Параграф22 Weekly

§22 Анализи

Рай с отворени врати за следствието

Ако има рай, със сигурност българското следствие се намира там. Предположението, че това е така, се появи още през април миналата година, когато със закон следствието премина в редовете на прокуратурата, а на служителите от бившата НСлС им беше вменено задължението да се занимават с дела с особена фактическа и правна сложност, както и с разследвания на престъпления, извършени в чужбина. Така дознателите на МВР бяха изгонени окончателно и без обратен билет в ада на нашенската престъпност (организирана и битова), докато следователите бяха обречени на доживотен, макар и еднообразен комфорт - да разгръщат тънички папки, където би трябвало да се крият подвизите на родните бели якички например.
Когато през април депутатите приеха промените в Закона за съдебната власт, те гласуваха следствието да премине към прокуратурата, а директорът на НСлС да стане заместник главен прокурор - нещо с което Бойко Найденов беше очевидно съгласен. Обаче някои между депутатите видяха и друга истина - че вливайки се в редовете на държавното обвинение, следователите, щат не щат, стават административно зависими от него. Това подозрение се подреди до съмнението, че след двадесет години преход едва ли някой ще се захване с огромните престъпления в икономиката и във финансовата сфера.
Категорично против бе тогавашната опозиция
която днес предано гледа в очите и плътно стои до мнозинството на ГЕРБ в НС. Поставянето на следствието под шапката на прокуратурата го прави административно зависимо, а това ще попречи на работата на следователите. В момента се прави експеримент, а всеки експеримент, резултатът от който не се знае, е много опасен, такива бяха тогава думите на представителя на ДСБ Елиана Масева.
Е, мина година, откакто експериментът си тече и никой не пита тревожно какъв е резултатът, даже днешната опозиция от БСП. Изглежда, интересът всички бакии в икономиката от 1989 г. насам да останат скрити-покрити е общ. Тогава е обяснимо мълчанието и на днешното мнозинство пред очевидната констатация, че можещи и знаещи професионалисти (следователи) са принудени да чакат да се случи някоя катастрофа като тази в Охрид, за да приложат знанията си в разследването й.
Единственият коментар за съдбата на следствието се чу през май тази година и, естествено, дойде откъм шумната по принцип Янева РЗС. След среща на политическото ръководство на партия Ред, законност, справедливост с представители на Висшия съдебен съвет председателят на Етичната комисия към ВСС Цони Цонев обяви, че следствието трябва да се върне в МВР. Една нова конституция трябва да уреди статута на разследващите органи и те да се върнат в МВР. Трябва да има два разследващи органи - за тежката престъпност и за масовата престъпност. Дознателите да отговарят за масовата престъпност, а следователите - за тежката престъпност, заяви Цонев.
Но и във ВСС си дават ясна сметка, че за една
основна конституционна реформа
каквато ще е не само промяната на адреса на следствието, но най-вече съдържанието и смисълът на т.нар. съдебна система, ще е нужно Велико Народно събрание. Ако е вярно, че преходът е приключил, то логично е конституцията от 1991 г. да е изиграла своята роля, коментира през май Цонев. Според него преминаването на следствието от МВР към съдебната власт съгласно конституцията от 1991 г. е било една дълбока грешка и е довело до разпокъсване на връзката между разследващите и следствените служби. Следователите започнаха да работят чиновнически и се стигна дотам, че оперативните данни не могат да бъдат трансформирани в годни доказателства за съда. По този начин се стигна и до резултати, различни от очакванията на обществото, каза още шефът на комисията. Според него новата конституция трябва да реши и въпроса с мястото на прокуратурата - над него законодателите у нас си блъскат главите от 20 години, но никой няма смелост да предприеме стъпки за решаването му.
Явно политическите мотиви продължават да са водещи при една или друга промяна в статута на следствието. Нищо че после гръмко ги определят като реформа. Под същия знак е и сегашният статус на службата. Там в момента работят около 450 души, които последните приети текстове в Закона за съдебната власт буквално са обрекли на бездействие. За да имат работа следователите в окръжните прокуратури, те трябва да изчакат преценката на окръжните прокурори кое дело е за разследване от следователи и кое не. Това обаче противоречи на чл.128 от конституцията, където се уточнява, че следователите са част от съдебната власт и работят по дела, възложени им със закон - за преценка на прокурорите в конституционния текст не става дума.
Така или иначе сегашната ситуация неминуемо води до
свиване на дейността на следователите
а ефектът върху качеството на разследването по принцип е поразяващ. Преди да бъдат избити зъбите на следствието с промените в НПК през 2005 и с последващите промени в ЗСВ, следователите имаха право да образуват дела. Сега 99 на сто от досъдебните производства се образуват от полицаи дознатели . А за качеството на тяхната работа е достатъчно да се направи справка за съдбата на най-шумните дела напоследък.
Прехвърлянето на следствието към прокуратурата убива професията, възропта в интервю пред новинарски сайт през лятото Румен Георгиев, заместник-шеф на бившата НСлС. Според него статутът й остава същият, заплатата е същата, но когато отредените на следователите функции силно подценяват квалификацията им, това изражда професията в чиновничество. Сега е много по-лесно човек да бъде следовател. Той няма никаква отговорност, вика някакви хора, задава им въпроси. Кои хора да повика му казва прокурорът, какво да ги пита - пак му казва прокурорът. Оценката на събрания материал също прави прокурорът. От това лишаване на професията от правомощия и отговорност тя започва да виси в безтегловност, заяви Георгиев.
Разбира се, тази безтегловност рефлектира върху данъкоплатците, с чиито пари се формират сравнително високите заплати на следователите. Още повече че по силата на ЗСВ, след като един следовател натрупа петгодишен стаж на тази работа (същото се отнася за съдиите и прокурорите), той става несменяем до навършване на 65-годишна възраст. А чл.132 от конституцията узаконява и тяхната безпогрешност, като посочва, че при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер.
За сметка на това основните заплати на прокурори и следователи варират от 1314 до 2650 лв. според новия класификатор на длъжностите в съдебната администрация, приет през миналата година. Тогава стана ясно че, най-високи заплати взимат във върховните съдилища и прокуратури - с бонуса за прослужено време те достигат до 4000 лева.
Според ЗСВ следователите вече са съдебни служители и се
ползват с редица привилегии
Например при изпълнение на служебните им задължения в почивни и празнични дни им се полага допълнително възнаграждение. За работа в извънработно време те имат право на допълнителен годишен отпуск, определян от ВСС. Освен това на съдебните служители им се изплаща всяка година сума за облекло в размер на две средномесечни заплати на заетите в бюджетната сфера. А накрая, като отплата за дългогодишната им тежка работа, служебните служители се пенсионират, като получават еднократно парично обезщетение в размер на толкова брутни заплати, колкото прослужени години имат, но не повече от 10 брутни заплати. Както и да го смятаме, като се начислят всички бонуси към основна заплата от 2500 лв., да речем, брутната заплата става повече от прилична.
Освен вмененото им със закон добруване следователите разполагат с много точни и ясни правила за кариерно развитие и съответно за повишаване на възнагражденията им. Показателите, по които се оценяват съдебните служители, са десет, някои от тях направо са трогателни. Например за срочно и качествено изпълнение на служебните задължения те получават при атестация от 1 до 5 точки, при спазване на правилата на професионалната етика - от 1 до 4 точки, при способност за самостоятелна работа - до 4 точки, при доказана степен на подготвеност и способност за работа с нормативни актове - до 3 точки, при показани възможности за комуникация - до 3 точки. И така нататък, докато съответният служител натрупа между 30 и 35 точки, които го правят изключително ефективен при изпълнение на служебните си задължения (а какви са те по закон вече написахме по-горе). Всичко това води, естествено, до повишаване на служителя в ранг, а оттам - и на заплатата му.
При такава строга и справедлива система за израстване в кариерата, заплати от порядъка на 2000-3000 лв. и при очевидното нищоправене съдебните служители са разтворили вратите на рая. Рай, измислен от политическата върхушка и платен от нас, обикновените граждани.

Facebook logo
Бъдете с нас и във