Докладът е представен от настоящия омбудсман Диана Ковачева, но всъщност отчита и свършеното от предшественичката й на този пост: Мая Манолова.
Чувствителен ръст на жалбите срещу действията на държавата и общините констатира Националният омбудсман в доклада си за 2019 г.,който е представен в парламента. А това заключение в голяма степен обяснява от какво са недоволни хората, които протестират, и защо искат промяна.
Страниците на годишния доклад на омбудсмана - 390 на брой - приличат на каталог на безобразията, с които се сблъскват гражданите: като се почне от калпавото законодателство, та се стигне до всекидневните битови проблеми като сметките за вода и парно. От документа обаче ясно се вижда
растящото недоволство от работата на администрацията
и на държавните агенции.
През миналата година при омбудсмана са постъпили 12 916 жалби и сигнали, а . 5295 от тях са визирали като "нарушител" държавни органи и агенции (38,48%). Още 2 422 изразяват недоволство от общините. Казано иначе - повече от половината от жалбите до омбудсмана са били срещу действия или бездействие на ведомства, които по правило би следвало да работят в интерес на гражданите, тъй като чиновниците в тях получават заплати именно затова.
Хората недоволстват например от липсата на яснота за това как се избира кои улици и пътища трябва да бъдат асфалтирани с приоритет. Гражданите настояват за прозрачност при разходването на публични средства, за по-отговорно и ефективно стопанисване на язовирите и ВиК-системите, негодуват срещу процедурите по отчуждаване на земя за изграждане на инфраструктурни обекти, оплакват се от липса на достъпна среда за инвалидите. Не спират жалбите срещу мръсния въздух в големите градове, от протяжното освидетелстване в ТЕЛК-овете, от неправилно или несправедливо изчислени пенсии, от откази за социално подпомагане и куп още проблеми, чието разрешаване зависи от органите на властта – местни или централни.
Не е пропуснат и скандалът на миналата година - изтичането на личните данни на над 5 млн. българи от информационните масиви на НАП, който докара страхове на всички засегнати, а и недоволство, заради първоначалната оскъдна информация и последвалото шикалкавене на приходната администрация.
Докладът боде чиновниците в очите
С 35,5 процента повече са само жалбите за лоша администрация – регистрирани са 1118 такива сигнали. Почти половината от тях са срещу държавни органи или срещу изпълнителни агенции.
„Лидер” като обект на недоволство е АПИ (Агенция „Пътна инфраструктура”) – основно заради неуредиците с тол системата. Следват МВР, НАП, Дъжавен фонд „Земеделие” и комисиите за защита на потребителите и на личните данни. Сред общините най-много оплаквания логично „инкасира” Столична община, следвана от местните администрации на Варна, Пловдив и Бургас.
Принципно терминът „добро управление” означава, че институциите трябва да работят и да управляват обществените фондове като спазват закона, гарантират спазването на човешките права и не допускат злоупотреба с власт или корупция. Само че у нас невинаги е така.
Омбудсманът е изпратил 319 препоръки до съответните органи и „в повечето случаи те са взети предвид”, отчита докладът. Но не във всички.
Нарушенията на правата на гражданите започват от калпавото законодателство
„Омбудсманът с тревога забелязва, че през 2019 г. е увеличен броят на сигналите за приети разпоредби в нормативната уредба, с които се засягат права на гражданите, както и че административни органи допускат нарушения на законови изисквания”, констатира се в доклада. И един пример за какво на практика става дума : приетите през 2019 г. промени в Закона за местните данъци и такси, които въведоха по-високи данъци върху „ваканционните имоти”, впоследствие – през април същата година бяха обявени за противоконституционни. След решението на Конституционния съд Народното събрание „се поправи” и върна стария начин за начисляване на данъка, но това означаваше, че данъчните органи трябва да преизчислят налога на всеки собственик поотделно, а общините – да върнат надвзетите пари. Оказва се обаче, че в немалко общини са си направили оглушки, продължили са да събират по-високия данък и дори не са си поправили местните наредби, за да ги приведат в съответствие с последните промени в закона.
Бездействие за сметка на гражданите
Според омбудсмана не гражданите, а администрацията се е оказала неподготвена за въвеждането на толтаксите, върху които уж се работеше от години. Срещу фаловете, с които тръгна системата, са подавани множество жалби. По-лошото е, че част от проблемите и до ден днешен се „неглижират” – в ущърб на гражданите, разбира се. И друг пример от доклада: посочва се, че липсва нормативен ред за връщане на взетите суми за е-винетка в случаите, когато собственикът на автомобила е объркал нещо в данните на колата. Само че наредбата, по която АПИ събира пари за винетките оставя тази грешка „за сметка” на гражданина. В тези случаи се стига до „повторно заплащане на такса за едно и също превозно средство и за един и същи период, дори и в случаите, когато е видно, че няма такъв регистрационен номер на автомобил”, сочи омбудсманът. Опитът да се реши проблема обаче е ударил на камък - препоръката да се промени уредбата е останала без последствия, а МРРБ е а отговорило, че това не може да стане.
Уредбата на адресните регистрации също предизвиква напрежение: има случаи, в които хора не могат да си направят регистрация заради различни нормативни и административни пречки, а това ги лишава от възможност дори да си извадят нова лична карта, камо ли да ползват помощи, да гласуват и т.н. Има и жалби, че собственици на жилища не могат да „изчистят” регистрираните на адреса им квартиранти или дори хора, които никога не са пребивалали там. В резултат хиляди граждани са практически „в неизвестност” за държавата, а това затруднява всички и води до куп последици - изкривяване на изборните резултати, „задочни” съдебни дела срещу длъжници, лишаване от права за записване в детски градини и ясли и т.н.
Въпреки, че всичко това многократно е представяно на вниманието на МРРБ, у омбудсмана „е останало впечатлението,че
липсва разбиране за сериозността и мащабността на проблемите
и не се поема ангажимент за предприемане на необходимите действия”...
Внушителният по обем отчет на омбудсмана е в ръцете на депутатите, които ще го приемат „за сведение”, както правят с всички такива годишни доклади. Болшинството от тях дори няма да го прочетат (най-много да разгледат картинките, тъй като той е и богато илюстриран със снимки от събитията, провеждани от двамата обмудсмани, работили през 2019-та - Мая Манолова, която напусна през септември и наследилата я на поста Диана Ковачева).
Но ако на някого от управляващите все пак му хрумне да се зачете в текста на доклада, може и да започне да разбира защо площадите и улиците са пълни с недоволен народ.
