване на топлата вода относно "дисбаланса в отношението на българския законодател към гарантиране правата на обвиняемия, подсъдимия и осъдения, от една страна, и на пострадалия от престъпление, от друга". След дългогодишните реформи в наказателния процес се оказало, че

всичката пара отишла за спазване на правата на обвиняемите и подсъдимите,

а пострадалите - кучета ги яли!

"През годините са направени и законодателни промени за ускоряване на наказателния процес и за въвеждане на някои гаранции за пострадалите от престъпления с цел осигуряване на ефективното им участие в наказателното производство. Въведените мерки обаче се оказват крайно недостатъчни особено по отношение на пострадалите от престъпления срещу личността, които в редица случаи не получават необходимото ниво на защита на техните права от страна на държавата. Въз основа на всичко гореизложено единственият възможен извод е, че  законодателна промяна в България е крайно наложителна и дори закъсняла", пише умно в мотивите към законопроекта.

Ако някой реши, че това

просветление в тунела на криминалния преход

е дошло по естествен път в умовете на управниците, разбира се, греши. Причините са ясни.

От една страна - Европейският съд в Страсбург продължавал да досажда на държавата с нови дела по жалби на пострадали от престъпления и да произнася решения с тревожни констатации за погазване на най-фундаменталните права по Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

От друга страна - темата за пострадалите от престъпления продължава да е изключителна актуална в правния и институционален дневен ред на Европейския съюз и затова ще се наложи номерът да бъде отбит с

поредното симулиране на съдебна реформа.

Както може да се предположи, поредното будалкане на тема правосъдие е съобразено с всички препоръки и решения на евро институциите. Тепърва се предлага "по-пълна и прецизна уредба на фигурата на пострадалия от престъпление и преодоляване на фрагментарността при уреждане на фигурата на ощетеното юридическо лице, така че то да заеме полагащото му се място, заедно с пострадалия, в досъдебното производство".

В конкретни случаи пострадалият ще може да иска ускоряване на делото и на досъдебното производство.

Правата на ощетеното юридическо лице са разширени и събрани в цялостна уредба.

Уреждат се и правата на лицето, направило съобщение за извършено престъпление, без да е пострадало от него. Това щяло да стимулира наказателния процес при престъпления,

засягащи преобладаващ обществен интерес в стопанската и публичната сфера.

Прословутият съдебен контрол върху отказите за образуване на досъдебно производство се предлага на този етап само за тежките престъпления, предвид опасността от претоварване на първоинстанционните съдилища. Производство е уредена като симетрично на производството по обжалване на постановленията за прекратяване на наказателното производство, с изключение на това, че при жалба срещу отказа вътрешният контрол в рамките на прокуратурата остава.

Изменя се уредбата относно възможността за разгласяване на материалите по делото във фазата на досъдебното производство. Целта е въвеждане на гаранции, че

разгласяването ще е съобразено с презумпцията за невиновност,

както и възможност за оповестяване на тази информация, когато е налице надделяващ обществен интерес и съдебен контрол с цел гарантиране на законосъобразно прилагане на тази процедура.

За избягване прекомерната продължителност на процеси срещу повече подсъдими е уредена възможност за разделяне на делото в съдебна фаза. Целта е отсъствието на отделни подсъдими поради укриване или изпадане в невменяемост да не е пречка за продължаването му срещу останалите. Същевременно се възстановява старата изрична възможност съдът да прекратява наказателното производство, когато прецени че описано в обвинителния акт или в тъжбата деяние не съставлява престъпление.

Практиката сега е противоречива и процесите по дела от частен характер се водят с години, дори и да става дума за абсолютни глупости.

Същевременно, също с цел преодоляване на противоречива практика, се възлага

на съдията докладчика по делото да квалифицира описаните в тъжбата деяния,

докато за тъжителя остава само едно задължение - да посочи "голите" фактите.

Предвижда се нова възможност за сключване на споразумение, когато виновният следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание. В тези случаи споразумението няма да има характер на влязла в сила присъда, а на решение за освобождаване от наказателна отговорност. С него страните ще уговорят административното наказание, което да бъде наложено, със съответна възможност за налагане на глоба под минималния размер, както и за неналагане на евентуално кумулативно предвидено наказание.

С паралелни промени в НК и НПК е уреден и механизъм

за търсене на наказателна отговорност спрямо главния прокурор

или негов заместник.

Материалите ще се изпращат на ръководителя на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС), който ще разпределя преписката незабавно на съдия, определен на случаен принцип от съдиите в "подопечната" му колегия и съдиите от наказателните отделения на апелативните и окръжните съдилища, удостоени с ранг "Съдия във ВКС".

Списъкът, от който ще бъде избран "следователят на главния прокурор" задължително трябва да бъде одобрен от Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС.

След сакралния избор, съдията ще трябва временно да бъде назначен на длъжност "Прокурор във Върховната касационна прокуратура", за да бъде спазено конституционното изискване

наказателното преследване да се провежда от прокурор.

Назначаването - с цел избягване на извънредност - ще става с решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет, което ще се взима с не по-малко от шест гласа, каквото е мнозинството за назначаване на всички прокурори.

Прокурорът по разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, ще ръководи досъдебното производство и ще участва в съдебното производство, но срокът на участието му в делото не може да бъде повече от две години, след което ще трябва да бъде заменен с друг.

Постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство ще може да се обжалва от заинтересованите лица пред Софийския градски съд, а при потвърждаване - пред Софийския апелативен съд. При отмяна на постановлението за отказ,

съдът ще връща преписката със задължителни указания

относно прилагането на закона.

За контрола върху действията на прокурора по разследване на престъпления, извършени от главния прокурор, пък ще се назначава контролиращ прокурор, пред когото може да бъдат обжалвани постановленията на първия.

Контролиращият прокурор ще може служебно писмено да отмени или измени постановление на контролирания с даване на задължителни указания, включително постановление за прекратяване, което не е било обжалвано пред съд.

С промени в Закона за съдебната власт се въвежда изрично изискване Народното събрание да не избира за членове на ВСС действащи прокурори и следователи, както и съдии, като целта е избягване на порочни междуинституционални връзки и ограничаване фактическата власт на главния прокурор чрез прокурорската колегия.

Идеята е чрез изключване на магистрати от парламентарната квота да бъде балансирано представителството

с юристи от неправителствения сектор, адвокатурата, академична общност и други.

Изборът и освобождаването на председателите на двете върховни съдилища пък ще се осъществява с двойно мнозинство: не по-малко от 13 от членовете на Пленума на ВСС и след това - мнозинство от членовете, избрани пряко от съдиите.

Във връзка с разследването срещу главния прокурор или негов заместник е уредено и временното им отстраняване, връщането на предишната длъжност и несъвместимостите на прокурора по разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. На главния прокурор, предложен за отстраняване, е осигурено право на защита чрез възможност за изслушване или представяне на писмено становище, за обжалване на решението на Пленума на Висшия съдебен съвет и уредени крайни срокове на отстраняването.

Facebook logo
Бъдете с нас и във