Параграф22 Weekly

§22 Анализи

РАЗДЯЛА, А СЛЕД РАЗДЯЛАТА... ОТНОВО ЗАЕДНО

В бр. 13 на Параграф 22 сложихме началото на поредица, посветена на работата на частните детективи у нас. Идеята ни е да дадем нетрадиционен поглед върху всекидневието на тази малко позната и все още предизвикваща гримаси на недоверие професия. На страниците на Параграф 22 ще оживеят реални случки и сюжети от дейността на детективските агенции у нас. От съображения за сигурност обаче имената на действителните участници в описваните събития ще бъдат променени. Това е и причината да изберем едно фиктивно име на детектив, който ще разказва историите си. Отсега нататък с историите на българските ученици на Шерлок Холмс ще ни запознава събирателният им образ под името Хари.

Слънцето припичаше типично за юни, а Хари все още спеше в прегръдките на любимата си Ана, когато телефонът иззвъня. Бяха решили да разпуснат малко на морето. И двамата имаха нужда. А и си е друго все пак - плаж, море и в повечето случаи - пълно безгрижие.
Боже, колко хляб има в летните сезони, винаги си повтаряше детективът. Колко пъти беше изкарвал безплатна почивка я припичайки се на крайбрежието или в някоя кръчма. Но сега бяха само двамата - без работа, само на отдих. Само дето бързо му дойде краят на този лукс...
- Да, сериозно каза детективът, без дори да погледне изписано ли е някакво име на дисплея.
- Хелоу, ду ю спик инглиш?, изрече с треперещ глас непознатият.
Разговорът продължи, както обикновено - подробни обяснения защо са се сетили за него и т.н. Клиентът поиска незабавна среща да доуточнят детайлите. Детективът спокойно обясни, че е на заслужена почивка и след като приключи, може да се срещнат. Мъжът обаче отказваше да му влезе в положението и след дълги увещания успя да убеди Хари да се видят, като се разбраха клиентът да плати нещо като неустойка останалите дни от почивката, за да може след като приключат случая, влюбените отново да отидат на почивка.
Като за последно двойката се отдаде на разходка и романтична вечеря, а след това трябваше да си легнат като пенсионери. Все пак Хари щеше да шофира доста километри.
Денят на срещата настъпи. В забутано кафене детективът имаше среща с англоговорящия. Още от вратата, като обучено полицейско куче, Хари надуши бъдещия клиент. Ето и за какво беше зорът:
Господин Дезмонд е ирландец, който е загубил съпругата си, покосена от рак. След много дни в страдание решава, че трябва да си стъпи на краката и да продължи напред. Започва да си чати по ИНТЕРНЕТ и така се запознава с българката Валя. Тя пък е загубила баща си в ранна детска възраст, живее с майка си в закътано българско градче.
Между тях пламва любов, но в началото Валя доста се смущавала от факта, че г-н Уилям Дезмонд е на 54 години, а тя - само на двайсет и три. С времето всичко това престанало да им пречи и Уилям решил да дойде до България, за да се видят. И двамата оправдали очакванията си. Всичко, което са си говорили, се оказа истина.
Влюбената двойка се отдала на екскурзии из България и навън за по-няколко дни, след това Уилям си заминал за неговата страна. И така продължило две години.
През тези години влюбеният напълно издържал Валя и семейството й. С времето обаче Дезмонд се пенсионирал по болест и доходите му намаляли значително, не могъл вече да плаща издръжката и се наложило тя да започне работа. Така поставени нещата никак не харесали на момата, но безизходицата я поставила на колене и тя започнала работа като сервитьорка в местно кафене.
Уилям все по-рядко идвал до България да вижда любимата си, което го навеждало на мисълта за евентуална изневяра. Беше я хващал в леки забежки преди и имаше основание за леки съмнения.
Ако наистина Валето ми изневерява, много ще ме заболи, но ще я разбера. Все пак аз съм по-възрастен и живея уравновесен живот, а тя е млада и буйна. Искам да опита от всички плодове в живота, да е щастлива, а не да остане млада вдовица..., с мъка клиентът сподели размишленията си на Хари.
Другото, което доста притеснявало чужденеца, било фактът, че доста странни работи се случвали в живота на Валето. Първо й откраднали колата и й поискали откуп от 1000 евро. Тя не разполагала с такава сума и се обърнала към възлюбения си, който веднага се отзовал и изпратил парите. Оставила парите за откупа, където й казали, но колата не върнали.
След няколко дни намерили сузукито й изгоряло. Младата дама изглеждала доста разстроена, дори спряла да търси Уилям. Месец след това Валя отново потърсила чужденеца за помощ - баба й получила инсулт, престояла доста дълго време в частна клиника и починала там. Тъй като клиниката била доста скъпа, сега не останали пари за погребение. Уилям отново изпратил. Младата госпожица не отговаряла на нито едно от неговите обаждания след това.
Желанието на клиента е детективът да провери дали изгората му кръшка и какво точно е станало с автомобила и бабата.
С Хари се разбират за четиридневно наблюдение, като паралелно с него втори екип да разбере за смъртта на бабата и откраднатия автомобил. След цялата набрана информация Уили ще е наясно със ситуацията и ще навести любимата си.
Разплащат се и вече наетият детектив се отправя към своята бърлога, където да разпредели задачите на екипите си.
Планът на Хари е следният. Той и още три момчета да извършат наблюдението над обекта, а други двама да разнищят смъртта и кражбата. ( Хари обича да го разбират с една дума). Задачките са разпределени и Хари потегля към вкъщи. Преди да се прибере, се отбива до близкия цветарски магазин, за да купи букет на Ана.
Пътят е дълъг, Хари няма да шофира, затова си купува няколко бирички за из път. Като на всяка командировка тръгва с един ден по-рано, за да опознае града и местните заведения.
Ден първи.
Часът е девет сутринта, екипът е с тежък махмурлук. В градината на схлупената къщурка, където живее обектът, се мотае жена на възраст около 60 години. Може да е другата й баба, мисли си Хари.
- Момчета, няма некролог и траурна лента на вратата, защо не поразгледате наоколо за некролог на бабата.
- Ок, ще видим по стълбовете на улицата и се връщаме.
Едно от момчетата в екипа беше ново, обучаваха го и все още не можеха да го оставят сам.
Момчетата обиколиха малката уличка, но от некролог на тази баба нямаше и следа.
- Ето я, казва новакът.
Девойката излезе сама и тръгна пеша в посока центъра на града. След нея с бавни стъпки вървяха новакът и учителят му. Валя се отправи към работното си място.
С часове нищо интересно не се случи в кафето. Сервитьорката разнасяше разни кафета насам-натам и така с часове. Към привечер се появи мъж с тъмни коси, висок и доста усмихнат. Сервитьорката прекара доста време около неговото обслужване. Това събуди подозрение в детектива.
Минутите минаваха, а усмихнатият клиент не се сещаше да си тръгне. На финала остана той и Валя. Детективският екип се бе настанил навън, за да не буди подозрения. Валя почисти заведението и се приготви да се прибира. Заедно с клиента заключиха и се отправиха към неговия дом.
- Перфектно! - сподели Хари.
Всичко бе подобаващо документирано.
На следващия ден, някъде около 11 часа екипът засне младата дама как напуска дома на любовника си. Мина през дома си, за да се преоблече. След това неочаквано се отби в местното казино. Всички я поздравяваха, типично за малко градче. Интересното бе, че бедната и нещастна Геновева похарчи 600 лв. на рулетка. Чак след това се сети да посети работата си.
Денят бе същият като предишния. Първо на работа, младежът я чака да приключи и отново в неговото жилище завършват вечерта. На следващия ден пак мина през дома си и след това в казиното. Където този път остави само 300 лева.
В същото време вторият екип, който трябваше да разгадае какво се е случило с бабата и колата, бяха приключили и пиеха бира на центъра на града, чакайки първият екип да приключи операцията, за да могат да обсъдят случая.
Денят приключи, като всички останали дни от тази мисия - работа, при любовника, задължителното посещение на местното казино и отново на работа.
Историята вече се бе навързала за Хари след събраната информация от втория екип. Схемата бе следната. Реве, реве, реве за починалата си баба и за откупа на колата, за тежкия и труден живот, безпаричието и т.н. А клиентът от своя страна праща ли праща парички и страда. Всъщност бабата не бе влизала в болница, бе жива и здрава, гледаше си градинката в двора тихо и смирено. Изчезналата кола не бе изчезнала, не бе взиман откуп... всичко отиваше в казиното. Всичко!
Екипът напусна работното място и се върна в София. Хари бе организирал среща с клиента, за да му даде информацията от свършената работа.
- Боже, как да съобщя на клетия човек каква всъщност е тази жена. Та тя е чудовище! - вълнуваше се детективът.
Кракът на Уилям вибрираше от нерви, а Хари от своя страна едва преглъщаше. Беше му се свило сърцето. Разказа всичко на един дъх. Сякаш искаше по-бързо да се отърве от тази история.
Клиентът се разплака. Не зададе нито един въпрос. Каза само:Ще помисля какво да правя с живота и чувствата си. Ще позвъня, щом съм готов. Благодаря ти, Хари!
Тихомълком детективът се прибра вкъщи при възлюблената си. Без думи, само със свито сърце. Наля си уиски и дълго и безмълвно гледа в една точка. Ана не посмя да го попита нищо.
В малките часове, леко олюлявайки се, Хари се добра да семейното ложе, легна и измърмори: Ана, никога не постъпвай така с мен...с мъжете. Обичам те! И заспа като труп.
След месец клиентът позвъня. Плачеше. Не знаел какво да направи.
- Виж, веднъж излъже ли те любимата, все така ще е!- позволи си да го посъветва детективът, въпреки че това не влизаше в неговите задължения. Случаят бе приключен и вписан в архива с името: По-добре ранната лъжа, отколкото късната истина.
След година Уилям позвъня да сподели как върви животът му.
- С Валето сме отново заедно. Споделих, че знам цялата истина, а тя я призна. Сега ходи на сеанси при психиатър, за да се излекува. Благодаря ти Хари за цялата помощ. Днес преведох по банковата ти сметка бонус за свършена работа.
- Благодаря, Уилям! Пази се и ако някога имаш нужда от нашата помощ, просто позвъни!
С хонорара Хари заведе Ана в Париж на романтична вечеря в ресторант край Сена, по време на която й направи предложение да му стане жена. Ана побърза да приеме, защото знаеше, че детективите се славят като заклети ергени и подобен момент не трябва да се изпуска.

Facebook logo
Бъдете с нас и във